Изчезнала е шамандура, поставена през 1956 г. от смесена гранична комисия, на 4 км от брега по паралела на сухоземната граница с Румъния.

„24 часа” пише, че граничните власти на България и Румъния са се договорили още в средата на 50-те г. да поставят шамандура на 4 км от брега по паралела на сухоземната граница.

Според споразумението тази шамандура отбелязва точката, от която трябва да започне делимитацията (определянето на границата и нанасянето й на карта) на морските пространства на двете страни.

В пространен материал журналистът Георги Милков разказва, че днес шамандурата не съществува, защото румънците са я унищожили. Но точката е известна и тя е скрепена с двустранен договор, затова би трябвало да се вземе предвид в бъдещото делимитиране на морските граници на България и Румъния.

Всичко това става ясно от научна разработка на проф. Тодор Кръстев от Шуменския университет, публикувана в интернет. Допълнителна справка в архивите показва, че шамандурата е поставена през 1956 г. от смесена гранична комисия. Има и протокол от работата на тази експертна група, който е бил утвърден от двете правителства през 1957 г. и е придобил характера на междуправителствен договор. Ясно е, че румънците са свили шамандурата, въпреки че кога точно и при какви обстоятелства е станало това не се знае.

През юни 1992 г. тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов съобщава с тревожен доклад на правителството в София, че има проблем с шамандурата, която маркира териториалните води на България и Румъния. На 23 февруари 1993 г. в Министерството на външните работи в София след десетгодишно прекъсване започват българо-румънските преговори за делимитация на морските прастранства.

Според изчисленията на проф. Кръстев при справедлива делимитация на морските пространства от север и североизток с Румъния и след споразумението, което имаме с турците от 1997 г., българският “резен” от Черно море би трябвало да бъде около 35 000 кв. км, което се равнява на 31,5 % от територията на страната.

Спорът между София и Букурещ за определяне на морската граница може да се реши много бързо по метода на равноотдалечеността, казва румънският дипломат Ауреску. Или пък да се даде на международен арбитраж, допълва той с едва прикрита лукава усмивка.Румънците говорят за международен арбитраж, защото много добре си правят сметката, че Международния съд в Хага и Международният трибунал по морско право в Хамбург при такива спорове обикновено използват метода на равноотдалечеността. Тоест почти сигурно е, че ако нашият казус стигне на такова ниво, решението би било в полза на Букурещ. Точно като през 2009 г., когато румънците "прилапаха" доста впечатляваща територия от черноморската зона на Украйна с вече доказани находища на газ и петрол.