Министерство за духа на нацията да замени Здравното

Преди всичко искам да благодаря на Министерството на Здравеопазването или който там се е сетил за мен,

че трябва да намаля солта, за да не ми излезе през носа. Обаче с това изречение любезността ми се изчерпва. Включително и към статистите, които с позорна услужливост ми напомнят колко хора вече са на енергийни напитки по пътя си  към рая.
Не съм специалист, но на фона на общата култура, която имам ми е ясно, че тялото на човек не може без сол. Или без натрий, ако трябва да си наместя интелигентно очилата. При драстичното му ограничаване това води до инфаркт или инсулт. Именно сърцето се нуждае от тази съставка за правилното си функциониране. Направих си труда да го проверя, както си му е реда при писането на опровержения. Да не говорим за летните месеци, когато изобщо не трябва да се пренебрегва консумацията на сол, защото тогава тялото започва да я изхвърля заедно с потта. И ако в този момент сме облепили кухнята си с агитационни плакати тип „намалете солта, незабавно!”, крайно време е да проведем един диалог със сърчицето си, на което – сигурен съм поне за моето – му е писнало от вяли опити да се опази здравето на нацията.
Прахоляк по улиците, окаяните пътища, вдигането на цените – горива, храна, лекарства, увеличаване на безработицата, опасност от земетресения, цунами, ядрени войни, десетилетен конфликт със съседа заради миризливото му кисело зеле, недоволство от начина на живот, висока смъртност, рак – и някъде тук трябва да подредим и солта като продукт, вдигащ кръвното налягане. Аз отказвам. Отказвам, защото смятам, че солта е най-малкият ни проблем, с който трябва да се борим, ако искаме да увеличим дните си на тази земя. Има хиляди други причини, които ни бутат към пропастта. Вярно, те не са по силите на едно, че и на две Министерства да ги преборят. Става въпрос за големи промени в начина ни живот. Но от друга страна, къде-къде е по-лесно човек да се заяде с една безобидна солничка и да я изкара виновна, та дори да я превърне във враг №1 на България.  
Чудя се как още не са извадили някое племе, живеещо по поречието на Амазонка, което никога през живота си не употребява сол и страда от нула процента инфаркти. Това са любимите статии на инертните агитатори. Разбира се мога да добавя, че такива племена наистина съществуват, но те не се ядосват на строшените си в дупките коли, не пият по бутилка ракия, за да видят хубавата страна на ежедневието си, не се страхуват, че стара бетонна козирка може да ги размаже на тротоара така, както се маже домашна лютеница върху филия… И също ми идва да кажа, че дали ще ядат сол тези племена или не, остава без значение за състоянието на кръвното им налягане.
Току-виж зад кампанията „намелете солта” да стои някой производител на кайма, притеснен за здравето на своите потребители. И не само. Повечето продукти от този сорт – салами, суджуци, кренвирши, месо дори са добре дозирани със сол. И ако наистина са се нароили хората, които мислят за моето здраве, то ги моля първо да насочат усилията си към тези производители, а не да гледат колко аз соля храната си. Което на практика е невъзможно, защото освен друго, солта е и консервант – благодарение на нея хранителните продукти могат да ни чакат цяла вечност на щанда, без това да застраши бизнеса на техния производител.  
Спомням си, че на огледалото в един фризьорски салон стоеше изрезка от вестник. На нея невехнещия Кийт Ричардс, с опушено от сто милиона цигари лице и поглед, в който са утаени несметно количество махмурлуци, пороци и изкушения, казва: „Почувствах се страшно добре, когато престанах да се тревожа за здравето си. Ипохондрията е най-голямата болест на човечеството…” Та така, чувайки по радиото „Спрете солта! Спрете солта! Незабавно! Веднага!” на мен пък ми идва да си наема квартира около Спешното. За всеки случай. Не е приятно, разбирате ли, някой постоянно да ви напомня, че в България живеят най-смъртните хора на света, защото едва ли не употребяват солта на екс.
Навремето Масларова хубаво се беше сетила да праща пенсионерите на евтини почивки. Ако някой статист си направи труда да провери, със сигурност в този период ще се е вдигнал процента на браковете над шейсетте. „Здравей живот!” – е как няма да доживееш до дълбоки старини при подобна позитивна енергия. А сега става точно обратното. Утре навярно по радиото ще плъзне обява от Здравното Министерство, че трябва на мига да престанем да се смеем. Понеже – не, не се смейте, защо и това може да се окаже сериозно утре – та понеже смехът е признак на рязка промяна на настроението, което не влияе положително на хора с лабилно кръвно налягане.
Кампанията за намаляване на солта, която не спира да тече седмици наред по медиите, няма да помогне. Да, прекаляването с употребата на солницата води след себе си проблеми. Но същото може да се каже и за ходенето до данъчното, до автосервиза или до който и да е магазин – във всички случаи ни излиза солено. И ние започваме да се притесняваме, кръвоносните ни съдове се свиват като юмруци, стиснали оцеляването. И някак през тези тесни участъци се опитва да върви и животът ни. Удар, инсулт, инфаркт – още ли си мислите, че солта е виновна за всичко? Не мога да се съглася.
Може и да прозвучи странно като финал, но бих искал да препоръчам създаване на отделно Министерство, дори и с цената сегашното Здравно да се закрие. Това ново Министерство ще се занимава с общото състояние на духа на нацията. Там ще работят автори на вицове, добри комедианти и хора, които умеят убедително да обещават светло бъдеще и осъществени мечти. А също така и да ни забавляват – докато се спукаме от смях. На кой не му се иска да си отиде от този свят с усмивка на уста, вместо след консумация на пресолена манджа.
Междувременно започнах редовно да посещавам фризьорския салон с изрезката на Кийт Ричардс. Харесва ми и настроението, с което фризьорката се справя с косата ми. По същия начин мисля да окастря и някои фобии, които се нарояват в главата ми след поредната уж полезна кампания. И за да не бъда толкова опърничав, бих препоръчал на хората обичащи соленото и в същото време желаят да се отдалечат от сянката на личния си лекар, да заменят обикновената сол с морска. И да помолят новата министърка на здравеопазването да ги прати на едногодишна екскурзия по поречието на Амазонка.