Болестта на Стенли е възможно най- тежката форма на рак

BBC гръмна, че капитанът на националния отбор по футбол Стилиян Петров е болен от левкeмия.

Новината беше потвърдена от официалния сайт на клубния му отбор Астън Вила.
Какво всъщност представлява това заболяване. Това е възможно най-тежката форма на рак, иначе казано рак на кръвта, пише sportline.bg. В буквален превод на български език означава "бяла кръв". Среща се с различна честота във всички възрастови групи — от раждането до старостта. При децата е най-честото онкологично заболяване. Левкемиите при човека се разделят на две групи-остри и хронични.
Левкемията се лекува посредством различни методи — чрез медикаменти, лъчетерапия или при определени показания — с трансплантация на костен мозък. Различните медикаменти се прилагат венозно, през устата, в гръбначно-мозъчната течност посредством лумбални пункции, мускулно, подкожно.
Прогнозата зависи от много фактори: вида на левкемията, възрастта, началния брой на парабластите, наличието на други придружаващи болести и т.н. От решаващо значение е правилно провежданото лечение. То трябва да продължи различно дълго време в зависимост от формата на болестта. Децата в групата на стандартния риск на острата лимфобластна левкемия през последните години имат над 90% шанс за излекуване. Прогнозата е по-сериозна при по-неблагоприятните рискови категории на тази форма на болестта, както и при повечето подтипове на миелобластната левкемия. Това налага при тях значително по-агресивна химиотерапия и, евентуално, трансплантация на костен мозък.
За съжаление засега информациите за състоянието на Петров не са особено благоприятни, като най-вероятно той има най-необратимата и неприятна форма на левкемия- острата левкоза.
Острата левкоза представлява остро злокачествено миелопролиферативно заболяване, изразяващо се с разрастване на най-младите още недиференцирани клетки от белия ред в костния мозък и периферната кръв. Освен названието остра левкоза в клиничната практика се използва и бластна левкоза, защото при редица болни острата фаза на болестта, с която най-често се манифестира клинично заболяване, е всъщност само крайният и неблагоприятен стадий на болестта, започнала седмици или месеци преди това. Клинична картина. Заболяването започва най-често в ранна детска и юношеска възраст с висока температура неповлияваща се от обичайното антипиретично и антиинфекциозно лечение, втрисане с изпотяване и рязко влошаване на общото състояние, изразяващо се с нарастваща слабост, загуба на апетит, прояви на хеморагична диатеза — епистаксис, гингиворагии, подкожни и генитални кръвоизливи. На този фон на клинично протичане по лигавицата на устната кухина, венците, тонзилите, небните дъги и мекото небце, гингивата и езика се появяват и бързо нарастват язвено-некротични промени, покрити с тъмни налепи. Болните изпитват болка при хранене и поглъщане. Езикът е влажен и дебело обложен с бяло-сиринест налеп. Развиват се трескаво-септични състояния и бързо развиваща се анемия. Слезката и черният дроб нарастват умерено, лимфните възли рядко са увеличени. Болните са силно интоксикирани и имат главоболие, гадене и повръщане, чести прояви на менингизъм, застойни папили и патологични рефлекси. Състоянието на болните се променя и влошава непрекъснато — често с часове и дни. Те изпадат в прострация със силно изявена анемия и хеморагични усложнения.
Прогноза. До въвеждане в клиничната практика на цитостатици и костно-мозъчна трансплантация смъртността на болните с бластна левкоза е била твърде висока въпреки комплексната терапия на болестта. Днес около 50-60 % от тези болни навлизат в сравнително дълготрайна ремисия на болестта. Счита се, че успешното лечение при лимфобластна остра левкоза удължава живота на пациента средно с 3-4 години, при миелобластна остра левкоза - 7-12 месеца, при недиференцирания тип, настъпва непълноценна и кратка ремисия, която обикномено не надвишава 3-5 месеца.