Докато премисляме изминалата седмица и пресмятаме какво ще ни донесе, а може би е по-правилно – какво ще ни вземе, следващата, не е лошо да заимстваме първоаприлската шега на европейските депутати, но наистина. Те обявиха, че канят на заседание на първи април папа Бенедикт XVI, за да измолят заедно Божествена намеса за спасение на еврото

Някой някъде може би подготвя фанфарите, за да обяви новия голям шлем на българската енергийна политика.

Тази седмица новият енергиен министър Делян Добрев занесе в Москва новината, че България спира АЕЦ „Белене”, а се върна с по-ниски цени на природния газ, при това с процент и нещо над очакваното намаление от 10 на сто. Защо обаче не трябва да бързаме с фанфарите? Новата, по-ниска цена, ще е в сила до края на годината. През януари предстои ново договаряне. Дори да се абстрахираме от това, все пак трябва да си спомним, че тези 11 процента „подарък” от Москва останалата част от Европа ги получи още миналата година, докато ние продължихме да плащаме по-скъпо. Ако пък се заемем наистина сериозно с

теория на конспирацията,

можем да навържем неочаквания газов бонус в момент, в който очаквахме секирата, с признанието на премиера Борисов, че "това като наше решение сме го взели преди няколко месеца", както и с поредната реплика, която Дянков изтърва, и то във Вашингтон, че „това” е било ясно още от миналата година. Но дори да пропуснем конспирацията, не трябва да оставяме извън газовото уравнение позицията на „Росатом”, които вече оцениха разходите си на "минимум 1 милиард евро". А никой не си брои щетите, ако не смята да търси възмездие. Руският министър на енергетиката Сергей Шматко също заяви, че при преговорите с България той ще настоява договорните задължения за АЕЦ "Белене" да бъдат изпълнени. И може би не е лошо да продължим да хвърляме по едно око на изявите на бившия министър Трайков, който доста директно заяви, че не всички в правителството са работили точно за националните интереси и предупреди, че някои от решенията в ресора

приличат на стреляне в джоба

и опити „зорлем” да изгубим мача. Затова не е чудно, че докато нервно чакаше сигнали от Москва, премиерът избухна срещу бившия си министър и го обвини, че е минирал пътя на предшественика си. И прибегна до реплики за вниманието и съжалението, достойни повече за евтин мафиотски филм. Руските реакции в първите дни също не донесоха успокоение. Рекламираната телефонна среща Борисов – Путин първия път завърши с обтекаеми фрази за „икономическите и политическите отношения”, за които премиерът обеща да ни информира  "в удобно за него време”. Бившият президент Първанов точно тук препоръча

да се вслушаме в мълчанието

и да си направим изводите. Например – кой печели златото от мълчанието. Плановете за не толкова светлото енергийно бъдеще дават част от отговорите. Плащаме още поне 140 милиона евро за реактор, който все още не сме сигурни, че искаме. Планираме да го поставим на площадката на „Козлодуй”, но може и да го продадем, ако се появи кандидат. Поискали сме, срещу два милиона евро, съвет от банка HSBC, но вземаме решение, преди да сме го получили. Или по-лошо – получили сме го, но правим точно обратното на съвета. Еманципираме се от Русия, като превръщаме атомния проект в „Белене” в газов. С руски газ. След тези решения, огласени пред министрите, премиерът се зае отново с това, което може най-добре – да проветри през телевизора, като ни обясни колко отговорно е това решение, как е подготвен другите партии да си припишат заслугите за него, а поради това, че Костов е обявил решението преди него, е изпадал в двоумение: "Нас ни обвиняват в полицейщина, но

имам чувството, че съм обграден от шпиони".

Макар самият той да заявява, ще повторим, "това като наше решение сме го взели преди няколко месеца". Не е ясно само дали това „ние” трябва да се приеме като „ние, министрите” или „Ние, премиерът”. Нашето двоумение пък идва от това, че властта непрекъснато говори за допитвания и референдуми, а когато проучване на общественото мнение показа, че 51 процента от пълнолетните българи казват „да” на новата ядрена мощност, темата изведнъж стана безинтересна. Премиерът стигна дотам пак да се упражнява в мистицизъм, твърдейки, че "фактът, че нещо 33 години не е станало, има нещо, което да му тежи". За краткост можем да го наричаме липса на визия у управляващите. Към момента върху моментната визия за енергетиката ни се упражнява министър, който се опита да ни убеди, че

art е равно на икономика,

и че най-нормалното нещо е да изучаваш икономика в хуманитарен факултет. Което е важно, но на този етап за нас вероятно е по-важно да се съсредоточим върху друго, казано от Делян Добрев – че като министър на енергетиката „не желае да влияе” върху процесите, които текат около шистовия газ. Вероятно очаква влияние да им окаже министърът на културата. Междувременно експерти изчислиха, че дотук всеки българин – от бебето до баба му, вече са платили по 550 лева, за да купят нямането на „Белене”. Оттук нататък прогнозата е спад в производството, внос на ток и вдигане на цените. А оттам до Дискотека „България”, която гасне по схема 2 към 2 или 4 към 4, има само няколко малки крачки. Дори и без режим, мнозина май пак ще я карат без ток, защото няма да могат да си го позволят. НЕК предяви претенциите си тази седмица – най-малко 15 на сто поскъпване на тока. Мотивите – поскъпналите отново такси

„пренос”, „превоз”, „зелена енергия”, „червен вятър”

и други. Не забравайте, разбира се, да добавите към петнайсетте процента на НЕК поисканото вече от електроразпределителните дружества и това, което ще поискат Електроенергийният системен оператор и централите. Няколко големи компании вече предупредиха, че подобен скок ще ликвидира производството им. За гражданите проблемът ще е същият, само че те няма как да си изнесат производството другаде. А възможностите за свиване вече са почти изчерпани, ако погледнем доклада на Световната банка за състоянието на домакинствата през 2010 и след това. За България е характерно отварянето на ножиците – все повече богати, но още повече бедни. През 2011 бедни са 23 процента от българските домакинства. Толкова са и бедните млади.

Десет на сто от работещите също са бедни,

в осем процента от бедните домакинства има човек с висше образование. Може би е излишно да поясняваме, но това е най-големият процент за целия Евросъюз. За да се преборят с бедността, една трета от хората са намалили парите, които дават за храна, спрели са да харчат пари за образование и дори за здраве. Според друго проучване пък семействата у нас си мечтаят за три деца, но трудно се решават и на едно. В Украйна, където имат същия проблем, тази седмица намериха авангардно решение - правителството обяви, че обмисля законова забрана не само на абортите, но и на мисионерската поза, която, оказало се, не благоприятства зачеването. Спорно е дали тази идея би минала у нас. Не заради общественото недоволство – ние отдавна сме на фаза, в коята

дори не питаме дали ще ни дават въжето,

а сами отиваме да си го купим. А защото правителството от една страна, би се радвало на нови избиратели, но от друга – едва ли вече може да си позоволи разходите по тях. Авангардни идеи не липсват и у нас обаче. Новата здравна министърка поднови искането си тези, които не плащат здравни вноски, да не получават лична карта. Все пак тя беше достатъчно великодушна да признае, че за такова нарушение затворът не е добра мярка. А каква точно е финансовата, законодателна и логическа връзка между трите, вероятно знае само Десислава Атанасова. Нови изненади вероятно ни очакват и в здравноосигурителната каса, защото новият шеф там се казва Пламен Цеков. Депутатът от ГЕРБ Цеков преди две години прочете от парламентарната трибуна текст за гласуване, който не само се оказа различен от предварително одобрения, но беше на път да узакони рекламата на дрога. Тогава Цеков последователно се оправда, че нямало грешка, после – че имало негова „редакция”, след това – че

просто му дали листчето,

а накрая – че носи очила осем диоптъра и затова се объркал. Дано в касата да му купят поне очила. За листчетата, подавани отстрани, лекарство засега няма обаче. На този фон повече от странно прозвуча напънът да се вкара в затвора за пет години най-бившият гербаджийски здравен министър Божидар Нанев, който беше разследван заради спешния внос на ваксина срещу птичи грип, за който имаше всички държвни решения. Накрая Нанев беше оправдан, но остава един въпрос - ако ще степенуваме и това нарушение е за пет години ефективно, къде е списъкът с официално и публично разчленените на площада, направили далеч по-скъпи золуми. В Мадан и Кърджали седмицата започна с протести на миньорите, мина през задължителното идване на премиера със спасителния вариант. Имаше хляб, сол и шампанско в Мадан, но и още стачки в Кърджали, защото премиерските подаръци не стигнаха за всички. В края на седмицата се очакват малки тържества и там, защото премиерът обеща да отиде да им занесе лично по 325 лева от Фонда за солидарност, докато текат преговорите между Захариев и банките. Очаква и там някой да каже

„Бойко е Господ”

и това да тушира всички вредни мисли къде е било божествената намеса, докато месеци наред са трупани дългове и са пращани сигнали за източване на фирмите. В Мадан врътката беше следната – дълговете на Валентин Захариев бяха погасени частично с парите, с които Николай Вълканов купи ГОРУБСО. А Вълканов, в миналото вицепрезидент на "Мултигруп", сега е крупен бизнесмен, в чийто кръг собственост е Институтът по минно дело. Същият, който оцени така високо съветите на хидролога Ахмед Доган. Доган пък, като гост на Училището за политика, оповести, че търсенето на морал в политиката е вредно за държавата. Направи го след питане за хонорара му от един и половина милиона лева. И цитира почти дословно Макиевели, че оценката за един политик трябва да зависи от това, какво е направил за държавата си, а не от морала в действията му. На нас обаче все още ни се иска

първите държавни мъже да не закусват дечица

и да не крадат от държавните пари, много. Дали заради признанието за обръчите в бизнеса, дали заради определянето на търговията с гласове като европейска практика, дали заради собственото ни отношение към морала, но този път резонансът беше доста по-слаб. Не остана незабелязана обаче пълната безкритичност на Доган към управлението на ГЕРБ. Мишена беше президентът Плевнелиев, за когото Доган пророкува още три медени месеца и после „Боянски ливади”. Засега Плевнелиев е сигурен в своите „много честни и прави отношения с премиера” и отхвърла идеята за еманципиране. На мушката му тази седмица попаднаха партиите, на които Плевнелиев се закани, че ако „пречат на националните интереси, ще се намеся”. Радостно е, че той не разви тезата си, защото някои от познатите видове намеса се наричат преврат. През същата седмица ние се сдобихме с

още едно партийно хранениче –

Национал-демократичната партия на Капка Георгиева-Сидерова, която осигури нова играчка за отлюспения си от „Атака” син. Самият Сидеров прогнозира, че новата формация няма да събере повече от 50 души. Бившата му съпруга контрира, че той „не бил в час”, защото „много от хората му се страхували да му съобщят, че го напускат”, но щели да се присъединят към нея. И с тези хора, които се страхуват от шефа си, тя ще създаде партията на модерия национализъм, която „се е прицелила” в младите. През това време в така нареченият Студентски град, където след поредното убийство уж имаше режим и контрол, пак стана скандал, след който полицията прибра трима души, единият от които наръгал с нож другия. Справката показа, че тримата си делят общо пет регистрации за кражби, хулиганство и лека телесна повреда. Проверка на държавните имоти пък показа, че в цялата страна академичните ръководство

здраво са прегърнали Веспасиановия принцип

и са отдавали университетските имоти за оборотни кръчми. Но пък когато държавата има субсидии за партии, но не и за университети, дори и миризливите пари вече не будят погнуса. Което май е най-големият повод за тревога. Колкото до президента, той се отдаде на откровена реклама и подкара „зеления” автомобил на една конкретна фирма, разсипвайки се от похвали. И от дебели намеци, че както при санирането, така и в производството на зелени коли, държавата трябва да помага. Може би се подразбира – на тези, които президентът харесва. Като не можа да се изложи по-качествено у нас тази седмица, Плевнелиев сбърка малко държавата на домакините си в Чехия, набързо прати посланиците ни „активно да промотират „марката България", като ги обърка кой им е шеф – той или Николай Младенов, а накрая гръмко оповести, че София скоро може да се окаже „единственият град” в света, в който хората да могат

да ходят на ски с метрото.

Модерните и атракционните архивни влакчета, лифтовете и монорелсовите железници, с които разполага почти всеки курорт по света очевидно не се броят. Президентът не пропусна и сцената на Националния театър, където отиде, за да почете актьорите при връчването на „Икар”-ите и се заседя на сцената почти колкото тях. За варненци чакането си струваше, защото „Ричард III” замина с четири номинации и се върна с три награди. След предизборния театър във Варна пиесата „Марешки – Йорданов” завърши тази седмица с извинение и споразумения въпреки тежките думи, изречени от двете страни. А пред театъра започна новият сезон на осемгодишното вече представление „Безкраен ремонт”. Пак подменят златните кметски плочки, а върху ремонтиранато настаняват и саксиите с палми. Ремонт имаше и в общинския съвет – Янко Станев беше окончателно изгонен от всички постове, като тази седмица загуби може би най-важния – председателството на финансовата комисия. Нарочен, че е следващият за смяна, председателят на варненския ГЕРБ Павел Димитров отхвърли тази възможност, отказа коментар на отношенията между кмета Йорданов и Станев с аргумента, че

„това са много лични неща”

и оповести, че според проучване на НЦИОМ ГЕРБ е най-харесваната партия, а той – най-обичаният политик във Варна. Търсенето на пълните данни от проучването засега не се е увенчало с успех. Пак през седмицата започна да се изяснява рамката на оптимизация на градския транспорт – закрити линии няма да има, но курсовете ще се разредят, а цената на билета ще остане един лев, докато дизелът стои под три. Седмицата може да се нарече историческа за комисията “Транспортни схеми”, която се събра да заседава за пръв път от около шест години. Лоши новини имаше за пристанището – след заседанието на един от техническите комитети на Европейската организация на морските пристанища стана ясно, че в опорната европейска транспортна мрежа, за която се предвижда финансиране, влизат Бургас, Видин и Русе, а Варна е избутана в разширения вариант. Все повече шум се вдига и около решението на експертния съвет за ОУП на Варна

да се разреши строителството в Морската градина

извън историческото й ядро. Терминът отдавна е свел големия крайморски парк до шепа зеленина, макар че исторически неговият създател му е заложил граница до Евскиноград. Обясненията се множат лавинообразно, но се свеждат до желанието да се вземе, каквото може, от невероятното зелено богатство на Варна и да се замени с поредните лъскави сгради. Дали тези, които сега се стягат да си построят къщи в градината на варненци, се сещат, че ако забраната падне, те просто ще живеят в една много скъпа версия на „Владиславово”, където ще има повече дървета, отколкото в Морската градина. Тази седмица излезе и първата класация на „Форбс” за най-влиятелните българи. Ако сте очаквали интрига – чакайте я догодина, тази

начело на списъка е Бойко Борисов.

В него са 30 имена, класирани според критериите „Форбс”, които показват върху колко души има власт тази личност, какви ресурси контролира и в какви области и доколко ги използва, за да променя страната си. В първия български топ 30 има 14 политици, 12 бизнесмени и четирима представители на неправителствения сектор. В топ 10 освен Борисов са любимата на премиера политическа троица Дянков-Цветанов-Плевнелиев, шефовете на Корпоративна търговска банка, "Химимпорт", "Софарма", "Лукойл България" и КРЕС, както и Цветелина Бориславова. Нито в късия, нито в дългия списък има личност, която бихме могли да наречем „човек на духа”. Единият от отличените – Симеон Дянков, който доскоро твърдеше, че няма да иска втори мандат, каквото и да стане на изборите, тази седмица обърна плочата. Той обяви, че е готов да е финансов министър и в следващия кабинет, а за да има шанс обяви и мерките, които са му най-важни,

за да спечели ГЕРБ отново властта.

На първо място, разбира се, е традиционното вдигане на пенсиите. Пари за това ще дойдат от продажбата на част Българския енергиен холдинг, а и от премахването на „диспропорциите” в заплатите на висшата администрация, защото сега „заплатата на финансовия министър е в пъти по-малка от шефовете на комисии и пет-шест пъти по-малка от тази на шефа на БНБ”, оплака се Дянков. А последната мярка е да се свалят рекламите от покрива на НДК и да се опъне голям надпис "Национален дворец на културата". Може би трябва да проверим дали и в Световната банка не са си оптимизирали щата. Но подборът на приоритети може само да ни радва – явно всички по-сериозни проблеми на държавата са решени. Същото усещане създаде и премиерът Борисов, който за пореден път гостува на най-добрия български питащ в официозната телевизия 7. Борисов не се притесни нито от фона, който напомняше решетест прозорец, нито от анонсираните закани за остри въпроси. И те бяха. Успокоихме се, че премиерът

още вдига 145 от лежанка,

обича боб, както и да отговаря на въпроси за отношенията си с големите, защото в посолствата на Русия и Съединените щати си записвали интервютата му. Под напора на умилението не запомнихме дали ще имаме трети космонавт, но отчетливо остана възмущението, че след като едните „хванали” Киро Шкафа, другите го „пуснали” и накрая убийството му развали статистиката на МВР. Възмущението беше толкова отчетливо, та първо слушане замаза факта, че точно МВР трябваше да пази убития, нарочен за анонимен свидетел. След което МВР се опита да лансира версията, че

не било убийство, а трудова злополука –

искали да го сплашат, обаче уцелили по-добре, отколкото трябва. Сега ГЕРБ може да сформира още една парламентарна комисия, като тази в Перник, и докато разследва убийството на едно дете и самоубийството на добре пазен арестант, да разобличи организаторите на черно тото по селските мачове. И докато премисляме изминалата седмица и пресмятаме какво ще ни донесе, а може би е по-правилно – какво ще ни вземе, следващата, не е лошо да заимстваме първоаприлската шега на европейските депутати, но наистина. Те обявиха, че канят на заседание на първи април папа Бенедикт XVI, за да измолят заедно Божествена намеса за спасение на еврото, защото „сега това изглежда е най-надеждната стратегия". Но у нас вече дори не звучи като първоаприлска шега.