На Лазаровден на трапезата присъстват обредна постна питка и жито, а на Лазарките се раздават яйца, като символ на плодородието.

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар.

С него се почита едно от последните чудеса, извършени от Христос – възкресението на неговия близък приятел Лазар, който бил мъртъв от четири дни и лежал погребан в пещера. Исус накарал близките на покойника да го заведат до мястото и след като махнали камъка от входа, той се помолил на небесния си отец и казал: “Лазаре, стани!” Мъртвият възкръснал, а присъстващите се убедили, че Христос наистина е Божият син.

У нас Лазаровден се празнува в чест на нивите, пасбищата, гората, защото според народните вярвания Лазар е господаря на горите. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. В народните представи това е празник на младостта и прехода от детството към зрелостта. Младите момичета, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Всяко момиче в миналото е ставало Лазарка. След лазаруването се променя нейният статут. Тя може да обича и бъде обичана, да носи гердани и гривни, да си сплита косите и да носи украшения по тях, може да се омъжи. Момите лазарки на този ден са едновременно радостни и тъжни. Един етап от живота им свършва и те преминават към света на възрастните.

Лазарките обикаляли къщите, пеели обредни лазарски песни, предназначени само за този ден и благославяли за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца. Яйцето е символ на плодородие и зараждащия се живот.

В миналото на този ден момците  са поисквали ръката на своята избраница. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче  да лазарува.

От моята баба знам, че момите се събирали край поточе, сплитали венците си и ги пускали в бързите пролетни води в своеобразна надпревара. На която венчето е най-бързо, тя ще омъжи първа и става кумица. Кумицата ще посреща гости на Великден и ще се радва на особена почит през цялата година.

На този ден са се месили обредни питки и на трапезата задължително е присъствало жито, което също е символ на плодородието. Питката трябва да е постна.

Постна питка

Продукти:

20 г прясна мая
400 мл топла вода
1 с.л. захар
1 с.л. сол
2 с.л. олио
1 с.л. оцет
800 г брашно

Приготвяне: 

Разтворете маята и захарта в 100 мл топла вода, покрийте и оставете да втаса. В голяма купа изсипете течните продукти и втасалата мая, разбъркайте.
Постепенно прибавяйте пресятото брашно и солта. Когато тестото започне да се отделя от стените на купата, извадете го върху набрашнена повърхност и омесете прибавяйки по малко брашно. Тестото трябва да е меко за да стане пухкава и мека погачата. Намазнете голяма купа и тестото, покрийте ги с кърпа и оставете на топло да втаса до удвояване на обема. Изсипете втасалото тесто и оформете питата. Можете да украсите като офорвите от тестото венец или кръст. Оставете под кърпа да почине 5-10 минути.
През това време загрейте фурната. Печете питката на 150С до готовност.
Готовата погача намажете още топла с разтвор от 1 с.л. захар, 1 с.л. вода и няколко капки олио.

Житото можем да приготвим като ашуре. За ашурето можете да намерите много рецепти, мисля дори че всяко домакинство има своя собствена. Аз харесвам най-много арменското ашуре, затова и предложената тук рецепта е взаимствана от детските ми спомени за гостуване в приятелки. Пристрастието ми идва от розовата вода която присъства в рецептата и на която аз съм верен почитател. Опитайте!

Ашуре

Продукти:

500 гр. жито
150-200 гр. сурови белени бадеми
150-200гр. суров лешник
150-200гр. сурови орехи
100 гр. стафиди
150 гр. сушени плодове (кайсии, сливи, фурми)
по 1 ч. л. настъргана лимонова и портокалова кора
1 бурканче сладко от зелени смокини
350 гр. захар
2-3 с.л розова вода

Житото се измива, залива се с 1 ½ л. вода и се вари (докато заври на силен огън,а после котлонът се намалява) около 1 час. След това изключваме котлона, тенджерата с житото се покрива с кърпа  и се захлупва с капака. Отгоре отново се покрива с много плътна кърпа, за да може житото да се задуши. Така престоява около 2 часа. Когато се отвие, житото трябва да е поело цялата вода.
Към житото отново добавяме вода,за да го покрие горе-долу два пръста. Включваме котлона на висока степен, а след като заври, температурата се намалява. Добавяме ядките, стафидите и сушените плодове, сладкото от смокини, корите от лимон и портокал,а най-накрая добавяме и захарта, като количеството може да варира, в зависимост от вкуса ви. Ето тук е момента в който добавяме и розовата вода.
Така сместта се вари още около 20 мин., като при нужда се добавя вода- сместа трябва да е по-течна и житото да е покрито около един пръст. След като минат 20 мин. разсипваме в купички или в общ съд.Ашурето все още е течно, не нека това не ви притеснява-ще се сгъсти когато истине. Поръсваме с канела и смлени орехи.

Честит празник!