След като от най-високата трибуна в държавата българските лекари бяха наричани неведнъж престъпници, сега пак оттам Цецка Цачева ги призова: „Останете в България! Ние имаме нужда от вас."

„Толкова просто, колкото е възможно” или „бръсначът на Окам“

е принцип, който носи името на средновековния учен Уилям от Окам. Пръв го нарича така английският математик Уилям Хамилтон едва през XIX век, но идеята я има още при Аристотел, а дизайнерите я свеждат до принципа KISS - „Направи го простичко, глупако“. Към принципа „Толкова просто, колкото е възможно” Айнщайн пък добавя: „но не по-просто.”

„Вие сте прости и аз съм прост,

затова се разбираме”, обобщи основата на управлението си премиерът Бойко Борисов. Направи го пред недоволните работници в Кърджали, при които спешно долетя с хеликоптер. Донесе им по 325 лева социални помощи, все едно нямат заплати за получаване. Докато стигне до тях, премиерът изгори гориво за няколко пъти повече пари, а като пристигна, не пропусна да заръча на социалния министър да даде бонуси на тези, които плащат помощите в извънработно време. Прехвърчането и парите на ръка обаче този път не накараха никого да нарече премиера Господ – след повече от месец протести и въпреки явлението на министър председателя като dues-ex-machina, металурзите и семействата им блокираха центъра на Кърджали и си поискаха всичките изработени пари. Опитаха се да ги успокоят с новината, че бившият собственик на ГОРУБСО-Мадан и ОЦК-Кърджали Валентин Захариев е даден на прокуратурата, макар и за източване на държавния резерв. Опозицията нарече това „груб пиар”, а проверка потвърди отреченото от ГЕРБ -

Златев се е записал сред дарителите

на управляващите  9 500 лева. Поради което бръсначът на Окам порязва доста от очакванията за справедливост. По-просто от необходимото на първи април подходи към шегичките и самият премиер, който демонстративно се върза на съобщението, че Доган върнал консултанския милион и услужливо запечата простодушието си в sms. В същия отбор се записа и Станишев, който тъкмо на първи април реши да декларира, че не знаел нищо за агентурното минало на Георги Първанов. Пак в тази графа, макар и с по-късна дата, можем да поставим и вота на недоверие към правителството, поискан от Коалиция за България, „Атака" и независимия народен представител Георги Терзийски. Както и откровенията на Жорж Ганчев, който бавно изпълзява от нафталина със заявка за нова партия - Национално патриотично обединение и със загубили аромат откровения от типа "Бойко е нужен днес. Той е енергичен и може да свърши работа. Учи се в движение, както виждате и си променя мнението по четири пъти на ден, но може би ситуацията го налага. Но една птичка пролет не прави". По острието на бръснача би трябвало да схванем, че именно

Жорж Ганчев ще е този, който ще довърши пролетта.

Премиерският пиар също направи, каквото можа. Тази седмица ни сервираха случайни срещи в Сандански, на които гъркини примираха пред премиера и обясняваха, че искат и те един такъв. Макар че седмицата беше по-подходяща да попитат мъжете в гръцката група за какво отскачат най-често до българските си съседи. Отговорът „проститутките” отдавна не е тайна за никого, освен за вътрешния министър, може би. Тази седмица Цветанов загрижено обясни, че не бива да се легализира проституцията, защото това ще ни превърне в „дестинация за секс туризъм”. В пресцентъра му спешно трябва да намерят кой да е летен брой на кой да е вестник, за да разбере министърът, че България отдавна има имиджа на страна с евтин алкохол и евтини проститутки. А легализирането на платения секс

просто ще доведе до плащането на данъци

и ако вътрешният министър не е забелязал това, причината може да бъде открита и без Окам. Загрижеността за имиджа на България Цветанов изрази след доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Според него у нас има дванадесет сериозни организирани престъпни дейности, които годишно правят три и половина милиарда лева оборот, което е 4.7 процента от брутния вътрешен продукт. И най-голям дял имат доходите от нелегална проституция. Ако процентите ви объркват - за здравеопазване през миналата годината държавата е дала 4 процента от брутния вътрешен продукт. Колкото до вътрешния министър, той предпочита да се занимава с неща, които са му по-близки – да поучава медиите, например. Тази седмица, като се разпростря отново на тема „конвенциална”, както той нарича битовата престъпност, Цветанов нареди на питащия журналист да не изпада в подробности, защото работата му била „да прави политика”. Съпартийците му пък откриха кой друг може да им помага в правенето на политика. Като поканиха Софи Маринова уж да им попее в парламента, те я нападнаха от засада с предложението на Искра Фидосова да я правят депутат. Софи излезе по-интелигентна и отказа, като формулира отговор по Окам –

„нека всеки да прави, каквото може”

От простички отговори се нуждаят и въпросите, които останаха след делото „Наглите”. Процесът завърши с четирима осъдени, четирима оправдани и един застрелян, с 12 доказани отвличания и едно недоказано. А главните въпроси без отговор са кой е шефът и къде са парите. Пътят към отговорите им минава през по-дребни въпроси. Например, каква работа е свършила полицията, след като обвинението нямаше други аргументи, освен думите на защитения си свидетел. Той пък е участник в седем от отвличанията и на въпроса "кой отряза пръстите на Антон Краус”, отказва да отговори, "за да не уличи себе си в престъпление". И изобщо няма нужда от Окам, за да се разшифрова отговорът. А животът му в чужбина за наша сметка директно и брутално погазва закона, според който извършител на тежко престъпление не може изобщо да не отговаря за него. Друг въпрос без отговор е намери ли полицията къртиците в униформи, направили лек живота на „Наглите”. А отново –

кой е шефът и къде са парите.

Защото в момента имаме осъдени участници в организирана престъпна група, взела към шест милиона лева от откупи, но няма нито организатор, нито намерени пари. Но пък има много фанфари за съдебен успех. И обясненията на вътрешния министър, който тази седмица последва премиера и заяви, че няма нищо против „да стреляш по някого, който ти е влязъл в къщата, а не да чакаш крадецът да извади оръжие пръв и после да се защитаваш”. Илф и Петров поне бяха поети – „спасяването на давещите се е дело на самите давещи се”. През седмицата глътна вода за пореден път и твърдението, че сме се справили с поръчковите убийства. Докато държавните мъже се хвалеха, че американската антидрога агенция ДЕА е избрала София за своя балкански офис като признание за добрия ни имидж, насред София и посред бял ден застреляха мъж, свързан с онлайн залаганията и дрогата. Редовите българи обаче през тази седмица бяха

заети да броят други поражения

С първия ден на април дойдоха новите цени на топлата вода, парното и природния газ, като върху газа не успя да повлияе дори щедро рекламирана отстъпка от 11 на сто, договорена с „Газпром”. При бензина положението стана толкова взривоопасно, че от "Лукойл" сами предложиха да работят с нулева печалба, ако повишението на горивата стане „драматично”. Макар че новият министър на икономиката Делян Добрев побърза да предупреди, че каквото и да направи фирмата, ефектът ще е в рамките на стотинки. През седмицата получихме и среднощна порция горещи новини как точно героично е преговарял за „Белене” новият министър. От руската страна замълчаха. В Истанбул държавният секретар Хилари Клинтън похвали Николай Младенов

и напомни за шистовия газ

Който си знаеше, не пропусна и последиците бяха точно по ръба на бръснача – за няма и седмица депутатите създадоха временна комисия, която да проучи още веднъж възможностите за добив на шистов газ и да каже „да” накрая. За да не е самотно това решение, народните избраници отказаха и да се оттеглим от АСТА. Макар че мнозина от тези, които вдигнаха ръка за тези решения, доскоро говореха за волята на народа и вслушването в гласа му. Президентът Плевнелиев  тази седмица продължи да радва медиите. Първо прогнозира, че у нас има достатъчно интелигентни млади хора, които да заработят за киберцентъра на НАТО у нас, така че „България ще се позиционира на картата на войните на 21-ви век като една от най-високотехнологичните държави”. С което ни върна носталгично във времената на „нация техническа”. Не пропусна да напомни и за любимата си енергийна ефективност, като продължи агресивно да лобира за лишаването ни от собственост с помощта на кредитираното саниране.

Пътем си подритна и трудовата книжка,

като нарече енергийната ефективност по-важна от магистралите. И завърши седмицата, като излезе пред депутатите и им каза, че няма нищо за казване след серията срещи с политическите партии у нас. И други гости имаше в парламента тази седмица. След като от най-високата трибуна в държавата българските лекари бяха наричани неведнъж престъпници, сега пак оттам Цецка Цачева ги призова: „Останете в България! Ние имаме нужда от вас." Ако се вярва на статистиката, половината от тези, които ще завършат сега, напълно ще игнорират този призив веднага, а мнозина от останалите – в следващите няколко години. Обяснението  е просто – там, където отиват, те работят за пациентите си с подкрепата на държавата, а не въпреки държавата. Докато Цецка Цачева агитираше, здравната министърка беше заета да освобождава работни места за приятели в министерството, а ценни указания даде и лично министър председателят. Той предложи вместо да плащаме за лечение в чужди клиники, да каним у нас чужди лекари, които да оперират децата. И пак

настоя онези неблагодарници – родителите

на деца, които все пак са се добрали с цената на много усилия, нерви и време до финансиране на лечението им, да излязат и публично да благодарят, за да стимулират чиновниците. През седмицата стана ясно, че докато чакат морални стимули, някои хора в здравното министерство са намерили с какво да се утешат. Държавната експертка от отдел “Човешки ресурси” Снежана Динева, например, е сключила седем граждански договора с една и съща болница и макар че проверяващите не са установили какво точно е вършила по тези договори, открила документи за почти 60 хиляди лева, платени по тях. През седмицата над премиера Борисов надвисна неочаквана заплаха. След като подреди партия на принципа „беглец – врачка”, Капка Георгиева – Сидерова призна страшната истина, която била научила от покойната Вера Кочовска – тя, Капка, щяла да стои до най-силния мъж на държавата, но това нямало да е Волен. Та

да му мисли Бойко Борисов.

Освен ако Митьо Крика не се върне от Англия, където не оцениха дебелината на главата му. Макар че Борисов е заплашен и от друга посока – според доклад на Сметната палата човекът с най-много власт в държавата е министърът на финансите, който редовно преразпределя държавния бюджет по свое усмотрение, а мотивите за разместванията на парите дори не са публични. Около парите на държавата имаше и друга новина тази седмица - правителството реши да търси нов заем, като пусне на чуждите пазари облигации до два милиарда евро. Разбира се, добра алтернатива за заемите би било развитието на собствената икономика, но там картината не дава никакви поводи за оптимизъм – големите фирми предупреждават за свиване или изтегляне от страната, малките пълнят съдилищата с искания за фалити и прекратяване на дейността, а според проучване на Германско-българската индустриално-търговска камара повече от 30 процента от техните партньори

не биха инвестирали отново в България

Затова не е чудно, че плъзгайки се по острието на подобни новини и факти, неизбежно стигаме до простия извод, формулиран в първото по рода си проучване на щастието. От 156 проучени държави България заема тъжното 147 място, като в нещастието си сме събратя с живеещите в опустошената от холера Хаити, например. Докладът показва също, че наистина по-хубаво се плаче в лимузина, а е и по-здравословно – живеещите в четирите най-„щастливи” държави получават към 40 пъти повече пари от тези в най-бедните и живеят към 28 години повече. У нас властта прави каквото може – като не може да ни увеличи доходите, развеселява ни. В дните преди Великден най-много се постара пресцентърът на Мирослав Найденов, който дори разпрати готварски рецепти на ресорните репортери, след като

министърът призова
сами да си месим козунаците.

Кой знае защо, препоръката му беше сексистки ориентирана само към жените. Забавляваха и ни във Варна. Първо ни беше много забавно да научим, че за подлезите тази година ще бъдат похарчени около 100 хиляди лева за ремонт и още 10 хиляди за осветление. Най-малко толкова вече бяха дадени за ремонти, но и след тази зима прясно ремонтираните стъпала пак се орониха до средата. Следващата идея за стопанисването на подлезите е поредната концесия от догодина. С което общината ни каза – или ще падате по изронените стълби и вечер ще пресичате отгоре заради липсата на осветление, или ще се провирате между гащи и чорапи и вечер пак ще пресичате отгоре заради решетките на концесионерите. Очевидно нещо във варненския въздух не позволява прилагането на някоя от другите рецепти, при които гражданите от други градове и държави имат подлези само за преминаване през тях по всяко време. А също така площади, които

не се ремонтират по около пет пъти годишно

и улици, които не гълтат по милион и половина лева, само за да произведат още улични дупки. Откъм Свиленград тази седмица произведоха новина – от сдружението "Аз обичам България" щели да строят паметник на Васил Левски – да е висок 133 метра, за да бие световния рекорд на Буда в Китай, да е с асансьор вътре и да има „зони за отдих” отвън. За целта дружеството иска само да получи безвъзмездно 52 декара общинска земя, разположена до главен път Е 80 и да събере от нас към четири милиона лева за патриотичната си идея. Окам вероятно има какво да каже за хастара на магистралния им патриотизъм и за употребата на Апостола.