Преди празниците министрите получиха само поредното икономическо напътствие: "Изкопайте си пода –намалете си разходите с 20 процента, и ще си вдигнете тавана с 20 процента." Може би при министрите ефектът ще е друг, но при нас – обикновените граждани, копаенето като стратегия се прилага вече толкова дълго, че отдавна сме загубили тавана от поглед, а дупката взе да става тясна в раменете.

През Страстната седмица пак си говорихме повече за цените, отколкото за душите, пак кучетата бяха виновни за човешките грешки, поредният избавител на отечеството посегна да „охранява” демокрацията,

а общото усещане беше, че мнозина лазаровци са станали, обаче са пропуснали частта с възкръсването, и сега бродят около нас с надеждата да не ги надушим. Докато подготвяхме душите си за Възкресението, поредните социолози нанесоха поредния удар върху тях. Според „Медиана” почти половината млади българи са изкарали последната година, без да прочетат и една книга, а 14 процента си признават, че през целия си живот

изобщо не са отгръщали печатен текст.

Словото и в началото, и изобщо, им го заменя интернет, ползван обаче не като информационна паяжина за виртуално придвижване, а като заместител на паметта. Пак през Страстната седмица окончателно стана ясно, че изразът „кучета го яли” у нас си е напълно буквален, особено когато говорим за свестните хора. След много мъки тази седмица почина професор Ботьо Тачков. Направил кариера на „Уолстрийт”, той се прибра, за да изживее дните си в родината. Вместо това в „най-добрия град за живеене” глутница кучета почти го изяде жив. След което софийската кметица отказа оставката на ресорната си заместничка и дори призова всички "да се извиним на хората, които са нахапани”. Всъщност тези, които трябва да се извиняват, си имат имена и постове – като се почне от безотговорните собственици и обгрижващи кучетата и се свърши с фирмите като „Екоравновесие” където поддържат

съотношение между ловци и чиновници 2 към 22.

Докато християните се подготвяха за смирението, с което да посрещнат кръстната жертва и Възкресението, поредният политик – архонт Бинев, прогласи раждането на поредното политическо чудо, което ще ни избавя от мъките ни. Като основна цел на проекта ГОРД - „Гражданско обединение за реална демокрация”, беше посочено „охраняването на демокрацията”. Макар че ние охранителите вече ги пробвахме и би трябвало да ни е достатъчно. Докато на проблемите в политическите охранителни райони им трябват поне 800 дни, за да станат видими за мнозинството, при обществения ред царува реалити-форматът. Тези дни сценаристите му се оказаха доста кръвожадни. Имаше пореден показен разстрел в София – на Васил Лазов, четвърти за месец и половина в серията, която започна с взрива във Варна. Продължихме с все по-симптоматично звучащите заглавия „четирима скинари наръгаха ром”, „мъж пребит от банда наркомани", „мъже с полицейски униформи обраха инкасо автомобил” и – пак във Варна –

„стрелба с автомат, намират 13 гилзи”.

При въвеждането на информационен ред вътрешният министър пак прибегна до обясненията за „конвенционалната” престъпност. Това не попречи на еталона в журналистиката у нас да покани Цветанов на рождения му ден и да му подари торта, на която двамата с премиера се държат за ръка. Единственото, което липсваше, беше самият еталон в журналистиката, който, в подходящо облекло, да излезе от тортата. Колкото до Цветанов, тази седмица той си спомни, покрай Деня на ромите, че една от многото му роли е на председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Като такъв, той порица отново неправилно мислещите журналисти и като показа пълно неуважение към статистиката, призова медиите да дават да за пример успелите, а не криминално проявените роми. Макар че другата част от статистиката му беше достатъчно тревожна – след осем години една четвърт от трудовия пазар у нас ще е заета от роми. Или поне ще е свободен за тях, защото те все по-малко разбират, че глаголът

„работя” има и първо лице, единствено число,

а не се отнася само за онези, които им изкарват социалните помощи. Идеи за справяне с проблема не чухме. Имаше обаче предложения как да се спасят топлофикациите от недоволни клиенти. Новият заместник на енергийния министър - Валентин Николов, върна времето няколко века назад и поиска клиентите на парното да станат крепостни, които нямат право да се отказват от него. Според него - защото услугата била по-изгодна от другите варианти и защото и в други държави било така. Не са ясни само две неща – като е по-изгодно, защо клиентите бягат с писъци и кой е казал, че сме като „другите” държави, където клиентите, освен задължения, имат и права. Друга авангардна идея лансира социалният министър Тотю Младенов - орязване на правата на инвалидите с цел икономии. Но вместо да започне с разчистване на фалшивите болни, предложи да не се плащат пенсии на тези инвалиди, които могат да работят. Всъщност въпросът вече е поставян много пъти. От самите инвалиди. Защото мнозина от тях

могат. Искат. Обаче има ли къде?

Дали социалният министър би им препоръчал пловдивската фирма „Асел", където излязоха на стачка, например? Защото от Коледа до Великден са получавали по сто лева на месец, а когато на петия месец работниците все пак се осмелили да протестират, италианският им работодател ги заплашил с уволнение. И няма министър председател, който да отиде и да им намери пари за заплатите. В Мадан засега са доволни – след като Борисов и Дянков пак ги посетиха, миньорите нарекоха Разпети петък Великден и никой не пита какво стана с изявленията на същия Борисов, че държавата не можела да се меси във фирмените дела, защото ставало диктатура, а нали ние не сме и си имаме съд и процедура за фалит... Въпреки натоварената програма, премиерът и тази седмица явно е следил добре медиите не само като гост, защото се направи, че не знае правилото „за каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари” и веднага се разтревожи, че свалят от екран други предавания, но

не и това, в което му се подигравали

най-много. А би трябвало да се тревожи от друго – например, колегите му от Европа да не започнат да следят по-внимателно собствените му медийни изяви. Само от едно интервю на премиера тази седмица биха могли да се извадят поне три международни скандала. Не мина без традиционните обвинения, че лекарите ни идва ли не ги отвличат насила в чужбина, както и без натякването, че престъпността се шири, защото полицаите са малко. Последва  обяснението, че не е възможно българите да са най-големите нещастници на света – нещастниците са в Скандинавия, защото там се пропиват, самоубиват и избиват масово, заяви официално българският министър председател в предварително уговорено телевизионно интервю. Любопитно е колко нещастни скандинавци тутакси биха поели към местния Терминал 1, за да емигрират в щастлива България, ако им преведем интервюто. Накрая разбрахме, че България и Румъния са

„в един клас за бавноразвиващи се”

и се стигна до питането: "Какъв Европейски съюз, какви пет лева, толкова можем". Последният гняв беше предизвикан от законовата невъзможност да бъдат съдени министрите от предишното правителство, защото си приели специален закон. Едва ли промяната на закона е проблем за премиера. А може и да е, след като дори законът за гражданската конфискация не влезе за разглеждане в Народното събрание. Ако сте забравили – премиерът заплаши с оставка, ако законът не се гледа преди Великден. Е, законът не влезе в пренарната зала, защото депутатите, поведени от Цецка Цачева, заминаха на спешни предпразнични пътувания до Япония и Виетнам, а си гласуваха и ваканция. И за оставка, разбира се, не се чу нищо повече. Преди празниците министрите получиха само поредното икономическо напътствие:

"Изкопайте си пода –

намалете си разходите с 20 процента, и ще си вдигнете тавана с 20 процента." Може би при министрите ефектът ще е друг, но при нас – обикновените граждани, копаенето като стратегия се прилага вече толкова дълго, че отдавна сме загубили тавана от поглед, а дупката взе да става тясна в раменете. През Страстната седмица Варна дочака малко чудо – премиерът дойде на село. И направи „третата първа копка” на поточна линия, което било „нормално след управлението на тройната коалиция”. Всъщност, то не свърши ли преди три години? Не можахме да попитаме, защото премиерът беше сърдит някому и при посещението си говори само пред една избрана корпоративна телевизия. Мнението му, че „Варна е ясен и категоричен приоритет на сегашното правителство” научихме два дни по-късно, след като кметът си поговори с него по телефона и ни препредаде. По време на самото посещение в ролята на лошото ченге беше регионалният министър. Лиляна Павлова отряза исканията за възстановяване на плажовете, а на пострадалите от бурите обеща намаление на концесията към средата на сезона. И вдигна вежди мнооого високо, като разказваше, че с 12 милиона лева, колкото са й поискали във Варна за един булевард, тя оправяла 25 километра второкласни пътища. От съветите, които получихме, можем да си направим един извод – каквото и да разказва кметът, че разказва премиерът, Варна остава

второкласен град в очите на властта.

И може би не без основания – министър Павлова нахока управата, че е изтървала почти всички възможни европейски източници за финансиране на пътни ремонти и сега чака само на държавата. А от искането й до септември да определим приоритетните си зони разбираме, че в момента Варна приоритети няма. Преди Лиляна Павлова през Варна мина и новият здравен министър. Десислава Атанасова беше по-любезна към града, но пък точно от Варна съобщи на всички българи, че здравната реформа отново се отлага за „друг път”, а изработването на националната здравна карта „трябва да започне отначало”. Но ни успокои, че „през следващия мандат на ГЕРБ това ще бъде реализирано”. Отлага се и друго предизборно обещание - електронното правителство. Тази седмица официално признаха, че до края на този мандат промяна няма да има. Нищо май не се променя и в качеството на строителството, каквито и закани да отправят премиерът и ресорните министри. През седмицата проверка по магистрала „Тракия” показа, че по всички участъци има слягания, част от положения асфалт вече липсва, останалият се е накъдрил, а има места, на които още не е настлан дори чакъл. Но всички в един глас твърдят, че „до лятото”

премиерът ще може да отиде на море

по новата магистрала. След което вероятно ще я затворят за ремонт. Не мина и без изява на земеделския министър. Мирослав Найденов не показа дали е омесил козунаците, но ни зарадва, че преди Великден цените на традиционните продукти "намаляват, намаляват". Сред авангардните начини за сваляне на цените се оказа и новият великденски микс – боята за яйца, вместо върху яйцата, се слагала в козунака. Затова не е чудно, че някой не се побоя от големия грях и посегна на мощите на Свети Йоан Кръстител. Ковчежето се върна от Сливен в Созопол с една костица по-малко и вероятно някой се е опитал така да си осигури малко повече шансове в лотарията, наречена „живот в България”. Място, където регионален лидер на управляваща партия, която се заиграва с християнските ценности, на Разпети петък си плаща рекламно каре, в което поздравява съгражданите си с Христовото Рождество. Но ни остава надеждата, че Той чете само в сърцата ни.