Изработката на ризницата ни отне седмица и половина. Направата й се дели на три етапа – навиване на телта на пружини, кълцане на халки и плетенето им.

Вече е факт премиерният спектакъл на варненския театър "Дон Жуан или Любовта към геометрията". 

Постановката на режисьора Георги Михалков е впечатляващ философски разказ за това как един млад човек се превръща в идол и обществен враг №1 едновременно. Горещо препоръчваме този спектакъл с Владислав Виолинов в главната роля.

Варненската трупа вече е известна с ефектната сценография в спектаклите си - награда "Икар" преди дни взе "Ричард III", през 2011-а "Фауст" беше номиниран и за "Икар", и за "Аскеер". В "Дон Жуан или Любовта към геометрията" сценографията е дело на Петър Митев, който създава и костюмите заедно с актьора и режисьор Стоян Радев Ге.К.

В спектакъла участва и един мистичен реквизит, който се появява като контрапункт на модерната сценография - рицарски доспехи. 

Колкото и нескромно да звучи, ВарнаУтре.бг има пръст в това :) Младите репортери Васил Василев и Виктор Чудинов работиха заедно с Цветин Апостолов, за когото наскоро ви разказвахме, по изработването на средновековното снаряжение и по-точно в изплитането на ризницата. И тримата са от групата за исторически възстановки "Чигот".

Тъй като част от този процес се случи в нашата редакция, имахме шанса да видим на живо

как се плете ризница - от първо лице разказва Васил Василев:

Поръчаха ни да изработим броня за началника на стражата в постановката.

(Всъщност, след като гледахме премиерата, установихме, че доспехите ги носи жена - актрисата Веселина Михалкова, чиято героиня Селестин се прави на бродещия дух на Комодора (в ролята Пламен Георгиев). В тази сцена има комичен елемент и присъствието на рицарските доспехи е до известна степен бутафорно, но те са си съвсем истински - бел. ред.) 

Бронята включва плетена ризница, ковани нагръдник, шлем, ръце и крака. С коването се зае Цветин Апостолов, а плетенето на ризницата поехме трима души на смени - Михаил Вълканов, Виктор Чудинов и аз.

Изработката на ризницата ни отне седмица и половина. Направата й се дели на три етапа – навиване на телта на пружини, кълцане на халки и плетенето им.

Навиването става ръчно на ос с ръчка. Телта се прави на дълги, равномерни пружини. Които се режат на халки със секачи.

Най-тежката част е плетенето. Прави се с два чифта клещи и отнема най-много време и усилия. Всяка халкичка минава през ръцете ни, но ние се занимаваме с това от 5-6 години и имаме опита и уменията. Ризницата е с къс ръкав и дължина до чатала. Повечето находки в българските музеи са именно такива. Оригиналите са с нитовани халки. Това ще рече, че всяка халка е била нитована, така че да не се отваря. Оригиналите тежат между 5-8 кг в зависимост от размерите на ризницата. Тази за Дон Жуан е правена от стоманени и алуминиеви халки, за лекота и здравина. Така че да е едновременно здрава и достатъчно лека за актьорите.

Цветин изработи всички ковани части за седмица. Най-сложен беше шлемът, заради детайлите и визьора. На ръцете и краката само капачките са ковани, останалото е метална мрежа с покритие, което е работа на дизайнерите на постановката. А за нагръдника Цветин дори е подобрил рекорда си за бързо коване. Направил го е за час и половина. Всички ковани части на бронята са от стоманени листи с дебелина 1 мм.