За ТъПъМЪЦъТо, Театъра и пропастта помежду им

Бързам да заявя – въпреки известната синтактична прилика със заглавието на нашумяла премиера на Варненския театър,

текстът, който ви предстои, не е рецензия на постановката. Още по-малко пък негова критика – уверявам ви: аз съм сред най-големите фенове на новото детище на режисьора Георги Михалков и талантливата варненска трупа. И горещо ви препоръчвам да я видите.  

Повод за този текст обаче беше именно премиерата на този спектакъл. Към емоциите от онази вечер преди седмица ме върна снимка на читател на ВарнаУтре.бг, който вече повече от 2 години ни изпраща забавни кадри и колажи, подписани с псевдонима Ясен Ястребоффски. Понякога, обаче, находките му не са чак толкова забавни. Като днешната, придружена със следния текст: „Ричард или Големанов най-сетне да се хванат и да боядисат челната дограма на ТМПЦМП или там каквото беше! Да не се излагаме за поредна година пред чужденците ! А и идва "Варненско лято" и може би ПАК ще го скрият с някой трансперант ... ? Искрено Ваш Ясен Ястребоффски – Мелпоменофф“.
Та четейки това, се сетих за.... - нека бъде: учудването, за да не използвам по-силна дума, от случилото се на премиерата на „Дон Жуан или любовта към геометрията“ миналата сряда. Непретенциозната зала, наречена Филиал на варненския театър. (Каня с мен на представлението и приятелка, която явно отдавна не е била тук. Жената цял ден се притеснява, че се налага да влети в театъра направо от работа и няма да е съвсем официално облечена. Сърце не ми дава да й кажа колко неуместно би било официалното й облекло в тази зала).
Очукани „кресла“, олющена мазилка, надупчен под, мръсни тоалетни – все екстри от варненския храм на Мелпомена. Като капак някой е решил въпроса с нестигащите места за премиерата с пластмасови градински столове в края на редовете и цял ред такива отпред току преди сцената. Евтино и тъжно. Добре че влизам в последния момент, за да не ми развали скапаната обстановка усещането за духовен празник, мисля си.
Но унижението ми на зрител обаче не свършва дотук: вместо загадъчен декор и млади таланти на сцената грейват две дами, които се захващат да раздават някакви почетни знаци и грамоти на предимно отсъстващи лауреати. Колеги-журналисти, собственици на фирми, помагали за представленията, спомоществователи – все хора, достойни за уважение, но унизени като герои на неловка церемония в най-неподходящия момент: евтина помпозност, разкъсала атмосферата на тръпнещо очакване, разрушила магията, погълнала харизмата на мига и мястото.
После по сцената падаха почетни „златни маски“, нечии съпруги търсеха сбърканите дипломи на отсъстващите си наградени мъже, дами в кабаретни одеяния се запрепъваха пред спуснатите все още завеси.
Ами това е то ТъПъМъЦъ, какво да го правиш.
След него обаче завесата се вдигна и влязохме в театъра.