В четвъртък беше представена за първи път във Варна изложбата "Ако това е човечеството" на експресиониста СтепКа. Репортерът, който отразява изложбата не разбира от изкуство, но гледа филми със зомбита. Това са неговите впечатления

В четвъртък за пръв път във Варна беше представена изложбата „Ако това е нашето човечество“ на френският експресионист СтепКа в Градската галерия.  

Програмата на екипа на ВарнаУтре.бг беше доста натоварена и задачата да отрази събитието се падна на отговорника по планиране на дейността при зомби апокалипсис – а именно авторът на тази статия.

Трите важни неща, които е необходимо да знаем преди да продължим с изложбата са: къде отиваме, какво ще гледаме и кой го прави.  

Първо - експресионизмът като стил се стреми да създаде субективна реакция спрямо реалността, като използва цвят, деформации на фигурите и пропорциите до степен, че да „жегне оголения нерв на човешката душа“.

Второ - ако не сте обръщали внимание на Градската галерия, тя е на няколко етажа, с метална ограда и тесни входове. Страхотно място за укрепена защита, а влизането този път беше ограничено с покани, което винаги е добре – никога не се знае кога немъртвите могат да се надигнат.

Трето - Художникът СтепКа, или още Стефан Ришар е роден през 1971 година, самоук е, и е един от най-видните представители на съвременния френски експресионизъм. Изложбата му  включва 40 творби специално създадени за България.

Според  хората, които разбират от изкуство, картините му са дълбоко хуманни и разкриват истинската човешка природа и чрез страданието на образите – копнеж към живота.

Определено можем да кажем същите неща и за ходещите мъртъвци – освен че са деформирани, поизгнили - те отказват да умрат. Старанието им да не преминат в отвъдното отстъпва единствено на желанието им да докопат живо месо. 

На такива мисли навяват изображенията на зомбирания и изстрадал Иисус.  Заигравката на СтепКа с немъртвите продължава и с вампирясалите ангелчета сиамски близнаци и демонизираните светци на Тайната вечеря. 

Покрай всичките платна, сякаш изпръскани с кръвта на нарисуваните и очевидното страдание на живите мъртъвци, които гледат от тях, определено не картините са тези, които копнеят за живот. По-скоро това са шокираните зрители, които не могат точно да решат как да реагират.

За очевидно подготвените – например посланиците на Германия и Франция и кметът Кирил Йорданов, които откриха изложбата няма нищо учудващо – зомбита и трупове, които отрано да подготвят обикновените хора да свикнат с подобни неща. Дори има известна поетичност да гледаш как хората се плашат от възможността полуразложеното лице на платното да е тяхното собствено.   

Огромни благодарности трябва да се изкажат на хората, които се занимаваха с кетъринга. Виното вървеше доста бързо, което показва и нуждата на хората да разпуснат от стреса на изкривените и страдащи образи. И един призив – погледайте малко зомби филми и блек метъл клипове, преди да се захванете с експресионизъм. Определено помага много на прехода от нормалното всекидневното съзнание към влизането в света на художниците.