През седмицата в наивността ни не се прицели само този, когото не го домързя. А новините ни караха все по-упорито да усещаме две неща – сърбеж отзад и осъзнаване, че това, което никне, не са ангелски криле.

Ловният сезон за големи бели птици тия дни стана съвсем безплатен и неограничен.

През седмицата в наивността ни не се прицели само този, когото не го домързя. А новините ни караха все по-упорито да усещаме две неща – сърбеж отзад и осъзнаване, че това, което никне, не са ангелски криле.

В село Ружинци вероято като големи бели птици са се чувствали старците Богдан и Мика, които след 59 години брак вече са разведени. Поради „дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията" - ако вярваме на документите от съда.

Или защото „казаха,

ако се разведем, ще дават помощ на нея" –

ако вярваме на прясно разведения дядо Богдан, който досега е трябвало да издържа себе си и жена си със 125 лева, а сега държавата ще дава и 290 лева енергийни помощи на разведената Мика. Толкова струва днес достойнството на двама 81-годишни българи, които далеч не са единствените разведени в името на оцеляването. Не е ясно обаче какво още ще трябва да направят Богдан и Мика, когато токът стане с още десет процента по-скъп от първи юли. Така ще отбележим влизането на най-голямата досега фотоволтаична мощност в енергийната ни система. А предстои включването на още. Извън сметките засега е и поисканото от Брюксел поскъпване на дизела, за да има единна ставка в съюза. Съпротивата срещу евроуравниловката засега е безуспешна и така ще се сбъдне прогнозата, че електромобилите ще станат ефективни, което е постижимо, според експертите, при цена от

25 лева за литър гориво

Алтернативата е да разперим големите си бели криле. Като добра новина можем да отбележим, че през седмицата Европа забеляза, че у нас са най-ниските доходи в зоната и поиска промяна от правителството. Как да стане това, остави на фантазията на правителството. Статистиката също не беше благосклонна. За да се издържа човек у нас, вече са необходими 547 лева и 40 стотинки месечно, сочат данните. А под чертата на бедността вече трайно са застинали 23 процента от българите. Останалите очевидно отиват натам, защото ако доходите ни през миналата година са се увеличили с 3.3 на сто, то разходите са скочили два пъти повече – с 6.6 на сто. Като тази сметка е преди изваждането на годишната инфлация от 2.8 на сто.

Повече пари сме дали за данъци,

за здраве, на транспорт, а храната е „изяла” над 36 процента от парите ни. Основните ни доходи са от заплата и пенсия - не се е появило така чаканото развитие на малкия бизнес, а старата помощ „от село” е почти изчезнала. Вариант предложи Карстен Расмусен, който е заместник на директора по регионалната политика в Европейската комисия. Като разбра за проблема, който имат в Шумен с едни пернати, еврочиновникът им препоръча да ги изядат, както правели в родината му. Ентусиазмът му не се сломи дори от информацията, че шуменската напаст е от защитени от закона посевни врани. Бюрократичната издънка все пак не беше толкова цветиста като борбата на атакиста Павел Шопов със слушалките за превод. Българският принос към „селските” новини тази седмица беше повече криминален – при сбиване

в село Правище убиха мъж

Той се опитал да спре атаките на местни младежи към работници, дошли от друго село да работят в малиновите градини. Покрай драмата никой не попита какво правят по принцип местните младежи, та се налага внос на работна ръка в селото - малиновите плантации ли са прекалено големи или местните си пазят силите само за битки. През седмицата на сагата в Кърджали беше сложена някаква точка – премиерът Борисов, при поредната среща с гневните и гладни миньори, обеща нов инвеститор до месец и спокойствие за заплатите, защото бил „убедил банките кредитори” да не отписват дружеството. Шумоленето на големи бели криле евентуално може да заглуши два дребни въпроса – инвеститорите назначават ли се, че срокът е толкова сигурен, а също – кога премахнаха икономическите анализи, банковите гаранции и законността при кредитирането. Или

вече имаме чалга и в икономиката

В София премиерът също имаше важни икономически срещи. Конфедерацията на работодателите и индустриалците тази седмица говори за напредъка при насърчаването на белия бизнес, а министър председателят – за любимата си напоследък енергийна ефективност. Конкретното предложение било селскостопанските машини у нас да заработят само с биодизел. Така сме щели хем да изпълним евродирективата за пет процента биосъставка в горивата, хем нямало да се налага да смесваме всичкото гориво с биодобавки. А също така вероятно ще се окаже, че по-изгодно от купуването на родни чушки, произведени и превозени от „биотракторите”, е

да си ги внасяме от Великденските острови

Тази седмица – на 20 април, трябваше да настъпи и така нареченият „ден на свобода от правителството”, което означава, че сме си изработили това, което държавата трябва да получи от нас в рамките на годината. На практика, заради увеличените такси, намалелите приходи и бюджетния дефицит повечето българи ще си изпълнят данъчната норма чак към средата на годината, когато настъпва „денят на свободата” и за скандинавците, например. Малката разлика е само в това, което държавата „връща” на данъкоплатците си срещу техните пари. Разбира се, премиерът още минатала седмица постанови в чия полза е разликата, след като обяви скандинавците за най-големите нещастници. Ние пък бяхма щастливи да научим, че който не си харесва снимката на личната карта от последната малко претупана смяна, скоро ще си има нова.

Който си харесва снимката – също

След грандиозната издънка по смяна на личните документи, чийто срок изтича между 2019 и 2022 година, държавата е решила да ни зарадва с първите електронни карти с чип още в началото на 2013, а две години по-късно смята пак да ни нареди масово на опашки и да ни вземе едни такси и комисионни. Засега поне се твърди, че смяната на валидните документи ще е по желание, но застърже ли съвсем по дъното на хазната, вероятно ще има преосмисляне. Друг подарък, който ни готви правителството, е електронното проследяване на документите ни. При него ще получаваме SMS при регистриране и излизане на заявлението, но таксите за обработка на документи, разбира се, си остават. Тази седмица ни изненадаха и от Евростат – българите, очаквано, умират най-млади в Европейския съюз, но, неочаквано, който е оцелял, е много по-здрав от наборите си в Европа. Което никак не се връзва със статистиката за инвалидите на министър Тотю Младенов, но пък е приятно потвърждение, че

теорията на Дарвин действа и на социално ниво

Няма изненади в сондажите на „Галъп”, които са провели изследване в 146 държави по света, за да проверят къде хората са най-страдащи. Така са се определили към четвърт от гърците, около една трета от афганистанците, а в България „страдащи” са се нарекли 45 на сто от хората. След анализ на причините от „Галъп” препоръчват на правителствата на „страдащите” да осигурят на гражданите си „чувство за законност и ред, достъп до храна, подслон и работа, както и вяра, че националните институции функционират добре”. Засега ние получаваме други чувства. На недоумение, когато ни покажат как поредният министър се изненадва заради поредните деца, оставени да умрат в поредния дом тип „Могилино”. Тази седмица здравната министърка беше в Плевен, където откри деца на осем години с тегло 16 килограма, както и документи, че са хранени с калмари и рибни филета. Сред клишетата за промяна Десислава Атанасова много държеше да подчертае, че е шокирана.

И от какво точно?

От това, че бъдещите майки не са наясно с нуждата от профилактика, а тези, които са наясно си я плащат сами? От това, че няма подкрепа за родителите, които биха си гледали децата с увреждания, вместо да пълнят домовете? От това, че държавата е определила смешна издръжка за тези домове и не намира начин нито да спре кражбите, от които децата не могат дори да се оплачат, нито да замени тези дикенсови институции с грижа от 21 век? Седмицата допълни и другиа тревожни статистики. Не бяхме изненадани да научим, че при катастрофа на пътя у нас се умира най-често в сравнение с другите европейски държани. Знаме си също, че от България заради ниските заплати заминават все повече лекари. Оказа се, и все повече свещеници. Ако едни социално и пенсионно неосигурен свещеник у нас трябва да оцелява с 315 лева, в Македония той получава към 700 евро на месец, а в закъсала Гърция – до хиляда. Докато миряните преглъщаха тази информация, за Великден

благодатният огън прелетя до България

отново на крилете на правителствения самолет, като за втора година до честта да го донесе се докопа пловдивският владика. Битките за трона на живия патриарх не пожалиха и най-святото за православните, на които им остана да се чудят как ли е чувствал нетленният огън в изобилната компания от любими маркови стоки на светиня му. Далеч повече е за чудене всъщност как никое друго официално регистрирано вероизповедание у нас не се е досетило да си поиска по един полет годишно с правителствения самолет за религиозни нужди. Та докато държавата подпомага официално разделената от нея църква, която е и крупен собственик на имоти, селските свещеници поемат оттатък границата, в Бургас служат на палатки, защото най-големият им храм е опасно напукан, а по високото

отците са на път да вкарат вълка в кошарата

В дните около Великден без много коментари мина походът на пловдивските рокери до Батак, където те побиха кръст върху паметника - костница “Света Неделя”. Софийските рокери пък настояват мястото на последен покой на баташките жертви да не се превръща в действаща църква и обещават реванш. В Пловдив не за пръв път се заиграват с ефектно изглеждащите мъже на мотори, но при такива игри никога не се знае кой последен ще размаха големи бели криле и колко сериозни могат да бъдат щетите. На големи бели птици се опитаха да ни направят и някои варненски общински съветници, които тази седмица поискаха да им се увеличи възнаграждението с аргумента, че щом в новия правилник глобите за отсъствие са по-високи, трява да имат и повече приходи, за да си ги плащат. Още по-бели и големи ще се чувстваме след 15 май, когато заработи варненската синя зона. Който живее в центъра, вече ще може да си паркира една кола близо до дома срещу 144 лева на година, а ако има втора - ще плаща

редовната цена от лев на час

за всеки работен ден за времето от 8 и 30 до 18 и 30. Останалите ще трябва да си купят ваучер или да платят на служител на място. Независимо от това ще трябва да изпратят и SMS – когато паркират и когато си тръгват, а през това време и служителят ще ги засича с апарат. Така ще се реши проблемът с около хиляда и сто коли за паркиране. Друг проблем, не само варненски, си остава за решаване друг път. Прословутите пречиствателни станции по Черноморието няма да ги има и този сезон. Така курортисти и фекалии пак ще си делят крайбрежните води, като за Златни пясъци и Равда има надежда строителството да започне през есента, а в Созопол дори не може да се определи срок. Затова пък започна разчистването на царевската "Златна перла". Лично министър Лиляна Павлова отиде да погледа булдозерите, но още същия ден стана ясно, че

упражнението е до голяма степен безсмислено,

защото теренът е вкаран като вилна зона в устройствения план и там пак ще може да се строи. Което не можа да предизвика никаква друга реакция у ресорния министър, освен обещанието, че тук бетон няма да има „независимо какво ще е решението на съда". Което май не е най-правилната реплика за човек, назначен да прилага и защитава закона. Но и тази седмица извън всяка конкуренция е вътрешният министър. След като четири дни не беше съобщено за поредното убийство в София – на бизнесмена Драгомир Бицов, накрая получихме поредната доза обяснения – че убитият „е спряган” за мозъка на „Лихварите”. Макар че групата се е занимавала с незаконна финансова дейност, лихварство и изнудване, досието му е било чисто. После министърът разказа, че убийството е станало след скандал за жена. Двамата явно са спорили така възпитано, че убиецът е успял да пусне два куршума в мозъка на жертвата без видими следи. Дотолкова, че съдебният медик да обяви, че

застреляният е починал от инфаркт

Но няма никакво увеличение на никаква престъпност - дори когато в същия град за няколко дни се намират и два разфасовани трупа. А клипче показва как полицейски шеф мачка задържан на канадска борба и го повежда за разпит с люти сексуални клетви. Полицейският шеф Николай Николов сега оглавява Областната дирекция на МВР в София и единственото, което го е разтревожило в този стар запис, е че „човекът, публикувал клипа, вероятно има достъп и до секретна информация, която също може да разпространи”. В зависимост от телевизиите, в които погостува после, за да разясни казуса, Николов или не си спомняше срещу кого е играл „канадска” или го смяташе за „заподозрян, а не арестуван” или пък за „извършител на тежко престъпление”. Осталото било част от „метода, по който да стигна до истината”. Съдейки по това, че Николов още е полицейски шеф, явно и началниците му смятат, че

това е пътят до истината

През същата седмица получихме и поредния евродоклад, като този път Комитетът на министрите на Съвета на Европа наблегна върху правната култура на отделните страни членки и върху уважението към закона, което те демонстрират. За количествен измерител комитетът приема не изявленията и обещанията, а процентът неизпълнени решения на Европейския съд за правата на човека. С девет на сто неизпълнение България е трета след Турция и Русия, а след преизчисляване през броя на населението сме еднолично на дъното. И понеже данните са годишни, дори няма Тройна коалиция, която да бъде натоварена с тези грехове и натирена в пустинята. Възможността някой да е дотолкова неделикатен, че да разпери бели криле на някоя пресконференция и да поиска от премиера коментар по тези теми, доведе до авангардното решение тази седмица на журналистите да бъде

официално забранено да задават въпроси

на министър председателя в присъствието на гости от чужбина. Любопитно обяснение за неволите ни, не само през седмицата, може да се намери в изследването на една англичанка. Беки Шомберг, докторант в Станфорд, се занимава с човешкото поведение и е открила, че хората, които са по-склонни да чувстват вина, са по-отговорни към околните и по-често биват избирани за лидери. Който се срамува от нещо, иска да прехвърли вината другиму, а който чувства виновен за нещо, иска да поправи грешката си и така помага на цялата група, твърди изследователката. У нас, както знаете, виновни няма.