Учени разкриват причините и видовете миризми на старите книги

Учени от Лондонския университетски колеж разкриват тайния мирис на старите книги

Няма човек, на който да не му се е случвало да влезе в библиотека, антикварна книжарница или просто стара стая с книги и да не усети специфичната миризма на стари книги.  Откъде всъщност идва тази миризма?

Печатните книги са органични по произход и реагират с околната среда – топлина,светлина и влага. Тези химични реакции са в основана на странното ухание на старите четива.

Британските химици са проучили аромата и са разработили система за измерване на степента на стареене на исторически документи. Системата намира приложение в библиотеки и музеи за запазване на ценни артефакти от влошаване.

„Познатия ни аромат е резултат на стотици органични летливи съединения(ОЛС), които се отделят във въздуха от хартията“, сподели доктор Матия Стърлич.

„Мирисът е резултат от изпаряващи се от хартията органични летливи съединения, които ухаят, като комбинация от суха трева с малко кисели нотки и лек сладникав нюанс наподобяващ ванилия. Това е уникално ухание и е толкова част от книгите, колкото и от съдържанието им.“

Според учените тези изпарения дават признаци за състоянието на хартията. Киселинността на хартията е главната причина за стареене на книгите. Висока киселинност е характерна за печатните издания от 19-ти и 20-ти век, което обяснява и бързото им захабяване. Произведенията на първите печатари от преди 500 години са оцелели досега благодарение на високото качество на хартията си. Това се отнася и за литературните образци от средновековието. Български летописи като Четвероевангелието на цар Иван-Александър или Томичовия псалтир от 14-ти век са се запазили перфектно до наши дни благодарение на качествените органични багрила и хартии.

- Сцена от Макиежовската библия от средата на 13-ти век*

Признаците за стареене на книгите включват покафеняване на хартията и поява на тъмни петна по страниците. Книгите реагират и на външни материали, поставени между страниците им -  изрезки от вестник, снимка или дори разделителя за обелязване докъде сме стигнали.

Конвенционалните методи за библиотечен и архивен анализ включват вземане на проби и тестване в лабораторни условия, което е вредно за книгите и времеемко. Новата технология на д-р Стърлич анализира от разстояние отделяните вещества без да наранява книгите. До момента са го приложили успешно на 72 документа от деветнайсети и двайсети век.