Слаклайнът се счита за един от уличните спортове с екстремен нюанс. Във Варна има дузина хора, които се занимават с това. В топъл ден може да видите изпълненията им в Морската градина около скейтбордните рампи или в Ботевата градинка до Колхозния пазар

Лентяй, мързеливец или човек, който се излежава е българския превод на slacker или спортист практикуващ Slackline.

Слаклайнът се счита за един от уличните спортове с екстремен нюанс. Във Варна има дузина хора, които се занимават с това. В топъл ден може да видите изпълненията им в Морската градина около скейтбордните рампи или в Ботевата градинка до Колхозния пазар. Те опъват ленти с ширина варираща между 4 и 8 см и с различна еластичност в зависимост от предназначението и опита на слакъра. За начало се поставят на височина 50 см. На по-високо ги слагат напредналите. Височината зависи и от еластичността на лентата. Идеята е като стигнеш средата, тя да не увисва до земята.

Започва се с качване върху лентата, наречена слаклайн. Това за начинаещ не е лесно. Слаклайнът започва да трепери под теб, а ако успееш да се качиш започва да се клати на ляво и дясно. На мен ми отне един цял ден докато овладея балансирането. Оттам нататък лентяите започват да правят номера на лентата, скокове, премятания, въртене, сядане и други.

Слаклайнът води началото си от цирковото изкуство за балансиране върху въже. Същевременно има няколко съществени разлики между двете, основната от които е в еластичността. Историята на съвременното ходене по въже започва през 80-те в американския парк Йосемити, където в дъждовните дни, катерачите опъвали осигурителните си ленти между две дървета и тренирали баланса си. Оттогава спортът еволюира в няколко направления. Едното остава свързано с алпинизма и практикуващите го се катерят на високи места. Опъват лентите си над някоя пропаст и тестват нервите си. Други предпочитат спорта в градски условия, пред публика, където доминира състезателният елемент.

Лентяйстване за начинаещи

Стъпка 1 – Качване

Качването на лентата трябва да стане рязко. Краката се слагат по продължение на лентата, а не напречно. Стъпваш с единия крак и рязко се изправяш на него. Ако се забавиш лентата започва да се клати прекалено силно.

Стъпка 2 - Баланс

Веднъж стъпил на лентата погледа трябва да сочи напред и на високо. Не гледай в краката си или надолу. Ръцете не се държат на страни, а на горе и тежестта се разпределя равномерно между двете ходила.

Стъпка 3 – Вървене

С поглед напред и без да гледаш в краката си, преместваш тежестта си на предния крак и бавно отлепяш задния. Крачките се правят малки, почти без разстояние между ходилата.