Исландската приказка е далеч от нас точно колкото и центърът на галактиката

Представете си, че новините от България тази седмица бяха такива: съдът признава за виновни политиците, вкарали държавата в криза;

наследниците им в политиката отказват най-бързото и просто решение – нови заеми и дългове; гражданите отказват да поемат вината /и пасивите/ на забегналите в топли държави банкери; издействат връщането им /заедно с част от активите/; накрая избират двайсетина безспорни личности, които предлагат проект за нов обществен договор; избирателите го обсъждат в интернет, одобряват го и накрая го дават на политиците си да го гласуват.

Като спрете да се хилите истерично,

заменете България с Исландия. Ако не сте разбрали, там се случи точно това. Северната държава беше първата, която на практика банкрутира. Международните финансови институции веднага й предписаха това, с което лекуват Гърция и останалите закъсали европейски икономики. Което означаваше исландците да признаят за свой дълг от три и половина милиарда евро, докато хората, които пряко го натрупаха и спечелиха от това, щяха да продължават да живеят необезпокоявано и заможно. Само че тогава част от политическите лидери казаха „не” на рецептата, отказаха да поемат дълговете на банкерите си и започнаха дела срещу отговорните за колосалната криза. След което исланците избраха 25 почтени възрастни свои съграждани, препоръчани от поне 30 души. Част от доказването на авторитета на 25-та беше

никога да не са членували в политическа партия.

Тези избраници написаха нов текст за конституция, а всички останали имаха пълната възможност да обсъждат, критикуват и предлагат, докато се стигне до общо мнение. Междувременно съдът конфискува всичко, за което можа да докаже, че подлежи на конфискация, а тази седмица бившият премиер на страната Гейр Хорде беше признат за виновен „за небрежност във връзка с финансовата криза”. Ако подобен сценарий ви изглежда нереален по нашите ширини, то се опитайте да си представите поне как две българки съдят държавата си в Хага за „геноцид в мирно време и престъпления срещу човечеството”. При това го правят, не защото са им спрели тока след двайсет години неплащане на сметки, а защото нямало ефект от предупрежденията им към правителствата през последните четири години, че политиката на орязване на доходите ще доведе до колапс. Много по-български звучи една унгарска новина, например. Тамошните здравни власти обявиха, че обмислят

да накажат с по-нискокачествено лечение

тези диабетици, които не спазват режима си. И нямало да важат никакви обяснения, че „режим” означава „диетични продукти”, а те струват пари. Българската реалност предложи равностойна новина тази седмица – за четиригодишната Изабел от Шумен, която има да връща 11 хиляди лева на различни банки. Малката не е докопала случайно златната кредитна карта на семейството, а е останала единствена наследница на дядо си. И наследила въпросните минус 11 хиляди. А в Пловдив излезе на светло поредният работодател, който официално е включил глоба при забременяване в трудовите си договори. След като изумена кандидатка за работа подала сигнал в Комисията за защита от дискриминация, стана ясно, че който иска да работи в пловдивската преводаческа агенция "Експрес документ", трябва да поеме риска за 700 лева неустойка, ако забременее. И докато подобни случаи се множат, Европейският съд по правата на човека в Страсбург тази седмица ни осъди за пореден път - заради нарушените права на

ромите от софийското незаконно гето

в „Баталова воденица”. Ако не помните, тях се опита да ги изгони още Бойко Борисов като кмет, защото гетото беше превърнало в ад живота на съседите си - обикновени, законопослушни, плащащи данъци, спазващи законите и живеещи в собствените си, напълно законни домове. Оказа се, че действията в защита на техните права са нарушили „правото на дом и на личен и семеен живот” на незаконно настанилите се. Европейският съд е постановил, че сега действащият закон трябва да се промени и да гарантира, че когато някой се настани незаконно някъде, преди да бъде изгонен, трябва да получи достъп до „узаконяване на жилищата, програмите за социализация и алтернативното настаняване”. А през това време собствениците на законни домове край гетата ще трябва да избират какво да жертват – „правото на дом и на личен и семеен живот” или живота си. И макар решението да е законно, евросъдиите едва ли са наясно, че с него са бетонирали

българските измерения на проблема –

гетата, изборния алъш-вериш в тях, силната вяра на обитателите им, че са някъде над законите, както и алтернативата „Терминал 1” или „Терминал 2” пред съседите на гетата. Тази седмица беше добра за варненския предприемачески дух. Синята зона за паркиране още не е тръгнала, но пъргави „бизнесмени” вече започнаха да продават абонаменти. Вероятно имат вече и купувачи – от една страна, още има хора, които се връзват на обажданията за грипави и катастрофирали роднини , а от друга – синята зона беше употребена почти толкова апашки още по време на предизборната кампания миналата есен. Във Варна тези дни дойде Сергей Станишев, за да постегне редиците преди битката с Първанов. „Варна се намира в много по-лошо състояние в момента, отколкото по времето на управлението на БСП”, каза соц лидерът. И каквото и да си мислите за него и за партията му, огледайте се и пак си помислете. Ако ви трябва стимул, можете да си припомните, че тази седмица шефът на Спортна зала Симеон Варчев съобщи на общинските съветници, че за пръв път от десет години

Дворецът на културата и спорта е на загуба

и тенденцията е към влошаване. След тази информация вече май не е сигурно дали прехвърлянето на Морската градина от държавата към общината е добра новина. Но сделката вече е факт. Ако се абстрахираме от местния патриотизъм, община Варна получи правото да плаща за поддръжката на историческата част от градината и да прибира парите за разрешителни от сергиите за пуканки и сладолед, а държавата си запази правото да раздава разрешителни за съдбата на останалата част. Сделката няма и срок, което ражда въпроса – дават ни градината завинаги, или напротив – само докато слушаме? Но освен местния патриотизъм, сделката безспорно има и добри страни – ще покаже на практика колко струват обещанията на двете администрации – общинска и областна, а варненци имаме шанса да докажем, че сме добри стопани. Например, като си водим на разходка децата пеш, а кучетата – на каишка и със съответната найлонова торбичка в джоба, като ползваме пейките за сядане, кошчетата – за боклук, а

цветята да оставяме по алеите,

вместо да си ги носим на лозето. Сега, когато градината е общинска, очакванията са и контролът да стане по-сериозен. Засега обаче административното внимание е насочено в друга посока – кметът оповести създаването на общинско вътрешно разузнаване. Бъдещата нова дирекция „Контрол и санкции" ще следи как се изпълняват кметските заповеди вътре във високата сграда, а за името на началника вече се правят залагания. Пресата тази седмица завъртя и друга рулетка. За пореден път беше лансирана идеята за разселване на агенции и министерства. Симеон Дянков смятал да прати целия състав на седем държави агенции в „провинцията”. Плановете предвиждали на Варна да се падне рибарството, докато Бургас ще получи морската администрация, Русе – пристанищната, а Пловдив – туристическата. Така, според финансиста Дянков, щяла да се създаде заетост извън София, бизнесът щял да спести от пътувания, а и трафикът щял да се облекчи. Ревността, питанията и лобирането за промени вече започнаха, докато по-паметливите се сетиха, че чуват идеята не за първи път. Тодор Живков, например, я беше лансирал по времето, когато

цялата държаваше примигваше през два часа.

Та местенето, което си е удобна предзиборна дъвка и антикризисен пиар, ако се получи, може да доведе до оправяне на пътищата, по които чиновниците ще трябва да пътуват от изнесената си агенция до ресорното си министерство. Което никак няма да облекчи трафика и да ни излезе по-евтино. Вероятно, защото бизнесменът Х от Пазарджик ще пътува до Русе или Бургас, вместо до София. Всъщност, Дянков не казва най-важното – колко ще струва идеята му, което е достатъчно показателно дали той гледа сериозно на нея. И ако е сериозен, и знае колко ще струва като пари това велико преселение на чиновниците, пресметнал ли е колко време тези агенции на практика няма да работят, защото документите им: а/не са тръгнали от София; б/не са пристигнали от София; в/загубили са се по пътя от София. И изобщо, знае ли Дянков, че има едно

нещо, наречено „електронно правителство”,

което ако е истинско, намалява броя на чиновниците, поевтинява услугите, намалява трафика и спестява парите на бизнесмените? За Дянков все пак през седмицата имаше и добра вест – след като повечето касови апарати бяха вързани с данъчните, ДДС-то в хазната се увеличи с почти три милиарда лева, а приходите от осигуровки скочиха с над 9 милиона. Това обаче явно не е достатъчно за Дянков, който предложи да се сдобием с още една полиция – данъчна. Всъщност, ние вече имахме, но тогава най-добре разбрахме как може да злоупотребява с тази власт, а ползата от обикновената й употреба остана неясна. Седмицата не беше много хубава за най-големия медиен герой. Премиерът доведе председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой в София, за да режат заедно лентата на метрото от "Младост" до "Цариградско шосе". Това, че европредседателят дойде месец преди станцията в „Младост” да е готова, изобще не се оказа пречка. Само че, останали без удобен транспорт, софиянци

този път даже протестираха,

макар и преди да дойдат официалните гости. В „Младост” премиерът си устрои истинска гоненица с репортерите и запази мълчание. По-рано през седмицата, докато обикаляше да нагледа магистралното строителство, беше по-словоохотлив. „Оптимист съм и съм убеден, че до две години животът на българите ще стане различен. Изключително ми е приятно. В момента България, погледната отгоре, е в пръстени от магистрали.", беше коментарът на Борисов. Дали пък не е гледал новите обръчи? Не се получи хубаво и с вота на недоверие за АЕЦ „Белене”. След като „Атака” оттегли подписите си в една юридически странна процедура, мнозинството в Парламента се отказа да има обсъждания. Макар че премиерът беше дошъл, дори беше довел енергийния си министър, и много настояваше да говори. Толкова много, че продължи да го прави дори когато почти всички напуснаха залата, а микрофонът беше изключен. Наложи се Цецка Цачева да му прави забележка, че

в тази зала не се прави така.

Разбира се, едва ли някой смята, че цялага парламентарна група на ГЕРБ изведнъж се е еманципирала, и то по такава тема. Но видимият краен резултат предизвика почти съжаление към напразните усилия на премиера, а той едва ли е искал чак това. Депутатите се реваншираха – в четвъртък те спряха часовника и решиха да работят почти до полунощ. Приетият час беше 23.30, може би от притеснение, че ако продължат да гласуват законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество и след полунощ, паркингът ще се напълни с тикви. И макар че текстовете не бяха изчерпани, поне беше спасена премиерската чест, защото преди месец той се закани да подаде оставка, ако законът не бъде приет. Добре че не даде такива обещания при напоителните обяснения за енергийната ни диверсификация, защото тази седмица стана ясно, че така рекламираният азербайджански газ ще може да стигне до България само по трасе през Турция, но първо трябва да има отговор на основия въпрос

„иска ли Европа реална диверсификация

на доставката на газ или не”, заяви премиерът. И допълни, че трябвало първо да уточним дали ни е изгодно да продължаваме да работим по темата. А ние си мислехме, че който трябва, отдавна е си е изяснил отговора. Тази седмица имаше и много шумни вълнения на тихия фронт. Президентът Плевнелиев свика първия си консултативен съвет по национална сигурност, при това – след като бяха обявени намерения за сериозни промени, водещи до концентрация на целия разузнавателен апарат в ръцете на Цветан Цветанов. След скандалите и коментарите съветът реши, че националната разузнавателна служба вече ще се подчинява на правителството, а не на президента, който си запазва само Националната служба „Охрана". Така чаканият закон за тях ще се обсъжда до края на годината, а трябва да се приеме догодина по това време. Така единственото сигурно е, че още една година службите ще работят без закон, срещу което, на думи, са всички. А

за граждански контрол никой не се и сеща.

След заседанието имаше много отричане на версията, че се мислело за отделен вицепремиер, който да отговаря за службите. Борисов представи новия член на съвета – Симеон Дянков, който бил там, за  "да наблюдава Цветанов в този съвет". Което трябваше да прозвучи като шега. Цветанов обаче не беше останал за пресконференцията, за да я чуе. През седмицата МВР се отличи с друго – приета беше стратегия на министерството за превенция на престъпността. Тя предвижда спасяването на пострадалите все повече да става дело на самите пострадали – ще ни информират как да защитаваме имуществото си, ще ни обучават кои модели на поведение са безопасни и как да избягваме ситуации, в които можем да станем жертва на престъпление. Тук вероятно ще ни припомнят да не ходим в едни и същи ресторанти с мъже в скъпи костюми, чиито охранители са повече от сервитьорите в ресторанта. Най-важното, революционно и авангардно решение обаче е това МВР да работи за "установяване на лица,

замислящи или извършващи престъпления,

с цел тяхното разколебаване и отказване". Разколебаването вероятно ще става точно така, както си го помислихте, а за останалото потърсете обяснението към термина „престъпмисъл” от новговора на Оруел. Цветанов имаше и още едно избухване тази седмица, този път индивидуално. Явно огорчен, че не оценяваме усилията му извън вътрешното министерство, той се похвали, че има принос и в културата – Панагюрското съкровище е върнато на Панагюрище, заплатите в театрите са се увеличили, а и са открити много нови паметници. А каква точно е връзката между това, Цветанов и културата, знае само Цветанов. Тази седмица той ми напомни мой съученик, който така и не разбра защо веднъж го изгониха от час, защото не беше гледал постановката, която се обсъждаше, но много държеше да каже какво мисли за нея. Та министърът на вътрешните работи тази седмица първо обясни, че премиерът не обича злоупотребите, затова е уволнил съветника си Кирчо Киров, а после - че всъщност не знае мотивите на Борисов за уволнението, но вярва, че то е правилно. Самият Борисов коментира темата само с "приятен ден", което навява мисли за метаморфоза

от късния Живков към ранния Сакскобургготски.

Парламентарната група на ГЕРБ пък целокупно се извини на полицейския бард Веселин Маринов, защото заради заседанието, посветено на конфискацията на незаконно имущество, депутатите пропуснали концерта му. Сред новите политически формирования тази седмица имаше голяма активност. Част от бившите атакисти, които се преместиха при Капка Сидерова, вече избягаха и оттам. Слави Бинев представи официално Гражданското обединение за реална демокрация – ГОРД, с думите, че това ще е формация, която ще призовава за здрав разум в политиката. Което пък си е чист оксиморон. Бинев направи важно уточнение – „в политиката всичко е възможно, само не и това ние да се коалираме с ГЕРБ”, а в залата бяха алтернативите – представители на БСП, ДПС и "Гергьовден". Далеч по-колоритна беше Меглена Кунева, която в Ловеч се заяви като конкуренция на Трактора. „Мислете за мене, мислете за нас като за валяк. Но, валяк, който павира, а не мачка.” За това призова Кунева, докато рекламираше новата си партия, без да си дава сметка, че

на паветата им е все едно

как се нарича процесът на размачването им по улицата. Ако всичко това през седмицата ви подтисна, за освежаване можете да се разходите до гробищата. Американските учени, тутакси подкрепени от руските учени, тази седмица оповестиха, че мисълта за смъртта подобрява здравето или поне допринася човек да се грижи по-добре за него. Другият бонус може да е, че политиците у нас още не са открили начин да се рекламират и там. Ако пък смятате, че молитвите помагат, можете да се помолите не само за собственото си здраве, но и за здравето на ексцентричните милионери Лари Пейдж, Ерик Шмидт и Джеймс Камерън, които са решили да направят това, с което човечеството отдавна трябваше да се заеме – да проучи земните дълбини и да излезе масово в космоса. Все пак е по-вероятно да доживеем сбъдването на техните мечти, отколкото да чуем от избраниците си простичко обяснение за провала, каквото направи либийският временен съвет – разпусна правителството „заради некомпетентност”. А исландската приказка е далеч от нас точно колкото и центърът на галактиката.