Избрани Новини
Модната „милиция” влезе в местния парламент-2
В поредица от няколко материала Елза Варна Лайф Парини прави „моден” обзор на представителите ни в местния парламент.
Даммм, може би не ви се иска да си припомняте, но ще ви подсетя, аз съм „модната милиционерка”. Да, да същата дето преди 2-3 седмици... така и така.
Ще питате, ама защо милиционерка бе, моето момиче? Ами какво да ви кажа, милиционерка защото „полицайка” ми звучи много „милиционерско” и малко заплашително, а аз не искам да ви плаша, опазил ме Бог.
Та, докъде бях стигнала... а да, главоболието от лъскавите костюми и пионерски връзки по китките... излекувах го вече, няма проблем.
През последните седмици получих много похвали, в нечии очи видях благодарност, в други - упрек, но какво да се прави, “C’est la vie”.
Хайде стига приказки, че работа ни чака. По същество:
Дамите развяват чантите си с гордост, всяка уважаваща себе си жена има поне една чанта от естествена кожа, някои носят подобни аксесоари от кожите на посестримите си (сиреч змийски), а други от близки роднини на съпрузите си (демек крокодилски), обаче жените и техните чанти не са ми толкова интересни в момента, повече ми се ще да надникна какво ли има в торбичката на Станиславчо (Снимка: 001)
Дали това спретнато момче от „Атака“, което без малко да остане най-младия общински съветник, има влажни кърпички в някое от джобчетата на елегантната си чантичка? А, огледалце?
Какво ли слага още вътре?
Със стерилния си и спретнат вид ме навежда на мисълта, че си носи гел за дезинфекция на ръцете. Може би и гребенче?!
Със сигурност има и парфюмче, нещо по-меко, да не се набива на очи респективно на „нос”. Може би с елегантен мирис на сапун зелена ябълка, хм едва ли, люляк по ще му отива.
Дали някоя грижовна ръка му слага вкусен сандвич сутрин, за да се подкрепя в паузите?
Кой да ни каже, кооой?
Ама и аз със моето подсъзнание, може пък да носи само един лаптоп.
Но две мнения по въпроса няма, стилна е чантичката...каквото и да има вътре.
Марио Шиваров - ще кажа само две думи: шарено пуловерче. (Снимка: 002) И сега повече думи.
Защо бе, драги ми господине? Толкова ли нямаше едноцветно? А най-добре щеше да е намериш някой костюм, ама само да не е лъскав, че те пращам и теб в космоса в едно с другите пришълци от съвета.
Като цяло дамите-съветнички се стараят повече, но някои сякаш ми правят напук, ей така нарочно, само и само да ме боли главата. Да, ама аз съм милиционерка (макар и модна) и мога да ги арестувам.
Ето сега какво е това, рокля? Комбинезон? Подплата от рокля? Никога няма да разберем истината. Тя (истината) е дълбоко омотана в тези дантелки, и едва едва намира сили да си поеме дъх през дупчиците. (Снимка: 003) Да не говорим че спокойно може да надничаш през цепката на падналото ръкавче. (Снимка: 004)
Ама спокойно това е само малкото зло, идва още.
Ах, ах, и вие го забелязахте, нали.
Този черен мрежест чорапогащник ме задушава сякаш е стегнат около гърлото ми, но и дори така да е, пак няма да ми запуши устата. (Снимка: 005) Как да го обясня на бъдещите поколения това? Светла рокля и черен мрежест чорапогащник? Ужасно непростимо. Мога да приема само едно обяснение. Прибрала се е сутринта от тежка нощ, сменила е роклята, но е забравила за чорапчето, ех къде си „Пипилота Виктоария дългото чорапче” да ме избавиш от наказанието ми...
Огнени коси, електриково горнище и впита в изкусително тяло пола, не звучи като описание на общински съветник, нали. Обаче е. (Снимка: 006) Супер фигура, перфектен крак, ама малко да удължим полата, а? Все пак сме на сесия, нека не разсейваме излишно и без това разконцентрираните колеги от мъжки пол.
Това са само 2 от трите дами на последния ред в зала „Пленарна“ по време на сесиите на Общинския съвет, които подобно на Шер, Сюзан Сарандън и Мишел Пфайфър във „Вещиците от Истуик“ развяват съответно руса, кестенява и червенокоса грива винаги в комплект. (Снимка: 007) Като се замисля май и чувството за хумор на техния ментор Веселин Марешки е точно толкова екстравагантно и стряскащо като това на героя на Джак Никалсън. Но да видим какво ще стане в продължението на следващите избори. Каквито и да са те.
Дължината в тоалетите на оперната прима-диркторка-политичка (Снимка: 008) също би могла да бъде дебатирана. Или поне да не беше така грозно натрапвана на очи с тази, лишена от елегантност поза. За къдричките по реверите и материята на „костумчето“ съм безмълвна. Конфекцията не бива да бъде прощавана дори на красивите жени с перфектни мерки. Особено на тях.
Г-жа Юлияна от ГЕРБ: не всички дами могат да бъдат с идеална фигура, а и кому е нужен свят от анорекцички. Но когато сме извън нормите е добре да се замислим какво обличаме. (Снимка: 009)
В такива случаи светлите или лъскави модни решения са изключени. Най-добре се прикриват недостатъци с по-тъмни тонове, и нито прилепнали, нито развяващи се широки дрехи.
Тук най-важна е златната среда. Знам, трудно е, но не е невъзможно, просто малко повече вглеждане и съвет от истински приятел ще помогнат.
При колежката й д-р Лидия (Снимка: 010) важат абсолютно същите ми съвети, но трябва да добавя, че вертикалното райе само подчертава големия размер. С риска да стана банална: подобна фигура ще понесе хоризонталните райета много по-добре защото те издължават картинката като цяло.
Но, никакви райета няма да оправят фризурата, само добър магьосник с остра филажна ножица може да озапти тези буйни къдрици. А това е по-належащо от обръщането посоката на ивиците по ансамбълчето.
Добре, добре, спирам... И вас ли ви заболя главата? Аз вече свикнах, нали това ми е работата, пък и обещаха да ми плащат „вредни”.
А ако ми обещаят „извънредни” ще има още модни хроники, от злата „модна милиционерка”.
За финал и за да не кажете, че виждам само грозното у хората – един пример без забележки: Анелия Клисарова от БСП – фигура, прическа, тоалет, подбран според възрастта, часа и повода. Търсих, рових, не намерих кадър, на който да реагира естетския ми дрегер. Ясно кой трябва да оглави извънредната, но спешно належаща комисия по Естетизация и светско ограмотяване на общинските съветници.
Това е всичко за днес приятели, покажете го и на други, не стискайте, съветите ми са за всички, това са прости примери от действителността.