Светецът и друг път е прибягвал към подобно наказание за леността на монасите

"Виновен" за кражбата на парче от безценните мощи на Йоан Кръстител от Сливен е самият светия.

Това твърдят неколцина млади свещеници от Варна, които обаче не желаят публичност, защото тезата им е обидна за висшия клир, на който те са подчинени.  
Свещените за православния свят костици бяха задигнати точно преди месец, докато бяха изложени в църквата „Свети Димитър“ в Сливен.

Няколко версии бяха тиражирани след светотатството, но нито една от тях не е потвърдена още от разследващите. Още повече, че прокуратурата отказа да образува дело по случая след като стана ясно, че  мощите не са регистрирани като културни ценности и нямат характер на такива по смисъла на закона.

Според археолога от Великотърновския университет проф. Казимир Попконстантинов, който през 2010 г. откри мощите на Св. Йоан Кръстител при разкопки на остров край Созопол, кражбата е дело на вътрешен човек.

В дните след като скандалът гръмна беше тиражирана версия, че кражбата е извършена от близките на безнадежно болна жена. Шефът на НИМ проф. Божидар Димитров обаче "изби рибата" като заяви, че македонски агенти са извършили светотатството, за да сравнят своето ДНК с това на Йоан Кръстител, който е братовчед на Исус Христос.

По повод отказа на прокуратурата да повдигне обвинение срещу неизвестен извършител, тъй като мощите нямат парична стойност, нито пък били застраховани, проф. Попконстантинов заяви, че религиозните реликви не могат да се оценят. Те имат духовна стойност. А нужда от застраховка нямат, тъй като страхът от Бог би трябвало да е по–силен от всичко. Археологът напомни, че има хиляди истории, още от Средновековието, за хора, сполетени от голямо нещастие, след като са посегнали на мощи на светии.

Теорията на варненските познавачи на житието на светията обаче разбива на пух и прах версиите на историците и магистратите. Според свещениците Йоан Кръстител сам е разпоредил кражбата, така както го е правил неведнъж след смъртта си. Той се е явил на "крадеца" и му наредил точно какво да стори, за да накаже монасите за техния мързел и безхаберие. Причина за гнева на светеца бил начинът, по който мощите му били оставени без надзор в църквата „Свети Димитър“ в Сливен. Там била единствено клисаркарта на храма. А по канон по време на посещението на реликвата в Сливен край нея непрекъснато е трябвало да има монаси, които да редят молитви за възхвала на светеца.

Доказателство, че Йоан Предтеча се е намесил в иначе криминалната случка, свещениците виждат в следния епизод от житието на светеца:

"Когато по злабното искане на Иродиада била отсечена главата на св. Йоан Кръстител и била й поднесена на блюдо, учениците погребали тялото му в Севастия, а главата неговите врагове скрили в Иродовия дворец, на място безчестно.

За това узнала Йоана, жена на Иродовия управител Хуза, за която се споменава в Евангелието като за една последователка на Иисуса Христа. Тя тайно взела светата глава и като я положила в съд, с благоговение я погребала в имението на Ирод, на Елеонската планина.

Цар Ирод не е знаел нищо за това и като чул за Иисуса, какви велики чудеса прави, много се уплашил и казал: "Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите".

Минали много години. Това имение било купено от един благочестив човек на име Инокентий, който пожелал да построи там църква. Когато започнали да копаят земята из основи, намерили светата глава. По чудесата, които ставали на това място, и по Божие откровение Инокентий узнал, че у него е главата на великия пророк и кръстител Господен. Той я пазел у себе си като най-ценна светиня. Това било първото намиране на главата на Предтеча.

Преди смъртта си Инокентий като видял, че навсякъде върлуват езичници, и като желаел да запази от поругание светата глава, пак я скрил в същото място, където я бил намерил.

Вече в царуването на Константин Велики, когато възтържествувала в света християнската вяра, двама монаси, които ходили на поклонение на светите места в Йерусалим, получили откровение за мястото, където се намира главата на Предтеча, и я извадили из земята. Това било второто намиране. Като се връщали в отечеството си, те срещнали един беден човек, грънчар, и му поверили своя товар, като се отегчавали сами да го носят. На грънчаря се явил Предтеча и му заповядал да се оттегли от своите спътници. Той донесъл у дома си, в град Емеса, светата глава и оттогава домът му бил благословен с изобилие и всякаква благодат. Пред смъртта си грънчарят открил на своята сестра тайната, като й завещал да пази свято скъпоценната глава на Предтеча и след себе си да я завещае на най-достойния от рода".

Именно случката с монасите и грънчаря е протитип на случилото се в Сливен, смятат духовниците. Според тях кражбата е още едно неоспоримо доказателство, че край Созопол са намерени именно мощите на Йоан Кръстител.

Проф. Попконстантинов откри мощехранилницата с кости на Йоан Предтеча през 2010 г. Находката веднага се превърна в сензация за християнския свят. Въпреки че има още няколко държави, които претендират, че пазят мощите на светеца, само българското откритие е придружено с надпис и бележка от човека, който ги скрил. ДНК анализ, поръчан от „Нешънъл Джиографик“ в Оксфордския университет, пък доказа, че костите принадлежат на човек, който е живял между 30 и 60 години след Исус Христос.