Ако забраниш на човека всичко приятно, защото е вредно, той може и да не живее сто години, но със сигурност ще му се сторят толкова

Тази седмица ренесанс преживяха максимата на Веспасиан за мириса на парите и старият докторски виц,

че ако забраниш на човека всичко приятно, защото е вредно, той може и да не живее сто години, но със сигурност ще му се сторят толкова. Едното – покрай митничарските находки на „Капитан Андреево”, другото – заради научно-статистическото откритие, че трите години управление на ГЕРБ са удължили живота ни с 365 дни.

През същата седмица обаче неблагодарни родители, вместо да са доволни, че ще могат да си живеят на спокойствие, и то с три години повече, докато

държавата им национализира децата,

излязоха на протест. Властта поднесе новия Закон за детето като откровение в защита на детските права, но пряко ангажираните и запознати с отглеждането на въпросните деца – родителите им, усетиха друго. Според един от недоволните, на родителите им е трудно да приемат, че семейството е сведено до „биологичен развъдник", така че сегашните мама и татко да се превърнат в „доставчици на храна и дрехи", докато държавата показва, че знае най-добре как да отгледа поколението, за което дори не се предвижда възпитание. Или поне родителите не са открили този термин в проекта за закон. Покрай протестите можем за кажем, че държавните мъже и жени за пореден път демонстрираха, че страдат от патернализъм в тежка форма и съзнателно или не, искат да причинят атрофия на отворността по веригата под тях. И ако законът все пак бъде приет, какво по-различно ще се случва с деца като Дамян и Мартин,

продавани от родителите си на педофил.

Защото подобна гавра е забранена и подсъдна и сега. И сега има, поне според стратегиите, концепциите и рекламите им, места, където децата да потърсят помощ. И ако знаеха това, те сигурно щяха да избягат. Но до тях не е стигнала нито информация, нито някой от служителите, които получават заплата за това. И новият закон няма да промени тези липси, които се запълват не от концепции, а от социални работници, ходещи от врата на врата в „трудните” места, където родителите си пращат децата с възрастен чичко на море, вземат му парите и смятат, че нищо лошо не се случва. Пак тази седмица в Якоруда се обеси Светлин Калайджиев. Трупа открило едно от четирите му деца, а в джоба на самоубиеца бил

целият семеен бюджет – двадесет стотинки.

Ден след това председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доктор Любомир Киров, възмутен от опитите да се замрази таксата за преглед при лекар, нарече това „инфантилен популизъм” и попита „двадесет стотинки ли струват българите”. Очевидно не, в Якоруда това е цената на шестчленно семейство. Колкото до спорните такси, за пореден път стана ясно, че двете полукълба в държавата трудно мислят едновременно и затова при вдигане на минималната заплата, с която таксата за лекар е вързана, автоматично се вдигна и таксата. С това обаче не била съгласна здравната министърка и затова цяла седмица имаше уточнения колко се плаща от първи май. Накрая Десислава Атанасова поиска таксата да не се вдига и така усещането не е „плащам 2.70 независимо от внесените осигуровки, защото ми е достатъчно зле, за да отида на лекар,”, а напротив „трябваше да плащам повече, но

добрите управляващи не го позволиха”.

А минималната заплата, която от първи май вече е 290, а не 270 лева, щяла да се вдига и още, така че през 2015 да стане 350, ако вярваме на социалния министър. На тези, които не могат да избягат от плащането на осигуровки – честито. Единственото, което се вдига с минималната заплата, са точно осигуровките, след като дори търговците вече не смеят да сложат повече от няколко стотинки отгоре след такава новина.

Доста по на едро смятат в НЕК. Тази седмица изпълнителният директор Иво Лефтеров обяви, че фирмата много разчита от първи юли цените на тока да се вдигнат, за да си оправят финансовото положение. Ако поскъпването е 15 процента, на тях щяло да им е достатъчно. Някакъв опит за оптимизъм на енергийна тема демонстрира премиерът – според Бойко Борисов у нас предстоят „още тежки преговори за цената на горивата” и в Москва министър Дилян Добрев ще преговаря за свалянето им, като „даже имаме и аргументи за това”. Можем само да гадаем колко от парата по темата „Белене” вече е изсвистяла и идва време за разговор по същество. Колкото до

сламката „шистов газ”,

за която правителството прави опити да се хване пак, само за информация – едно от първите обещания на новото румънско правителство е за спиране на шистовите проучвания, а в родината на лобиста Уорлик администрацията на президента Обама оповести, че обмисля ограничения върху добива на шистов газ в обществени земи и по-строги регулации.

Поне нашенските монополисти вече официално ще могат да си търсят старите сметки само три години назад, а не пет, каквато беше практиката. С такова тълкуване на криво прилагания досега закон излезе Върховният касационен съд. Който обаче е пострадал, остава си за негова сметка. Пореден рейд срещу вредностите направи тази седмица земеделският министър. Мирослав Найденов съжали, че не може да сложи на някои храни предупредителни надписи като върху цигарите и затова призова българите

да не си купуваме евтини храни,

защото "са вредни за здравето и излизат по-скъпи, когато трябва да плащаш за лечение". Очевидно Найденов не знае, че който има пари само за евтини храни, изобщо не харчи за лекарства. Серия златни цитати вкара, както обикновено, и премиерът. На конгреса на КНСБ синидкалистите освиркаха финансовия министър, а Борисов получи дежурните аплодисменти и в прав текст нарече вицето си бушон, като поясни, че хубавото на Дянков е, че го има, за да не освиркват самия него. Финансовият министър предизвика недоволство с изявленията си, че „ръст на пенсии и заплати е възможен, ако всички се напънем”, а напънът той вижда „ако се активизира политиката в продажбата на ненужните държавни активи”. Очевидно не е сам в желанията си, защото пък премиерът заяви, че ако някой премиер не иска високи пенсии с по-малко работа, то той е „за убиване". Обикновените прахосници на държавно имущество, както знаем,

най-много да ги заплашат със съд.

Иначе отдавна е ясно, че такава еднократна продажба на активи само за кратко подобрява положението, и то предимно на прекия продавач. Трайно промени могат да се постигнат с работа, но липсата й се оказва все по-сериозен и все по-глобален проблем. Според Международната организация на труда тази година без работа по света ще бъдат около 202 милиона души, което е с шест милиона повече, отколкото през миналата. Ние не сме встрани от общите тенденции, а най-лошото е, че сред младите у нас без работа са около една трета. Работодатели твърдят, че все повече им липсват подготвени кадри. От стопанската камара пък контрираха, че и самите работодатели не са твърде подготвени. Защото повечето си търсят служители на по 25 години, със стаж, три чужди езика, компютърни умения на Стив Джобс и

материални претенции на Махатма Ганди,

но над 80 процента от тях самите са със средно или по-ниско образование. И дори ако махнем от това количество ДДС-бушоните, процентът пак е тревожен. Защото останалите са на пазара и обикновено искат много зания и умения, предлагат малко пари и твърдо вярват, че никой не знае повече от тях. Друга лоша тенденция, уловена от стопанската камара, е нежеланието на студентите да се образоват, докато си прекарват времето в университета. Косвено потвърждение на тази тенденция дават и две европейски изследвания. Едното е на образователната мрежа към Европейската комисия и показва, че противно на всички вопли, в българското училище не се учи много – и като количество часове, и като качество и трайност на знанията, българските ученици отстъпват на останалите европейчета. Другото - международното проучване за грамотността PISA 2009, нарежда 15-годишните българи назад в класациите за грамотност в четенето, математиката и природните науки. Тези,

които не покриват мининума, са между 39 и 47 процента.

И през последните три години едва ли са намалели драстично. Което не пречи, поне според Националния статически институт, у нас всеки пети да е с висше образование или поне „да има вишо”. Пак според националната статистика при подготовката на бъдещите висшисти на сто студенти в редовна форма на обучение се падат по 11 и половина компютъра. През седмицата отразнувахме Първи май, и тази година не стана ясно защо денят на труда е почивен. По света митингите бяха общи и оцветени със социално недоволство, у нас – партийно разделени и обзети от носталгия по времето на закона срещу тунеядците и задължителното разпределение на младите специалисти, а най-страшното е, че на все повече хора това им изглежда

като утопия, а не като безумие.

Иначе почивният ден на труда беше добре използван – по нашите кукорти дойдоха румънците, ние се изнесохме към Гърция, а пазарната логика насред криза всеки я приложи, както я разбира. На юг – с още промоции и любезности, у нас – с откровението на местна хотелиерка, вдигнала цените с 20 процента, защото „няма как, очертава се силен сезон”. Силен туристически сезон отчете и българският парламент. За една година депутатите са похарчили 632 хиляди лева за служебни пътувания само в чужбина. Дестинациите са, освен Европа и Виетнам, Конго, Уганда и Того, а какви са ползите по-добре да не питаме. Големият финансов удар на седмицата беше на „Капитан Андреево” - „акцията беше насочена срещу порочни практики за изнудване на пътникопотока, преминаващ през граничния пункт - предимно спедиторски фирми", ако изберем версията на вътрешния министър Цветан Цветанов или

„митничари бяха хванати на калъп”,

ако предпочетем речника на градския прокурор Николай Кокинов. У заловените над 30 митничари от една смяна са намерени доста пари - над 14 хиляди лева, приготвени за делене и малки суми по джобовете, вероятно „отклонени” преди дележа. За част от парите митничарите обяснили, че са ги намерили в тоалетната. Явно не са разбрали, че максимата „парите не миришат” трябва да важи и за обясненията за произхода им. Според спецполицаите повечето подкупи са дошли срещу пропускането на контрабанда, а обещанието е да се намерят всички участници във веригата. На това повярвахме най-много, веднага и без да се замислим.

Между другото, учените тази седмица се добраха и до научно доказателство, че вярата и аналитичното мислене не съжителстват особено добре – който разсъждава аналитично, не е склонен към религиозност. Което буди тревога на фона на показното тичане пред руския патриарх, който тия дни беше на посещение у нас. Премиерът Борисов слезе да го посрещне още улицата, а за благодарност пресслужбата му получи възможността да тиражира партиаршеското изявление: "Вие сте млад, енергичен 

и действате със здрава ръка".

А президентът Плевнелиев, като забрави скандалите с досиетата, твърдеше, че у нас има възход на вярата, за което безспорен принос имала Българската православна църква. През това време на входа на Руската църква в София руската охрана изгони няколко души начело с професор Калин Янакиев, защото не били симпатични на игумена. Българските висши отци, вместо да защитят миряните си, в лицето на пловдивския митрополит Николай поднесоха дори извинения на патриарх Кирил „за някои коментари в нашите медии”. Самият патриарх изгледа с неприкирита досада преливащото от кич посрещане в Пловдив и даде напътствия да не се стремим само към „парите и комерсиалното”. Но не спомена нищо за скъпите часовници.

Докато руският патриарх наставляваше българските миряни, в Русия е на път да избухне поредният скандал, свързан с религията. След като в телевизионно интервю адвокатът Дагир Хасавов заяви, че е редно Русия да признае шариатския съд, неочаквана и бърза подкрепа изказа официалният говорител на Руската православна църква Всеволод Чаплин, вече известен с ред инквизиторски предложения. У нас пък отците

вдигнаха мерника на Лейди Гага

и обявиха  официално неодобрението си за концерта й, като Светият Синод „не изключва” и още дискусии по темата. А може би и анатема. И ако църковната позиция за идването на това естетическо недоразумение у нас едва ли вълнува голям брой българи, друга почти толкова екзотична идея засяга всички нас. След първоначалните заявления миналата седмица, сега Бойко Борисов официално нареди да започне голямото преселение на чиновниците, като от Пловдив съобщи и кой къде отива. Веднага беше обяснено, че всички ще си получават досегашните заплати, ще имат еднократен бонус „местене”, придружен от осигуряване на жилище, работно място за половинката и училище или детска градина за детето. Така че честито на тези, които ще останат без работа и без място в градината, за да се осигури комфорт за преместените, макар че първият аргумент за преселението беше

„съживяване” на провинцията.

За отказващите да се местят министрите обещават уволнение, но не е зле преди да го повторят, да прочетат пак закона за държавния служител и да си намерят друг вариант. По места, разбира се, първоначалните вълнения са свързани много повече с оспорване на премиерската логика кое къде трябва да отиде. Конкретно варненци вече окончателно трябва да са разбрали колко струват предизборните обещания и залагането „на сигурно”. В суматохата липсват два въпроса – има ли решение за голямото местене на съответния орган - Съвета за административна реформа, а също – има ли сметка колко ще ни струва преместването на агенциите и какъв резултат ще даде след това. И на двата въпроса отговорът е „не”, а никой не се сети да напомни на премиера, че той самият ни наставляваше как да си управляваме бюджетите и патетчино питаше има ли домакиня, която да започва ремонт, без да знае колко струва и ще може ли да го плати. А накъде по света

някой отдавна е измислил електронното правителство...

И никой не се чуди, като живее, примерно, в Харманли и фирмите му са в Каспичан, как да обиколи три агенции в Русе, Варна и Пловдив, за да си подреди бизнеса. И по-евтино излизало, казват очевидци. Обаче нито отвлича вниманието от икономическия крах, нито може да създаде достатъчно хаос в годината преди избори, та да се напълнят партийните каси и да се гарантира купуването на още един мандат. Точно по темата електронно правителство бяха разменени и първите публични остри думи между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2. В една седмица и президентът, и вицето му – при това от Париж – предупредиха, че е-правителството е заплашено от провал. Кабинетът побърза да отговори официално, че си има стратегия и до 2015 всичко ще е готово. Само дето част от сроковете вече са изтървани, а там, където има обявена процедура за изпълнител, няма нито един одоборен. Освен че беше недоволен от застоя на електронния кабинет, президентът Плевнелиев тази седмица

посегна и на най-скъпото на премиера.

„Време е да погледнем отвъд магистралите”, призова той и поиска нова официална мантра – създаване на клъстери. Клъстерите обаче се състоят от отделни икономически субекти, а разумните икономически субекти предпочитат да се събират в клъстери там, където получават реални гаранции за бизнеса си, а не ефектни политически речи. Докато у нас на фона на словесната многотия е възможно премиерът да открие нова метростанция и дори да заведе за декор президента на Европейския съюз, а на следващата седмица да се окаже, че не само няма път до спирката на метрото, но дори и достатъчно мотриси, за да обслужват редовно линията. Но пък по въздух всичко е наред – по-малко от година след като премиерът нареди да има летище за гостите на балчишките голф клубове, в бившата военна база тази седмица кацнаха първите малки самолети. Правосъдието също отбеляза поредната си точка, която гледана

откъм МВР може да изглежда червена,

но за Брюксел е черна, а на нас отново ще струва скъпо. След като Алексей Петров беше отново задържан, стана ясно, че съдът е произнесъл решението си двайсетина минути след като в информационен сайт то вече е било добре описано. Но пък Цеца Величкович дойде и си тръгна без проблеми, като заплаши да остави без хляб и врачките, и социолозите, защото пророкува президентско бъдеще на Бойко Борисов. Според самия Борисов пък в сектор „Здавеопазване” имало с какво да се похвалим. Откровението той е получил по време на редовното заседание на кабинета. Пак там той формулира мисълта не само на седмицата: „За трите години наше управление с една година средно се е вдигнала продължителността на живота в България". Което означава, че българският Метусалем вече живее някъде по земите ни. Или поне животът му се струва библейски дълъг според старата докторска рецепта.