Пълната "Арена Армеец" остава в историята! Завинаги

Чудо! Намери се изряден платец в държавата - българският волейбол!

Само 6 месеца, след като правителството извади половин милион, за да се проведе олимпийската квалификация в "Арена Армеец", то ще си прибере дължимото. При това със сериозни лихви. Защото само от входа за първите две домакинства на нашите приходът е над 250 000 лева! До края на състезанието ще мине граница от 700 000. Нито едно спортно мероприятие у нас досега не е генерирало такива приходи, ако не броим трите домакински мача на Левски в Шампионската лига.

Извън чисто спортната еуфория, сега е момента да се отдаде дължимото на президентът на федерацията Данчо Лазаров, на дясната му ръка Тони Николов, на всички хора в управлението, които пазят реномето на спорт №1 в България. Те имаха топките (не волейболните, а други - б.р.) да се ангажират пред Бойко Борисов, че това, което държавата ще даде допълнително като дотация не са пари на вятъра. Подобни приказки сме чували от мнозина. Но на малцина премиерът се е хващал. Е, след пълната "Арена Армеец", след 12-те хиляди пеещи българския химн, Бойко винаги ще се хваща на приказките на федерацията. Защото не са празни! Защото не са като тези на шаха. Хора, та за един финален мач между Топалов и незнам си кой, за спорт, практуван в костюм (!) и на маса, спортното министерство похарчи 5 милиона лева! Не ми се мисли, ако тези пари бяха дадени на волейбола...

И нещо извън протокола - прави ли ви впечатление, че волейболът е единствения спорт, който не ходи при политиците, а те сами идват при него? Няма значение дали са Първанов, Герджиков, Борисов или Плевнелиев. Те всички са около волейбола. Те не посрещат волейболистите в кабинета си, а самите отиват при тях. Може би защото осъзнават, че това е последната останала колективна спортна визитка на страната ни, последният неомърсен отбор, около който всеки изглежда малко по-чист. Дори, когато идва от пленарна зала.

Всъщност, ако някой вярваше, че че е възможно у нас да се случи всичко, което видяхме срещу Сърбия, това е Данчо Лазаров. Вярваше дори, когато Радостин Стойчев бе готов да си тръгне. Затова и направи така, че Стойчев да работи за България. Дори да не е в България. Нито една друга федерация няма да направи компромиса да има треньор, който си заработва 240-те хиляди годишно с месец и половина труд. Горе-долу толкова работи Радо в България. През останалото време всеки божи месец получава по 24 бона от БФВ, заради успехите му в...Тренто. Лазаров обаче реши, че в името на волейбола световният клубен шампион трябва да води и тима на родината си. И затова федерацията жермва за две години 400 000 лева, за да има днес Радо на пейката. Но точно пък заради този жест Стойчев няма право на грешка. Да не говорим за провал. Защото има всичко, защото на отбора му е подсигурено всичко. Нямаше право и преди квалификациите да казва, че и при успех, и при поражение си тръгва. Звучи прекалено грозно на фона на всичко, което федерация и държава направиха за отбора му.

Пардон, направиха за отбора на България. Защото това е нещо повече от обикновен национален тим. Ако отворите форумите, ако прочетете вече десетките хиляди мнения ще разберете, че класирането на волейболистите ни за олимпиадата е национална кауза. Като такава я приемат както 12-те хиляди в залата, така и хилядите извън нея. И тук вече на ход е министерството. Стига вече бадминтон и лакрос в училищата. Време е министър Нейков, време е образователният му колега да яхнат вълната на народната любов към волейбола и да вкарат този спорт в школото. Видя се, че всеки един лев инвестиран във волейбола, се връща стократно на държавата. Днес всяко второ момче иска да е като Матей, като Владо, иска след мач около него да пищят стотици красиви момичета. Ами г-да министри, дайте възможност на децата да сбъднат мечтите си. Първо в училищата, а след това има кой да се погрижи за кадърните. Защото волейболът е единствения спорт, където не е изпуснато свестно момче. И неслучайно сме сила и при мъжете, и при младежите, и при юношите, и при сополанковците. При това положение е скандално столични даскалици да не допускат волейбола в училищата си, защото вече срещу 100 лева са решили да развиват само баскетбол. Нищо лично към този спорт, но днес в националната ни петица, двама дори не са бели, камо ли българи! Нека децата играят и баскет, но е кощунствено да се създава изкуствено противоборство, скандално е втора година образователното министерство да не може да допише два реда в правилниците, за да може в салона и в "Надежда", и в Троян, и в Беримерци, и в Джолюница да има по една мрежа. Като онази, която във вторник вечерта фокусира вниманието на цяла една нация. Мрежата, която остави 12-те хиляди в "Арена Армеец" завинаги в историята. История, която час по-скоро трябва да влезе и в училищата. Не да се учи, а да се играе.