Защото гърците, след като успяха в гнева си да вкарат неонацисти в парламента, вече признават, че са сбъркали и едва ли ще повторят, а ние двадесет години все опитваме и после питаме кой изяде зелника

Една стара идея беше рециклирана тази седмица,

при това изненадващо – от депутат на мнозинството. Задължителен психотест за политиците поиска председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. Дори ако Велчев иска просто да влезе в новините или да отвлече вниманието от други теми, дошло е време народът да подкрепи с две ръце тази управленска идея и да се бори за нея. И да поиска заедно с избираемите психотест да минават и избирателите. Защото гърците, след като успяха в гнева си да вкарат неонацисти в парламента, вече признават, че са сбъркали и едва ли ще повторят, а ние двадесет години все опитваме

и после питаме кой изяде зелника.

В подкрепа на тестуването седмицата даде достатъчно примери. След като бяха лансирани идеите българите да бъдат закрепостени в държавата или изобщо да станат нелегални без лични документи, ако не си платят здравните осигуровки, сега третият опит е пуснат по парламентарната пързалка. До месец трябва да разберем дали ще можем да си продадем колата или къщата, ако преди това не сме си внесли парите за здраве. Което, по идея на вносителите, ще доказваме с отделна бележка, за която вероятно ще чакаме на отделно гише срещу отделна такса. И ще си мечтаем да емигрираме в е-Естония. Когато единият от авторите на идеята – здравният министър Десислава Атанасова дойде във Варна, тя контрира въпроса дали мерките й не са

малко противоконституционни

с питане дали не трябва първо да си платим осигуровките, а после да искаме финансиране за един или друг медицински проблем. Всъщност парите, за които говореше министър Атанасова – за спасяването на бременна варненка с два инсулта, трябваше да се „насочват” от нея не заради неплатени осигуровки, а заради липсата на правила. И нямат нищо общо с подминатия противоконституционен проблем. Здравните идеи за освидетелстване не спряха дотук – шефът на здравната каса Пламен Цеков заговори за поредния нов модел за финансиране на болниците. За да сработи той, първо ще трябва болниците да прогнозират доста точно

колко планови и спешни случая ще имат

през следващата година, защото ако не уцелят, спешните над лимита ще трябва или да си платят, или да ги возят някъде, където още има пари, или просто да ги оставят на улицата, за да не ги глоби касата. Тук–там по света за най-бедните се грижат разни добри хора, повечето – религиозни. У нас тази проза е оставена на малцината свещеници, които още помнят какво пише в книгите им. Висшият клир е зает с далеч по-важни проблеми. Тази седмица темата беше дали да анатемосат феновете на лейди Гага като тези на Мадона или да се ограничат само със „специално обръщение” като пловдивския владика Николай. "Съзнавам моя дълг към паството, което ми е поверил Бог, така че със силата на словото ще се опитам

да предпазя верния Божи народ

от изкушения и съблазни" – така напъти владиката паството, което се беше събрало за празника на училището в Широка лъка. И да добавим - ако може да измоли още вразумление за тези, които трябва да платят на свещениците ни, за да служат българските отци у нас, а не в Гърция и Македония. Както и на тези, които се грижат за образованието, възпитанието и културата, та като завършат  девойките в Широка лъка, да не инвестират в силикон и пайети, та да си изкарват хляба като чалгаджийки. И ако дядо Николай още сдържа поривите си, лобиращите за него от Руската православна църква никак не се притесняват да настъпват в територията на светската държава. Тази седмица говорителят на Руската патриаршия Всеволод Чаплин прогнозира, че бъдещето на света ще се определя от партиите на православните, мюсюлманите и атеистите и отсега се е заел да настоява, че висшият клир

„трябва да получава всичко, което му е нужно,

от миряните”, затова трябва да се въведе десятък. А и така ще отпадне нуждата скъпите часовници на духовенството да се замазват с фотошоп. На Запад въздухът очевидно е по-различен, защото тази година българите в Рим в прав текст помолиха за деня на Светите братя Кирил и Методий да не им пращат митрополит – ченге. Синодът се обиди и реши изобщо да не праща никого /от тримата подходящи/. Не мина без издънки и на другия голям празник тия дни – Гергьовден. В София обърнаха посоката на парада, но забравиха да сверят часовниците и вертолетите хванаха опашката на церемонията. Във Варна на площада се появи

рехаво мнозинство от административни заместници,

а митрополитът не освети бойните знамена в Деня на храбростта. Депутати не се видяха нито на парада, нито на срещата, на която ги покани новото гражданско сдружение ДНЕС. Като нареди проблемите на Варна – от безработицата през свлачищата и пътищата до културното домакинство и административното децентрализиране, на сдружението му се привидя някакъв срам у варненските избраници, че за три години не са направили нищо за града си, та затова не дошли. По темата за децентрализацията, както наричат хаотичното местене на чиновници из държавата, тази седмица стана ясно, че цената, логиката, предварителните проучвания –

„това си е тайна” на премиера.

Съобщи го лично той от парламентарната трибуна, но поне обеща, че когато всичко приключи „ние ще го приемем в Министерския съвет” и тогава опозицията, а вероятно и ние – ще получим право да си зададем въпросите. За отговори нищо не е обещавал обаче. През това време във Варна на посещение дойде вицепрезидентът Маргарита Попова. За да има някаква новина, оттук тя оповести, че започва, отново, писането на стратегия за българите в чужбина. Вероятно е най-добре тя да започне с някакви идеи как в следващите няколко години българите в чужбина да не станат повече от тези в България. Иначе Маргарита Попова нарече Варна „изключително важен регион за страната”, което ние обаче все по-малко усещаме, и каза, че много е харесала  тържеството при откриването на начално училище „Васил Левски” в Аспарухово. Очакваше се, след толкова репетиции –

все пак го откриваха за четвърти път.

Друго, още по-трогателно тържество имаше на магистрала „Хемус”. Там затвориха пътя за часове, за да отбележат с песни и танци първата копка на ремонта на естакадата. Самият ремонт беше отлаган няколко пъти, сега започва в началото на лятото и ще продължи шест месеца, така че това временно затваряне си беше едно честно предупреждение към шофьорите, макар че техните реакции на

певиците в народни носии и вечерни тоалети

не подсказваха, че го оценяват. Варна влезе в новините по Гергьовден и с друго – преди празника агнешкото леко поевтиня навсякъде, освен тук, където на едро скочи с над 14 процента. От Силистренсто обаче Борис Иванов шокира с още по-сериозни цифри – от градината до магазина плодовете поскъпват с над 200 процента и печалбата е за прекупвачите. Иванов повежда личната си война, като вместо да даде ябълките си на прекупвач, ще ги подари на социални заведения. Което си е еднократен акт при липсата на ред в държавата. Тя се опитва да го осигури в момента на друго място – където зреят черешите. Пазят ги полиция, жандармерия и военни и не е ясно –

черешите ли са от трасиращия вид

или вече официално признаваме държавното безсилие пред ордите нагли крадци. Все повече заявки идват и за едно лято на недоволство. В Кърджали изчакаха единия месец, поискан от премиера. Сега, вместо да го наричат Бог, се готвят за нови протести, защото месецът мина, а не им се случи нищо от обещаното. От БДЖ заплашиха да ни оставят без влакове от средата на лятото, а в София се случи малко чудо – студент се оплака от дискриминация, защото контрольорите в градския транспорт редовно подминавали мургавите без билети. Шефовете пък дори си признаха, че наистина „имат затруднения”. Доста по-сериозни затруднения имаше с обясненията енергийният министър Делян Добрев. Само преди седмица премиерът обясняваше как имаме аргументи за пред руснаците, за да свалим още цената на горивата, а през тази стана ясно, че дори първоаприлското поевтиняване на газа още не е влязло в сила.

Щяло да влезе, обаче друг път.

Докато го чакаха, на вътрешния пазар вдигнаха цената на газа с 13 процента. Най-новият шеф на централата в Козлодуй Валентин Николов попари и друга надежда – за милост в цената на тока. Назначен тази седмица в атомното дружество, Николов заяви, че „може само да се направят стъпки за задържането на цената”. Задържане се очаква до първи юли, след което токът ще поскъпне с десет на сто. Но „няма необходимост от ново намаляване на цената на руския природен газ за България”, смята атомният шеф, доскоро известен главно с идеите си за цените на парното и закрепостяването на абонатите на топлофикациите. Но както заяви и енергийният министър: „не е необходимо изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" да бъде тесен специалист, а по-скоро

трябва да осъзнава политическата отговорност".

През седмицата премиерът Борисов похвали финансовия си министър, че без него нямало да се справим в кризата. А от Европейската комисия заявиха, че не сме се и справили – те намалиха очакванията си за икономиката ни за втори път тази година и прогнозата им предвижда едва половин процент ръст при заложени от правителството 1.4 на сто. Изход откри Бойко Борисов, който през седмицата нареди: "Всички, които са до 29 години и са безработни, да отиват в бюрата по труда, защото това е рядък шанс. Огромни пари стоят, стотици милиони левове и който не ги използва, не може да се сърди, че е безработен." Огромните пари се оказаха за стажантски програми, а осигуреното от тях работно място - за шест месеца. Други се подсигуриха с далеч по-стабилни доходи. Въпреки обещанията и намеренията депутатите приеха, че чиновниците могат да вземат до

22 заплати за 12 месеца работа,

като гласуваха, че е законно да има до десет заплати бонус. Парламентът промени на ход и друго изискване – за 30-те процента. Сега ограничението не е бонус до 30 на сто от заплатата за всеки, а бонуси до 30 на сто от общия бюджет за някои. Което казано без цифри означава, че по-малко хора ще получават повече пари, разпределянето им ще зависи изцяло от шефа, а който не е доволен, може да се оплаче на неговия шеф. И ако уреждането на законни поощрения срещу политическо послушание за сметка на бюджета вече не изненадва никого, за новия закон за конфискация на незаконни богатство въпросителните вече са повече от членовете. Разбира се, след заплахата на премиера да подаде оставка, депутатите предпочетоха да заложат на сигурното и

оставиха топката на конституционните съдии.

А бомбата – на всеки, който през последните 15 години въпреки държавата е успял по някакъв относително честен начин да стане това, което наричаме „средна класа”. Защото нали не очаквате да конфискуват някой от палатите, заснети в онази скъпа хеликоптерна фоторазходка. След като самата държава досега не е искала съхраняването на доказателства за източник на средства повече от пет години, сега изведнъж умножи срока по три, разреши проверките по донос, разследването на обвинения тайно от него, за пореден път зачеркна презумпцията за невинност и на практика не дава възможност за защита срещу държавната машина. Като единствена гаранция, че няма да заживеем в Бразилия засега имаме само обещанията на премиера Борисов, че законът

няма да бъде използван срещу „добрите”.

Което обаче май не е формулировка от правния мир през 21 век. Не мина и без политическо роене. Тази седмица беше ред на Меглена Кунева, която обяви желанието си "да направи политическа новост". Новостта е партията "България на гражданите", която залага на болезнено познати стари муцуни, но твърди че е „проект на нормални хора, които са чели повече от една книга и искат децата им да четат”. Кунева обаче трябва да схване, че шансовете й да стигне точно до тези хора намаляват непрекъснато, че защото те все по-рядко гледат телевизия, все по-рядко се интересуват от политика и всъщност все по-рядко живеят в България. По-малко тържествено и далеч по-нервно беше при учредяването на Националния комитет за честване на 175 години от рождението на Васил Левски. Причината беше

грандоманският проект край Свиленград,

където частни инвеститори искат да получат безвъзмездно 52 декара край магистралата, а когато съберат пари от дарения – да вдигнат и 133-метрова статуя на Апостола, който приживе си е записвал в тефтерчето дори харчовете за маслини. Срещу широките пръсти се обяви тази седмица и президентът Плевнелиев, но при раздаването на ордени и медали, за да „не ги превърнем в неважни и незначими”. Експериментите му в езика продължиха, докато обясняваше, че членството в Европейския съюз „има две монети - едната е да си солидарен, другата е да си отговорен”. Това обаче беше само фон за основната реплика, че

не мисли за втори мандат.

Така след стоте си дни новият президент побърза да подаде заявка за верноподаничество. В Русия напоследък това се нарича „грейка за креслото”. Там смяната се осъществи успешно. Владимир Путин положи клетва за нов шестгодишен мандат като президент на Русия, назначи Медведев отново за премиер и одобри вече подадената идея да се премахне конституционното ограничение за поредност на мандатите. Пътуването му към Кремъл този път беше много бързо и много тихо – по празни улици, предварително разчистени от полицията, за да не бъде развалено шествието от недоволни. И ако в Русия изненади никой на очакваше, във Франция интригата беше първокласна, а резултатът – само донякъде неочакван. Социалистът Оланд превзе Бастилията, намръщи се на идеята да влезе в Елисейския дворец и заяви, че е дошъл краят на банковата диктатура. Прогнозите обаче са, че под натиска на икомическите и финансови реалности скоро в Европа

ще се появи Мерколанд

и зоната ще продължи по стария път. Натискът за това се увеличи допълнително след изборните изненади в Гърция. Там старите партии логично и очаквано загубиха, но дори на недоволните гърци им дойде отгоре фактът, че в гнева си вкараха в параламента 21 неофашисти, а страната – във вероятна спирала от преговори, провали и избори. Докато светът се опитваше да подреди бъдещето според картите след изборите, у нас затънахме в лепкава меласа от обвинения, обяснения, издирвания и залавяния, които по-добре от всичко друго показаха докъде сме се докарали, като не настояваме за доказателства, че хората, на които даваме доверието си, наистина го заслужават. През седмицата количествено изобилстваха

положително-криминални новини –

Върбан Борисов-Боксьора, издирвана по операция „Опасните", се предаде на полицията у нас. Христофорос Аманатидис-Таки се е предал на Интерпол в Дубай. Антон Петров - Хамстера и Митьо Очите са задържани в София, с което е предотвратено убийството на висш полицай. Тараш имаше дори в офисите на Гриша Ганчев, като покрай операция „Захар” в ареста се озова наследникът  Данаил, докато бащата обясняваше, че приветства въвеждането на ред в държавата. Разбира се, още на следващия ден стана ясно, че Хамстера и Очите са на свобода, след като писмено са обещали да не нарушават закона, а Гриша Ганчев пое на поход срещу версиите за

внос на чернобилска захар и точене на ДДС,

така че за нас остана да си изберем само версия – някой нещо не си е доплатил или просто ни пускат димки. На нас, но най-вече на докладчиците от Европа, които ще проверяват как се справяме в борбата с престъпността и в съдебната сфера. Затова в пушека се очаква да изчезне въпросът къде изчезнаха братя Галеви. Редовно явяващи се на всяко дело, дупнишките герои се оказаха по-бързи от правосъдието в решителния момент. Различни версии вече ги пратиха в Кипър и ЮАР, докато вътрешният министър се кълне, че нямало данни двамата да са напускали страната. Премиерът, главният прокурор и съдиите си прехвърлят вината, като в резултат никой не е отговорен и никой не е виновен, че за пореден път станахме за смях, а и никой не предлага вариант как да не ставаме за смях втори път по същия повод. Защото в нормалните държави  трудно си представят как вътрешният министър първо обяснява, че двамата осъдени и преди са изчезвали, но са се появявали сами, после

излиза и ги моли да се предадат

и чак накрая ги пуска за издирване. „Рано или късно ще хванем братя Галеви – нямат шанс”, отсече министър-председателят Бойко Борисов в заключение на цялата каша и очевидно е убеден, че това е достатъчно, за да спим спокойно. Само че обясненията му за това как сме добре и ще се оправим все повече звучат като обясненията, давани преди години по аферата „Бартекс” – че липсващите им хиляди тонове захар са се стопили от дъжда. Поне усещането за потъване в нещо лепкаво е същото.