колко смисъл има в изблизването на десетина квартални градинки, след като смрадливата планина в „Максуда“ си остана непокътната?

Нека не си кривим душата – Варна не се престара с чистенето.

За акцията в съботния ден  рано станаха чиновниците – по задължение. И младежи – тези, на които понятието „Ленински съботник“ и съпътстващото го желание да се скатаеш, не говорят нищо. Да излезеш да чистиш пред блока, в който живееш, пак се оказа ерес –

айде бе, аз ли съм най-големият балък да изляза,

си казаха поне 50% от съгражданите ни. Със „срама“ да излязат и наистина да се погрижат безвъзмездно за средата, в която живеят, се пребориха предимно млади семейства с деца (в голяма част от случаите надъхани от рекламата по телевизията именно децата водеха родителите). Активни бяха и различните групи по интереси: моторджии, велосипедисти, танцьори, туристи. Организираха се и някои от политическите сили. Чистиха и студентите.

Чудя се обаче колко смисъл има в изблизването на десетина квартални градинки, след като

смрадливата планина в „Максуда“ си остана непокътната?

Преместването на незаконно живеещите там цигански фамилии е сложен проблем – и в юридически, и във финансов, и в етнически, и в социален, и в международен план. Едва ли се иска специална юрисдикция обаче, за да бъдат изринати боклуците от махалата. Може би малко охрана само, защото циганите са ревниви към територията си и не позволяват дори снимането на боклуците там. За мен триумфалното и кампанийно почистване на Морската ми е висша форма на лицемерие, докато камарите в „Максуда“ нарастват все повече.

Когато като дете питах майка ми защо трябва да си чистя стаята, след като тя ще бъде разхвърляна отново само след ден, обикновено получавах отговор: Ами по тази логика и не трябва да ядем, защото отново огладняваме.

Ако в „Максуда“ живеят бедни хора, защо задължително там трябва да е унизително мръсно? Ако „къщите“ в махалата са незаконни, защо около тях трябва да има камара от боклуци? Защо фасовете по главната ни дразнят, а сметищата по „Пеячевич“ не са наша работа и отвръщаме поглед, когато минаваме от там на път за мола?

Предлагам вместо протест за Морската следващия път да излезем за почистване на Максуда. (Знам, че е: а. опасно; б. гадно; в. почти невъзможно, но все пак - не може да няма начин). Ако 1500 човека, колкото са защитниците на парка, минат и изгребат по 1 лопата боклук около дерето в „Максуда“, там ще има 1 сметище по-малко. Следващия месец - пак. Пък току виж така сме заслужили и парка, за който претендираме и чието застрояване проспахме през последните 20 години.