На 19 май на варненци им предстои мач с отбор от Одеса. Той започва в 17 ч. в зала „Христо Борисов”. 

Опитвали ли сте някога да вкарате кош от зоната на трите точки на баскетболното игрище?

Доста е трудно, нали? Хайде сега си представете, че трябва да използвате само силата на ръцете си, защото тялото ви е неподвижно, трябва да опазите топката от бранителите на противниковия отбор, а за това не можете да разчитате на краката си, защото сте в инвалидна количка, която управлявате също с ръце.

Въпреки това на финала на Европейския клубен шампионат по баскетбол за хора в инвалидни колички в Истанбул в началото на май бяха вкарани 16 тройки. Състезателите с инвалидни колички дриблират на игрище със стандартни размери. Кошът, който атакуват, е точно толкова висок, колкото и този, в който правят забивки звездите от NBA. Отборите са от по 5 човека, играят 4 части по 10 минути.

И тук съдиите свирят фалове, двоен дрибъл и носена топка. Няма само наказание за "крачки", защото някои от състезателите просто нямат крака, други пък са напълно неподвижни от кръста надолу. Именно тези - неподвижните, са най-ценни за отбора. На тях специалната комисия за оценка на правоспособността за този спорт им дава 1 точка. Всеки състезател получава между 1 и 4.5 точки според системата за класификация, оценяваща степента на подвижност.

ФОТОРЕПОРТАЖ

Сборът от точките на 5-мата състезатели не трябва да надвишава 14,5. Именно затова парализираните от кръста надолу състезатели са ценни. Особено ако са жени, тъй като според правилника за жена или играч под 18 години се отнема 1 точка. Така например отборът от Германия, грабнал евротитлата тази пролет, има в отбора си парализирана жена. Тя "носи" 1 точка, но и отнема 1, така останалите 4-ма състезатели могат да са между 3 и 4.5 - тоест по-"здрави" и по-"подвижни". И не си мислете, че става дума за мачле, в което 10 души в инвалидни колички се разхождат по игрището и от време на време замерят таблото с топката - скоростта е дори по-голяма от тази при конвенционалния баскетбол, а резултатът на финала, за който вече стана дума, беше 93:76.

Всички тези технически подробности са ви нужни, за да разберете добре с каква тежка задача са се захванали ентусиастите от Спортния клуб за хора с увреждания във Варна. Той е създаден в края на 2010 година и в баскетболния му отбор има 13 състезатели. Имат си вече и специални колички - доста по-леки от ежедневните и с монтирани под ъгъл колела, за да не си удрят ръцете при сблъсъците на терена. Е, факт е, че количките на нашите баскетболисти са по 11 килограма и са ги купили евтино от Дубай за по-малко от 300 долара всяка (съперниците им играят с правени по поръчка, според тялото на всеки, двуколки, които тежат не повече от 6 кг и струват над 3000 евро), но варненците са благодарни, че ги имат и могат да се състезават.

"За нас е важно, че сме тук, че тренираме, че имаме успехи. Иначе трябва да се затворим в домовете си и в нещастието си", коментира Жельо Желев - председател на Спортен клуб за хора с увреждания Варна 2010. А нещастието е белязало съдбата на всички момчета и мъже, които в понеделник, четвъртък и събота се събират да тренират в залата на Гранд хотел Варна. Жельо Желев през сълзи разказва историите им, но пък и успешно ги гарнира с похвали за баскетболните им умения.

Най-добрият играч в отбора е 29-годишният Мартин Иванов. Преди да пострада при инцидент на пътя, бил спортист. Сега с хъс води отбора в атаките под коша. Не му отстъпва и връстникът му Ивайло Вълчев - той пък бил блъснат от кола на пешеходна пътека. Шофьорът, който го ударил, го закарал в болницата и едва там видял, че удареното момче е собственият му кръщелник. Христо Мисляков, Георги Колев, Георги Георгиев, Валентин са другите титуляри в отбора. Кой при катастрофа, кой при инцидент в казармата - те са загубили единия си крак, ръката или подвижността на тялото заради прекъснат прешлен.

Голямата надежда на отбора е 17-годишният Пламен. Той е истинска фурия на терена. С добре развити мускули, той е неудържим с количката и с лекота преодолява защитата. Пламен е отраснал в различни домове за деца без родители. Родил се с дефект - единият му крак бил по-къс от другия.

Никой не му обърнал внимание, не последвало лечение и заради изкривяването момчето получило тежко увреждане на таза. Сега не може да ходи, а някои от вътрешните му органи не функционират правилно заради повторната травма. От отбора се опитват да му помогнат с лечението. Дори издирили истинските му родители.

"Мечтата ни е талантът на Пламен да бъде забелязан от чужди селекционери по време на международните ни мачове. Така ще може да бъде трансфериран в богат западноевропейски отбор, където да получава добро възнаграждение и, дай Боже, медицинската помощ, от която има нужда. Само в Германия има над 100 такива отбора, толкова са и във Великобритания, поне 60 са в Турция", обяснява Желев. Макар и доайен той също облича фланелката и се включва в тренировката.

Не пести похвалите си за Гранд хотел Варна и директора му Иван Портних, които са осигурили отлични условия за тренировки на инвалидите.

Макар и доста по-неопитен от столичани варненският тим вече редовно побеждава в срещите между единствените 2 отбора по баскетбол за хора с инвалидни колички в България. На 19 май на варненци им предстои мач с отбор от Одеса. Той започва в 17 ч. в зала „Христо Борисов”. През юни ще участват в голям международен турнир в Румъния.

Жельо Желев се надява да получи и подкрепата на феновете на "Черно море” и „Спартак” за мача в събота. А най-голямото му желание е да намери нови попълнения за отбора.

"Хората с инвалидни колички сякаш предпочитат да седят затворени у дома", забелязал е той. В клуба освен с баскетбол се занимават и с другите спортове - тенис на маса, плуване и петанка – игра с топки, създадена във Франция преди век.

"Всеки е добре дошъл да тренира с нас! Може да ни намери на тренировките в понеделник и четвъртък от 18 ч. и в събота от 11 ч. в Гранд Хотел Варна или чрез нашия блог", обяснява Желев.