Човекът начело на държавата се зае да кадрува в спорта, сякаш сме 1985-та, президентът се зае да ни уверява, че ако работим, „можем да задминем много други нации”, очевидно помнейки, че България трябва да направи за десетилетия това, което друго народи са направили за векове

Който помни повече от една седмица, тази седмица доста често си гледаше календара, за да провери коя година е.

Човекът начело на държавата се зае да кадрува в спорта, сякаш сме 1985-та, президентът се зае да ни уверява, че ако работим, „можем да задминем много други нации”, очевидно помнейки, че България трябва да направи за десетилетия това, което друго народи са направили за векове, както съветваше един друг вожд. А статистиката ни зарадва с данните, че през първите три месеца на тази година сме получили доходи с над десет процента по-високи, отколкото през миналата година по това време. Разходите пък станали с над 14 на сто повече. Което е доста мил начин да ни съобщят,

че сме с четири процента по-бедни.

Което не ни пречи на ентусиазма. Поредната кампания, прозоваваща съвестните, които и без това пазят, да излязат и да почистят боклука на онези, на които не им пука, събра доста смет. Сливи никой не очакваше, но все пак организаторите можеха да извозят боклука, преди вятърът да го върне там, откъдето го прибраха съвестните. Които взеха да се сещат, че за това, което събират в почивния си ден, плащат и данъци, за да го събира някой друг. Освен ако не става въпрос за така наречените гета, където боклукът не е част от пейзажа, а самият пейзаж, но това винаги остава встрани от кампаниите и обсъжданията. Също като дупките – напоследък започна да се смята едва ли не за лош вкус да се коментира тази подробност от пейзажа. Е, понякога се излагаме пред чужденците, когато нечий посланик си повреди обувките, както се случи на Това Скарстейн, дошла да открие "Норвежката къща" във Варна. Можем само да се надяваме, че не са й превели кметското извинение, че норвежците похарчили толкова пари за къщата, че не им останало

с какво да ни ремонтират улицата.

Макар че парите, заровени в дадена улица, изобщо не означават, че нещо се е оправило. Най-добре могат да го потвърдят тези, чиито мазета се наводниха при послединте дъждове, защото при уличния ремонт и шахтите отишли под асфалта. Изобщо при дъжд Варна разкрива чара си най-добре – улиците се превръщат в коридори за плуване с препятствия за секунди, изнесените над тротоарите тръби осигуряват воден масаж на минувачите, а калната баня е двойно гарантирана – от разлепените плочки и от всички шофьори, които смятат, че при дъжд по градските улици не бива да се кара с по-малко от 60. И без дъжда във Варна тази седмица започна доста любопитно за общината. Първо ресорните репортери бяха спешени на извънредна среща с кмета и шефовете на ГЕРБ. После кметът си поигра на гатанки, като ги накара

сами да се сетят защо са дошли.

И макар че малцина разбраха какво точно им каза кметът, накрая той заяви в почти прав текст, че щом има такъв интерес към него и темите му, ще продължи да ги вика когато и както си поиска. И да им говори в бъдеще политическо време за проекти и намерения. Засега е ясно, че за каквото и да става въпрос, кметът се заявява като личен гарант за бъдещето му, което прави към три години и половина. Това вероятно кара зависещите от администрацията да се чувстват като феодални селяни, но подтиква и към определени предизборни размисли.

Понеделникът се оказа изненадващо информативен за самия кмет обаче. Според казаното от него във вторник той едва предния ден бил разбрал, че във Варна ще има Синя зона. Макар че на брифинга си в понеделник изглеждаше не като човек, който не знае какво го питат, а като човек, който не харесва въпросите. А репликата: „Нищо не мога да ви кажа за „синята зона”, която изцяло е иззета от Общинския съвет”, говори

повече за ревност, отколкото за незнание.

Или за нездравословно къса памет, защото някъде из архивите на администрацията сигурно се пазят предложенията за регламентиране и финансиране на синята зона още от средата на 2008-ма. Защото медиите си ги пазят. Оттогава досега са похарчени едни пари, обещаната срещу тях техника не се вижда по улиците, а очакваните резултати са точно толкова трудни за прогнозиране днес, колкото и преди четири години. Поне за администрацията. Която тази седмица получи още едно парче от града за стопанисване - Аспаруховия парк. Така реши правителството, според решението „местното ръководство разполага с адекватен финансов ресурс за пълноценното му управление”. И „има и инвестиционни намерения” за терена. Което вече би трябвало да е включило сирената, която вие на строителство. През седмицата заседава и Общинският съвет. Първият ден започна с

необичайна гражданска активност,

свързана с Морската градина, застрояването и учебната база в града, но съветниците сякаш нямаха очи за недоволните, защото опознаваха новите си таблети. Общинският подарък, на цена 339 лева всеки, трябва да започне да ни пести хартия и да превърне общинския съвет на Варна в е-съвет. Засега обаче най-вървели игричките, казаха свидетели. Докато опознаваха техниката, съветниците се отказаха от решението си да гарантират банковия заем за покупка на частната транспортна фирма „Транстриумф”. Дълго време беше лансирана идеята, че ако общинското дружество не купи частното, градският транспорт няма да получи едни европейски 50 милиона евро. Сега се оказва, че май само е трябвало да докажем, че не се придвижваме с камили, а имаме вече развит градски транспорт и сделката с частника изобщо не е фатално решаваща. Имаше и

много възродителен плам

у съветниците, които се заеха да дадат български имена на над двеста местности. Поне този път на живеещите там ще е спестена смяната на лични документи. Появи се и нова група в съвета - "Алианс за Варна", но това отдавна вече не е новина. В края на седмицата Варна малко заприлича на град под обсада. Заради тройната премиерска среща България – Турция – Катар в Евксиноград, предшествана от пътуващата трупа на Министерския съвет, задръстванията бяха повече от обичайното. Преди варненската резиденция кабинетът уважи Плевен, там гвоздеят на програмата беше откриването на велоалея. Във Варна се очакваше разговорите да тръгнат от 100 милиона евро предложения за инвестиции от страна на Катар, като шейховете са готови да депозират в БНБ 200 милиона долара от парите си като

„доказателство за сериозност”.

Накрая стана ясно, че Варна е предпочетена заради дворцовия блясък на Евскиноград, където обсъдиха създаването на проектна компания за пътя Свиленград – Русе, а магистралата Варна – Бургас беше спомената колкото да се каже, че „е далеч във времето”. Там някъде се оказа и диверсифициращият проект за газова връзка с Турция, определен като „далеч от реалността”. Но пък няколко пъти българският министър председател подчерта колко добри отношения имама и ние, и Турция с Русия. Охраната също се записа в новините, след като допусна част от разговорите на Борисов, Ердоган и Ал-Тани да изтекат в слушалките за превод на репортерите. Все пак разговорите на такова ниво ще загладят вероятно самочувствието на властта, която тази седмица трябваше да преглътне

сериозен изборен удар в Кюстендил.

Разбира се, не можаха да го направят с достойнство. Вероятно всичко казано за купуването на гласове, за контролиран вот в ромските махали, за натиск и заплахи, е вярно. Точно толкова вярно, колкото и през есента на миналата година. Тогава обаче никой от управляващите не каза и дума. Иначе премиерът се оказа още по-широкоспектърен, отколкото дори предполагахме. От Плевен обеща да отиде лично да сади блатни кокичета край магистрала „Марица” и не можа да скрие подигравката в тона си, че еколозите са ги броили корен по корен до 2 605. Кокичетата обаче бързо бяха забравени при скандала в родния волейбол на прага на олимпиадата. Премиерът лично привика федерацията и натирения треньор на националите Радостин Стойчев, за да разпореди връщането му. А за да е сигурно, че любимата му спортна зала ще е пълна и той ще бъде част от победна еуфория, Борисов нареди да се платят 500 хиляди долара, за бъдем ние домакини на допълнителната интерконтинентална квалификация. Със сигурност ще е хубаво волейболистите ни да се класират за Лондон 2012, обаче

дали ще е толкова хубаво, колкото половин милион

от бюджета? А и цялата разправия неприятно напомни за 1985-та и постановлението, с което ЦК на БКП се набърка директно във футбола и заради пристрастията на функционерите чак преименува ЦСКА и „Левски” на “Средец” и “Витоша”. Направо димитровски плам демонстрира друг държавен мъж – президентът Плевнелиев, при посещението си в Съединените щати. Желанието му да покаже колко е еманципиран от Русия, доведе до някои неудачни за държавен глава реплики, които, ако бяхме по-сериозен политически играч, можеха да ни докарат дипломатически неприятности с половината земно кълбо. А емигрантите там разбраха, че „можем да задминем много други нации”, защото „България е в добри ръце и на прав път”. Масово купуване на еднопосочни билети от Сиатъл насам обаче не се забелязва. Нищо, че президентъ им обеща да направи българска „силиконова” долина край София и дори лично да я проектира. Може би защото „тамошните” българи вече са прочели тукашните реакции на репликата „В България няма нито един безработен инженер”.

Изблици на оригинална мисъл

имаше и отсам океана. В Пловдив решиха, че Античният театър може да стане чудесна касичка, но вместо да проверят как го правят другаде, проявиха инициативност. Идеята беше откритият театър да бъде заграден с решетки и пана, на които да се рекламират другите туристически забележителности на Пловдив, за да си плащат всички, които искат да го разгледат. Тази идея падна, но все още е възможно да си наемете Античния театър и да си направите там сватбата – срещу хиляда лева, или просто купон срещу около три хиляди. И никой не пита защо тези, които печелят от Акропола и Колизеума, не са се сетили да им вдигнат по една ограда. Но пък там не си лепят и тапети в църквите. В Кърджали проблемите са други – там няколко работници започнаха гладна стачка заради неплатените заплати в ОКЦ. Не че имат особен избор, както обясни първият. Технологът Стефан Атанасов простичко каза, че

така и така няма пари за храна,

поне да го оповести публично, за да се сети държавата и за тях. Засега обаче държавата се извинява с това, че не може да се меси в частни работи. В края на седмицата все пак се появи надежда за инвеститор и недоволните прибраха палатките. През седмицата продължи и партийното строителство. Единодушното избутване на Меглена Кунева във всички социологически проучвания вече породи достатъчно въпроси извън социологията, а като страничен ефект от активното вербуване от страна на „България на гражданите”, но и поради тежки вътрешни недъзи, в небитието отиде Синята коалиция. Бившия премиер Симеон Сакскобургготски, дали поради витиеватост, дали умишлено, пожела успех на бившия си партиен кадър с двусмисленото

„тя го прави с добри намерения”.

А самата Кунева не много граждански се оправда с дела около „България на гражданите” и избегна явяването си в парламента, за да даде разяснения около скандала с австрийския лобист Петер Хохегер. Точно както постъпи и Моника Йосифова. Повече мускули, поне езикови, показа Слави Бинев, след като полицията влезе на среща на ГОРД. Възмутеният лидер заяви: „Искам още да кажа на мерзкия страхливец и диктатор Борисов, че падне ли само косъм от някого, който е свързан с ГОРД, ще му търся лична отговорност.” Което скова телевизионния водещ, имал лошия късмет да изслуша заплахите в своя ефир. Макар че си струваше Бинев да остане и да разясни оксиморона в тирадата си – че „прави

политически съюз на всички, които имат разум”.

Колкото до бегълците от миналата седмица - братя Галеви, те не се появиха и през тази, макар че правосъдният министър Диана Ковачева лично посочи вратичката, през която да минат – наложената им гаранция не ги органичава да се движат вътре в страната, не ги задължава да следят медиите и те могат да се появят във всеки един момент и напълно законно да кажат, че не знаят за присъдата и издирването. След като Галеви не се възползваха, МВР ги пусна за европейско издирване. Главният секретар на МВР отхвърли обвиненията в бездействие с изявлението, че ако знаел къде са Галеви, веднага щял да прати полиция. Данни да е претърсвано имението им обаче няма. Тази седмица към скандала с осъдените бегълци, се добавиха още. „Наглите” могат да се окажат на свобода много по-рано от очакваното, защото както пише в мотивите Софийския градски съд,

"от МВР са заобиколили закона”.

Група, в която са били шефът на ГДБОП Станимир Флоров, заместникът му Валентин Цоновски и заместник главният прокурор Бойко Найденов, си е позволила да запише разговор със свидетел, което си е чисто нарушение на закона. Алтернативната разследваща комисия по случая с убийството на Мирослава в Перник стигна до други смущаващи данни – че натривките от ръцете на самоубилия се Стойчо Стоев – Чочо и на полицаите от конвоя му, са направени с негоден ацетонов разтвор. МВР се опита да вземе преднина. Два пъти за десетина дни беше предупреждаван Антон Петров – Хамстера. Миналата седмица заради подготвяно покушение той престоя в ареста, през тази обвинението вече стана „подготовка на убийството на шефката на Софийски градски съд Владимира Янева”, за което той

престоя в полицията около час

и подписа предупредителен протокол, преди да го пуснат. Пак тази седмица МВР оповести, че са задържани Евелин Банев-Брендо и Петър Петров-Амигоса, като Брендо бе коронован за водещ наркобос, обвинен в Швейцария за трафик на десет тона кокаин. Такава поне беше версията на вътрешния министър, но прокуратурата твърди, че двата ареста са превантивна мярка, за да не гледаме „Галеви 2”, а срещу Брендо обвинението е старото – пране на пари. Швейцария също не е проявила официален интерес към „краля”, а ако е имала друг – вече е късно. Държавите ни нямат договор за екстрадиция, а за останалото

Цветанов вече го информира.

Дори и това не е седмичният връх в кариерата на вътрешния министър. Той използва срещата на полицейските началници от цяла Европа, за да блесне с изказването – „в момента се предотвратява голямо тежко престъпление, което е трябвало да бъде извършено на територията на София и участниците в него още не са арестувани, защото се извършва оперативен контрол върху тях”. Веднага след това беше съобщено, че са задържани черногорец и трима арменци и има достатъчно доказателства, че срещу 30 хиляди лева те са поръчали убийство. Вероятно колегите му са вдигнали вежди мнооого високо, защото практиката е да не говориш, преди поне да си заключил вратата на килията от външната страна, а още по-добре – след като си събрал и някакви годни доказателства. Равносметката няколко дни след бравурното изявление е двама задържани – сърбин и ливанец, и високоадреналиново преживяване на тримата арменци, които се оказали случайни минувачи. Сега остава да разберем и

какво е останало от доказателствата.

Тази седмица из цялата държава започна и неистовото броене до 12. В столицата откриха сезона на абитуриентските балове с масов бой на зрелостници в центъра. А учителите отчитат резултатите от външното оценяване. Дежурната констатация е „децата са неграмотни”, сякаш преди и след изпитите децата ги учат малки зелени човечета, а не същите учители. Те тиражираха и грешките, които ги потресли най-много – част от софиянчетата нарекли „певец на българското село” Веселин Маринов, а за министър на образованието нарочили „Бат Бойко”. Интерсно, кой прави децата неграмотни и кога ще започнат в училище да четат първо близка до епохата на учениците литература, за да имат те после мотив да посегнат и към Елин Пелин. И какво отношение към знанията по литература има въпросът за просветния министър? Пък и детето е право –

той е министър на всичко и на всички.

Ако не беше, едва ли щеше да продължава да помпи рейтинг, след като всички разбраха тази седмица, че шумно обещаните и рекламирани един милион лева за удавеното село Бисер от субсидията на ГЕРБ така и не са преведени на пострадалите. Призна го лично организационният секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов. Да не говорим за обещанието от март тази година върнатите бонуси да се дадат за лечение на болни деца. През май това вече звучеше другояче – парите да отидат за честване на Балканската война. И макар че последва типичното отмятане и от тази идея, може би наближава и времето на поредните чешмички. Докато ние се чудим в коя година живеем.