Дълговите кризи не са нещо ексклузивно на нашето време. Случвали са се и преди, а особено интересен пример има по времето на четвъртия кръстоносен поход(1202-1204)

Проблемите свързани с дълговете и дълговата криза не са нови за историята. Случвали са се и преди, и изследването им може да ни даде информация за настоящата ни ситуация.

Как са се справили с подобна криза през средновековието е тема на ново проучване, представено в Journal of Medieval History,  съобщава сайта medievalists.net.

В него, авторът Савас Неоклеус разглежда причините, поради които четвъртият кръстоносен поход(1202-1204) е решил да се насочи към Константинопол, вместо Египет. А именно – покриването на належащите дългове.

Основен виновник били 34 000 сребърни марки, които франкските барони дължали на Венеция, пише Неуклеус.  Дългът бил заради споразумение от 1201-ва между редица важни барони и властите на града-държава.  Кръстоносците трябвало да платят 85 000 сребърни марки за транспортирането на 33 500 човека. Но когато само една трета от тях се появила във Венеция, не било възможно да бъдат събрани всички дължими пари - не достигали 34 000 сребърни марки.

Изход от ситуацията бил предложен от Филип от Швабия и Алексий Ангел - син на сваления византийски император Исак II Ангел. Те изпратили пратеници до кръстоносците, които по това време се помещавали в град Зара.

Според предложението им, "ако похода, по време на пътя си на изток помогне за връщането на Алексий Ангел и баща му на трона, патриархията в Константинопол ще се подчини на римската църква, а кръстоносците ще получат 200 000 сребърни марки",обяснява Неулеус. В допълнение – Алексий щял да се присъедини към похода или да помогне с армия от 10 000 човека за една година.

Предложението било най-добре прието, естествено, сред тези барони, които дължали пари на Венеция. Те се опитали да промотират идеята и тъврдели, че не се интересуват от среброто, а от провизиите на византийците или дори от религиозния аспект на нещата и подчиняването на гръцката църква.

В крайна сметка кръстоносната флота се насочила към Константинопол, където с помощта на рицарите Алексий IV Ангел успял да вземе престола. Но скоро станало ясно, че не може да осигури дължимите 200 000 марки.

Единствената грижа на кръстоносците, чиито дългове продължавали да висят,  била да си приберат необходимите пари, но византийският император им плащал само символични суми.

Междувременно Алексий IV не бил особено популярен сред народа и през януари 1204 бил извършен преврат,а на трона се настанил Алексий V-ти. 
Кръстоносците отнесли към него дълговете на предшественика му и изискали еквивалента на 90 000 сребърни марки в злато, които империята все още им дължала. Алексий V-ти не се съгласил.

Отказът на новият император бил пагубен. Той довел до решението на кръстоносците, че единственият начин да си възвърнат дълговете е да нападнат града. Това довело и до прословутото превземане на Константинопол на 12-ти април, 1204. Градът бил оплячкосан, и стотици реликви и огромни богатства били изпратени в Западна Европа.

Това поставило  и началото на Латинската империя, която останала силен играч на политическата сцена в региона до края ѝ 60 години по-късно.

Според анализа на Неоклеус, „въпреки изтъкваните благородни мотиви, когато им било удобно, основната причина за нападението над Константинопол, била много по-проста и належаща – плащането на неуредените дългове”