„Бг-пропилян живот” е книга за всеки, който съзнава, че живее оплетен във въжетата на бюрокрация, невежество и безобразия. За всеки, който се бори с всекидневието… и дори на моменти постига чудеса. Често не благодарение на условията, а въпреки тях.

Здравейте всички. Сега пред мен стои една много трудна задача: да задам няколко въпроса на собствената си майка и да представя книгата й, която тъкмо излезе покнижарниците (в Public , в "Хеликон", в "Буктрейдинг", "Пингвините" и предполагам, че още други книжарници).  
Трудността идва не само от роднинската връзка, поради която не мога да бъда безпристрастен, а и от факта, че човекът, който седи пред мен, освен моя майка е и един от най-големите професионалисти в журналистиката през последните 20 години. Животът й е отдаден на професията. Помня, че,  когато бях много малък, тя тръгваше за работа и водеше„Нощен блок” по цяла нощ... а на сутринта се връщаше много изморена, но въпреки това бе изпълнена с енергия и сила да променя света и да даде най-доброто от себе си.
 
За жалост светът, в който живеехме преди години и продължаваме да живеем до днес не искаше точно това. Нашата българска действителност много често изяждаше енергията и не връщаше нищо друго освен разочарование в замяна. Може би за това и години наред човек може да чуе мисли в главата си, гласящи „пропилян живот... пропилян живот... България е пропилян живот...”. Такава беше реалността, която българският „елит” ни създаде. Това са местните босове с хубави коли и малко мозъчни гънки. Това са управниците ни, които са с дългогодишен стаж в сферата на управлението и красиви червени книжки с надпис „БКП”.

Затова и книгата,която майка ми издава, се нарича "BG - Пропилян живот”. Тя представлява публицистика и политически коментари. В нея човек може да намери отговорите на много въпроси ида стигне до свои собствени изводи. И така... за да извърша задачата възможно най-добре реших, че ще задавам кратки въпроси и по никакъв начин няма да намесвам личното си мнение. Нека авторът говори за живота, за книгата, за българската реалност, а аз само ще слушам. Ще слушам, защото не съм видял и частица от всичко, през което един професионалист минава и което вижда със собствените си очи.

- Защо „BG – пропилян живот?”  
- Всеки от нас поне веднъж си го е казвал. В мигове на отчаяние, изгубен в безизходните лабиринти на бюрокрация, нехайство, безхаберие и безобразия, изтощен от вечното преодоляване на купища безсмислени препятствия. Защото в България има много хора с изключителни възможности, с голям потенциал, опит, талант и желание да създават, да вървят напред, да работят за каузи. За съжаление, докато техни колеги и връстници на други места в Европа, а и не само там, имат старта на спокойната, подредена и подчинена на законите обществена среда, у нас нещата стоят по различен начин. И пътищата пред хиляди способни хора се оказват затворени, именно защото е Бг. Ясно е защо, но не се знае докога. Така минава животът. Единственият, ограничен във времето живот...  

- И ти ли си от хората, пред които пътят е затворен? Какво,всъщност, представлява твоят живот?
- Моят живот? За мен животът е един великолепен подарък. Ако зная, че имам шанс да го повторя, отново ще го изживея точно по моя начин и няма да променя нито секунда от него, нито дума, нито жест, нито крачка. Но това, че съм доволна от съдбата си, не означава, че приемам системата на това място. Напротив. Както много други хора наоколо, оценявам, че голяма част от потенциала ми остава неизползвана именно, защото системата ни принуждава да пропиляваме време в безсмислени борби. Системата ни убива. Боли ме заради огромното количество житейска енергия, която пропиляваме, докато на други места с друг начин на мислене хората полагат усилия предимно да създават и това прави света им красив и уютен, а живота – спокоен и успешен.

- А имаш ли база за сравнение с други държави и с начина им на живот?
- Да. Обиколила съм повече от седемдесет държави. Имам богата база за сравнение на места, култури, национални черти. Например, в Шри Ланка срещнах едни от най-щастливите хора, които съм виждала. Не познаваха богатството, но знаеха какво е човечност. Бяха преживели природни катаклизми,бяха останали без домове, но имаха живота – своя и на близките си, оценяваха това и бяха благодарни. И бяха добри. Добри, разбираш ли? Сред нас има такива, които отдавна не помнят значението на тази дума. В Аржентина, например, хората са емоционални, артистични, елегантни в отношенията си. В Чили е различно. Там имаше много места, на които и най-смелите не биха си пожелали да замръкват. Както и в Бразилия. Във Финландия бих искала да остарея. Заради добронамереността и спокойствието на хората. В Испания е топло, приятелско и сърдечно. Китайците са амбициозно-напористи. На Карибите и на Бахамите са погалени от бога не поради някакви лични заслуги, а заради мястото, на което живеят. Но системата е онова, което до голяма степен определя поведението,широтата на усмивката и отношението към себе си и другите. Един простичък пример: когато получавах виза за САЩ, оцених усилията на длъжностните лица максимално да ми помогнат, да ме улеснят, да не пропусна планираното пътуване. Изобщо: за тях беше най-важно нещата да се случат и визата ме чакаше във Варна,още докато се връщах от посолството – на път от София към Варна. Тогава ми домъчня за мястото, което обитаваме и в което си мислим, че живеем, защото тук основната формулировка много често е: ”Няма как да стане. Не може. Няма. Не!” Когато променим този начин на мислене и когато първият отговор стане: „Да”, чак тогава Бг-животът вече няма да е пропилян!

- Какви са конкретните проблеми на България? Защо не можем да ги решим?
- Не можем да решим проблемите си, защото не искаме да го сторим. Просто през последните две десетилетия нямаше политическа воля за това. Имаше много шум и приказки, но липсваше реално желание за промени. За всеки от нас е оскърбително лицемерието, с което политици публично се кълнат в бялото, а после сядат на сянка в задния двор и довършват черните си сделки. Няма да давам примери. Те са отегчителни. Бг-пропиленият живот е пълен с тях от кафето сутрин до вечерната емисия новини. Ще си позволя да вметна само едно припомняне. Какъв беше туристическият данък? За мен това беше добре обмислен и категоричен опит да бъде съборен дребният туристически бизнес. Беше пълно безобразие. Нали си представяш как един сезонен обект работи три месеца и на финала е длъжен да плати на общината 30 процента от пълния леглови капацитет за всеки един от дванайсетте месеца в годината? Със закон да те принуждават да плащаш данък върху услуга, която не си извършил и тези „кървави” пари да отидат в джоба на общината, която не си е мръднала и малкото пръстче, да ти докара поне един турист. Да не казваме колко неща прави, за да прогони и малцината, които ти си успял да привлечеш свръх-усилия. Затова е Бг-пропилян живот. Защото не го живеем, а се справяме... Някак.
 
- Голяма част от живота ти и професионалната ти кариера са преминали във Варна. Какво се случи с града през това време и какво мислиш, че ще се случи в бъдеще?
- Случи се това, за което току-що стана дума: разбити плочки и разбити надежди... Един великолепен град с прекрасни дадености, който можеше да се развива и да „лети” нагоре в класацииите на красивите европейски градове, а вместо това брои лъжливите успокоения за Морската градина,машинациите около ОУП, огромните печалби от строежи, които никъде другаде по света и по никакъв начин нямаше да бъдат узаконени. Това имам пред вид, като казвам, че отношенията на хората и широтата на усмивките им зависят не само от характера и съдбата, но и от системата, белязала мястото им на живот.

- Книгата се казва „Бг-пропилян живот”. И все пак виждаш ли положителни политически примери?  
- Да. Навсякъде има както подли, така и достойни хора, както политици-бандити, така и широко скроени личности, общуването с които е удоволствие и поука. Бедата у нас е в липсата на баланс. Посредствените лакомници, втурнали се на лов за власт, са толкова много и тъй безпардонни, че почти всяка общественополезна и благородна идея бива съсечена из основи. Малко са интелигентните и ярки личности. Единица са. Когато станат десетки, едва тогава, може би, Бг-животът ще спре да бъде пропиляван и ще започне да бъде живян.

- Трудно ли се захвана с такъв тип книга? Имаше ли моменти,в които те е било страх, че засягаш нечии интереси?
- Захванах се много лесно. Пиша искрено и от сърце. Пиша,защото ми харесва да правя това. Винаги съм имала категорична позиция по въпросите, които ме вълнуват и съм я отстоявала не на инат, а аргументирано и последователно. Нямам никакви страхове и заставам зад всяка своя дума. Просто не се възприемам като някой, който зависи от отмъщението на духовни джуджета.

- 3 май беше ден на свободното слово. Мислиш ли, че в България то успя да извърви своя път и да достигне западно-европейско ниво? Според доклада на „Репортери без граници” за 2011-та година България е с най-ниската досега оценка за свободата на медиите.  
- В България има изключително талантливи и честни журналисти с висок професионален критерий. Друг е въпросът, че техните думи често е неудобно да бъдат чути и това, вероятно, ги изморява. Има и страхливи, продажни и нагли полуграмотни търговци на слово, но това е неминуемо: в условията на страх, комплекси и корупция най-лесно оцеляват властитутките, които изпълняват поръчки на дребно и съчиняват някаква паралелна реалност. И не можем да се сърдим нито на талантливите, че перото им е завладяващо, нито на другите, че диктуват фалшиви модели и допълнително заразяват средата. Можем да се сърдим само на това, че всички заедно допуснахме две десетилетия да живеем в деформирано копие и да се самозалъгваме, че вероятно изграждаме оригинала.  

- Книгата има черна корица. В черно ли да мислим?
- В никакъв случай. Да мислим реално. Да не се оставяме да бъдем заблуждавани, защото именно това оцвети в черно корицата. Когато преглътнем страховете, надживеем комплексите, изясним задълженията и правата сии започнем да отстояваме последните, тогава всичко ще си дойде на мястото, а ние ще можем да мислим многоцветно, защото ярък и многоцветен е самият живот...- Защо от всички книги да изберем точно тази?  - Защото написаното в нея вълнува всички нас. Защото ние пропиляхме живота си и допуснахме системата да ни убива. Не искам това да се случи с децата ни. Те заслужават пълноценен живот в по-добра България. Децата ни, от чието поколение е младият дизайнер на корицата Любомир Пелтеков, който създаде един великолепен продукт. Той и стотици негови връстници, талантливи и интелигентни като него, връстници и на новия ни обществен строй, заслужават спокойно бъдеще и широки хоризонти в България. Ние им дължим това!