Племената от бронзовата епоха са общували чрез скални рисунки, които според британски учени са древен аналог на социалната мрежа Фейсбук

Хората от бронзовата епоха не са живеели в социална изолация.

Първобитните ни предци са общували чрез древен аналог на... Фейсбук. Британски учени са открили в Русия и Швеция пещерни рисунки с размерите на футболни игрища. Според изследователите примитивните „картини“ са аналог на социална мрежа, съобщава The Daily Mail.

Древните племена комуникирали едно с друго чрез въпросните рисунки. Така хората от бронзовата епоха обменяли съвети и трупали знания, като най-вече „споделяли“ умения за лов и оцеляване. Според археолозите, първобитните в продължение на хиляди години са се връщали на места, където са рисунките, тъй като това им носело комфорт и усещане за връзка с другите.

Археологът от Кембридж Марк Сепуел, който се занимава с анализ на различните видове изображения е сигурен, че рисунките са били за нашите предци нещо специално. „Мисля, че хората са отивали там, защото са знаели, че преди тях на това място е имало други хора – казва Сепуел. Според него, хората винаги са искали да се чувстват свързани един с друг и преди появата на писмен език в ранните общества са изразявали своята индивидуалност със скални рисунки.

„Подобно на статуса във Фейсбук, приканващ към дискусия, скалното изкуство изглежда много социално и също така е било отворено за коментари“ – смята Сепуел.

Ученият изследва две области на наскалното изкуство, съдържащи около 2500 изображения – в руската Залавруга, и шведската Немфорсен в провинциите Онгерманланд и Танум в Бохуслен. Използвайки най-новите аналитичен софтуер, той сравнява изображения, като ги разделя на „слоеве“, за да разбере, на базата на съществуващите изображения, как се променяло съзнанието на хората.

„Видоизменящите се рисунки от една страна копират тези от предходната година, но от друга – те са тяхна нова интерпретация, с отговорите на различни племена на ловци, нанасяни в продължение на стотици и дори хиляди години“ – казва Сепуел.

Освен това ученият открива, че с развитието си праисторическото изкуство става мобилно, слизайки от скалите, то започва да се появява на инструменти и съдове. В същото време тези елементи се срещат предимно по бреговете на реките, което предполага, че ранните хора са пътували с лодки, подчертава Сепуел.

„Каменното изкуство, което изучавам, е намерено в близост до бързеи и водопади, където е необходимо да се напусне реката и да се пътува, като се носят на гръб канутата от животинска кожа“ – обяснява археологът. Според него, това са естествените спирки място, къде са оставяли следите си първобитните хора.“