Панагюрското златно съкровище от днес е изложено в Археологическия музей във Варна.

Оригиналът на Панагюрското златно съкровище от днес е изложено в залите на Археологическия музей във Варна.

Изложбата е част от експозицията „Златото на траките – легендите оживяват“.
Противно на общоприетото мнение се оказва, че траките са били широко отворени към света и съвсем не са водели уседнал или затворен живот. Вярно е, че са добивали злато от местни находища, но също така са „внасяли“ скъпоценния метал от далечни земи.

Доказателство за това е изложената в музея златна Фиала, която е датирана от края на III-ти – началото на IV-ти век преди Христа. Фиалата е широк кръгъл съд и прилича на паница, но всъщност е използвана за пиене. Украсата й е развита в концетрични кръгове около центъра (умбото). Най-вътрешният кръг представлява розетка от жълъди.

По-интересни са следващите три окръжности, на които са изобразени негърски глави с различни черти на лицата. Става въпрос за няколко десетки лица на древни жители на африканския континент.

Защо обаче на тракийски съкровища има изобразени негри? Този въпрос изобщо не учудва експерти и археолози. В древни времена в Нубийската пустиня са се намирали едни от най-големите златни находища. Мястото е било обичайна далечна дестинация, от където тракийски търговци са купували благородния метал.

Негърските глави вероятно са изобразни на фиалата и на различни други съдове и украшения, защото траките са свързвали златото с тъмнокожите хора, които са им го продавали и са копаели в златните мини, убедени са специалистите.

Много от изложените в музея съкровища съвсем не са били уникати за времето си. Древните майстори са били специалсти в „серийното производство“, както бихме го нарекли ние днес. Много от шедьоврите са правени чрез отливки, което предполага изработка на множество еднакви, съдове, накити, украшения и т.н.

В друга от витрините посетителите на музея могат да видят златна обеца, която е толкова миниатюрна, че над нея е монтирана лупа, за да могат да бъдат разгледани детайлите. Обецата представлява богинята на победата Нике, която се вози на колесница теглена от два коня.

Сред другите шедьоври е тракийски златен сервиз, находки от царски гроб, открити преди няколко години край село Златица, Ямболско. Също и диадема и огърлица, които са украсявали главата на жена, който е била погребана край Синеморец през III-ти век преди Христа.

Експозицията включва и съкровища задържани по митниците на страната. Сред тях има сребърни солници, едната от която изобразява професионален римски боксьор от III-ти век от Новата ера. Фигурката представлява млад мъж с характерни за римските боксьори ръкави и цестус – римско нововъведение в професионалния бокс.

Официалното откриване на изложбата е днес от 18 часа. Еспозицията ще остане във Варна до края на септември. Входът само за Панагюрското съкровище струва 5 лв., а за пенсионери, деца и ученици - 3 лв.