Кога ли ще научат, че добре известното издание Foreign Affairs ни нареди в един списък с Гвинея-Бисау, Бирма, Украйна и Венецуела. В списъка на мафия-страните

Тази седмица земята се разтресе в Пернишко, наводниха се в Търновско, а политическите изпускания бяха в подходящия и обичаен бедствен формат.

Варна беше blue – синя и тъжна покрай Синята зона. Административните жертви на лутането тепърва ще падат, но

истинска жертва вече има –

зле изработена и зле поставена табела за зоната падна върху варненец и му наряза главата и ръката. Оповестена и приветствана през миналата седмица, зоната за паркиране беше зачеркната през тази, понеже Кирил Йорданов (след консултации с Бойко Борисов) реши, че не я харесва. Приличала му на данък и щяла да засегне някои варненци. След премиерското намръщване и останалите участници ги обзе амнезия – постепенно се оказа, че никой всъщност не е посочвал точна дата за пускането й. В края на веригата самотна остана общинската фрима "Паркинги и гаражи", и то точно в деня, в който излезе окончателното решение на ВАС – отхвърля се жалбата на кмета срещу наредбата за организацията на движение и на практика се признава за законна Синята зона. Засега не е ясно кога кметът е искрен – когато през 2008 е подписал за Синя зона във Варна, сега, когато твърди, че нищо не знае за нея,

или моментът на искреност предстои?

И друго не е ясно - ако отмяната е заради лошото финансово положение на варненци, това може ли да се счита за официално признание, че сме най-бедните в сравнение с другите големи градове? И ако да, къде е причината – мързи ни да работим или не мислим, когато гласуваме? И ако от тези размисли ни става толкова синьо, че чак ни избива на блус, в развоя на събитията около Синята зона има само сива проза. От онази, която се обяснява най-добре с клишето „каквото и да ви говорят, става дума за пари“. Първо кметът оповести, че паркингът на "Мусала", стопанисван от фирмата на Общинския съвет, ще мине в "кметската" зона. После започна уточняването кой, как и защо се е изхитрил да регистрира две дружества с почти еднакви имена, свързани с мобилността,  каква е връзката им с

предизборната шумотевица на тема Синя зона,

на кого да вярваме - на общинският съветник Марио Шиваров, който твърди, че не е в „Центъра за мобилност“, или на Търговския регистър, където пише обратното? Твърде активен медийно след известно затишие, варненският кмет добави още въпроси, най-вече къде са едни 65 хиляди лева от касата на общинското дружество "Паркинги и гаражи". От дружеството веднага контрираха, че засега не са извършвали дейност. Но за 65-те хиляди не чухме нищо. Всъщност сумата 65 хиляди е достатъчен аргумент да се викат полиция и прокурор, ако наистина липсва. Всички недоволни обаче се ограничиха с призиви прокуратурата да се самосезира. Но там изобщо не бързат да се намесва в скандали с политически корени, в които май всички искат да ги ползват за маша. На финала председателят на Общинския съвет Николай Апостолов излезе със соломоновското изявление, че "в по-дългосрочен план ще бъде обсъдена възможността за изграждането на Синя зона във Варна". Сега остава да разберем колко дълго ще траят размислите и какво още ще се добави към решението на градския принципал – съветът и към окончателното решение на ВАС, за да стане Синята зона във Варна

най-законната в България.

Междувременно  кметът побърза да ни осведоми за още един свой информационен пропуск – едва тази седмица бил научил, че градът, чрез общинския "Градски транспорт", е задлъжнял сериозно на частното транспортно дружество. Къде ли е бил през последните месеци? Вероятно през следващата седмица ще разберем, че кметът ни едва сега разбира, че и разни държавни агенции вече тръгват из страната и Варна можеше да приеме поне една от тях. Само че докато варненската администрация се сети, че трябва да предложи сграда за ИАРА, бургазлии вече ги бяха завели на две места – да си изберат. Аргументите на земеделския министър, трябва да признаем, този път са разумни – през миналата година 72 процента от риболова и над 80 процента от разрешителните са издадени в Бургаска област. Обаче какво да кажем тогава за туризма? Дали варненските партийно-административни нотабили не можеха да размърдат оново прословуто варненско лоби, с което ни мътят главите още от изборите през 90-те? Или ще чакаме, докато предложат на Варна да приюти

Асоциацията на политическите номади

и Дружеството на партийните гробари? В пернишко и в столицата едно земетресение изкара наяве други тъжни размисли. В нощта на труса повечето хора в региона показаха, че най-важното е здравият разум. Останалите се втурнаха да пишат апокалиптични коментари, към които добавяха с гордост, че сме влезли и в световните новини. После стана ясно, че в новините не сме влезли ние, а поп старлетката Селена Гомес. Истерията на феновете й чак накара големите агенции да напомнят, че на мястото, наречено България, живеят и около осем милиона местни, които са в малко по-тежко положение от певицата. Премиерът, разбира се, веднага

взе земетресението в свои ръце,

като поръча синя лампа за колата, която ще кара при него шефа на сеизмолозите, както и мегафони за полицейските коли, които ще обикалят после, и като едни високотехнологични глашатаи ще информират населението. Интересно, какво стана с оповестителната система, която току тестват през последната година? Веднага бяха обещани и по 325 лева "на засегналите от земетресението". Местните обаче вече са наясно, че който не е социално слаб, май няма да види нито лев, а останалите ще получат някакви пари по някое време срещу фактури за ремонт, които вече са платили. Може би защото, за щастие, нямаше загинали, информациите бързо преминаха към обобщения, а най-запалените любители на интернет бъдещето шумно оповестиха смъртта на конвенционалните медии и пълната победа на социалните мрежи като информационен източник. Бъдещето всъщност наистина е на мрежата. Обаче дали по време на земетресение най-разумното е да седиш вкъщи и да броиш колко се бави телевизията, или пък да се осведомяваш за станалото от човек в неизвестна фаза на тревожност? Така че – да напомним:

най-разумните първи действия

са - гасите тока, вземате си храна, вода и документи и щом спре да тресе, излизате навън. Други пък питаха в мрежата дали концертът на Цеца Величкович не е истинското бедствие. Разбира се, "мафиотската булка" би могла да бъде катастрофата на деня – ако официозите бяха наблегнали първо на обявеното вече бедствено положение в Перник, а след това – на доволната премиерска усмивка от това, че любимата му чалгаджийка пее в любимата му зала. Макар че някои не им липсва опит, тази част от картината на деня ни беше спестена. Въпреки забавленията и земетресенията, на премиера му остана време и за външна политика. След поредния телефонен разговор с Путин той обяви: "трябва да се обърнем към Изтока и там да развиваме пазарите си". Явно

пак не са си сравнявали бележките във властта

или президентската активност отвъд океана е изнервила премиера. По-важната част от българо-руския разговор пак не ни стана много ясна – разбрахме само, че темата е била енергийна. Но вероятно повече конкретност няма откъде да дойде – и след ходенето до Москва министър Деля Добрев се върна със същите обтекаеми фрази, според които единственото сигурно е, че следващите газови сделки между двете държави ще се сключват без посредник. И макар че Добрев вече дори не споменава кога ще получим онова десетпроцентно намаляване на цените от първи април, за шистовия газ е далеч по-упорит. Аргументът му е, че собственото производство излиза по-евтино. Което никак не обяснява разликата в цената, изцяло в наш ущърб, на един и същ руски газ за нас и за останалата част на Европа. Газов мирис се понесе тази седмица и от американското посолство. Изживяващият се като губернатор Джеймс

Уорлик няма да изкара мандата си,

а ще бъде заменен от Марси Райс, натрупала опит в доста по-кризисни райони от България. И други американски новини имаше тази седмица. Президентът Плевнелиев откри някои нови икономически принципи, като покани американските инвеститори да дойдат в България срещу обещанието ние да ги "подкрепим" с част от приходите и концесиите. Иначе казано, ще им платим, за да дойдат. Покрай безумието на тази идея без особен шум мина фактът, че едно посещение на държавен глава и на държавна сметка приключи без сериозни политически срещи, но пък с изобилие от търговски презентации. След като покани инвеститорите да се почерпят за наша сметка, ако са склонни да инвестират във високи технологии, президентът лансира новата си фикс идея –

хай-тек парк "Четвърти километър".

Плевнелиев вече е изчислил колко европейски пари от фондове ще даде за него, а ние можем само да се молим да не стане като с другите еврофондови пари, които първо държавата даде от бюджета, а после се оказа, че не го е направила както трябва и затова така и не си ги върна от фондовете. Макар че с идеята да се строят музей, технологичен център и офис сграда харчовете вероятно ще си останат за наша сметка. Особено ако европейският одитор се сети да се порови из статистиката и специализираните обяви и открие, че в София около една четвърт от вече построените офис площи стоят незаети, а се строят и още. Разбира се, с новия строеж след инвеститорите ще се почерпят и приятелите на президента от строителния бранш, но

кое ще хай и кое – тек за нас?

Въпроси като този в кабинета очевидно не се сещат да си зададат, защото още докато президентът обещаваше в Сиатъл да ни направи техноногично чудо, министър Добрев вече докладва, че "идеята за българската Силициевата долина излиза от сферата на идеите и започва работата". А когато я завършат, може да бъде обявен конкурс за табелка - Музей "България" и Silly valley** биха могли да свършат работа. Президентът ни май се опитва да съживи и един неприятен навик на премиера Сасккобургготски  - да съобщава важни политически решения, докато е зад граница. Така отвъд океана дойде новината, че до 2015 година ще продължим да даваме по половин милиард долара годишно на афганистанската армия. Самият Плевнелиев поднесе сумата в комплект с голямото призание, получено от Барак Обама –

подхвърлената на ход реплика:

"Справяте се много добре. Последните данни, които имам са блестящи. Пожелавам ви успех". Засега измеренията на успеха са явно повече в докладите за износ. Но пък вече сме изцяло покрити с чадъра на ПРО. Разгъването на противоракетния щит над страната ни беше оповестено от Чикаго, а спомени за предварителни разговори и обсъждания май никой няма. Самият Плевнелиев, след като зашемети Америка, направи тур за овации и във Ватикана, където според него "България има изключителна репутация". Вероятно не е разбрал, че новият ни кандидат-посланик засега се радва само на мълчалив отказ. Двуметровата лъскава буца кич, която прилича на кошмар на Фаберже, връчена за подарък на папата, също едва ли е подобрила репутацията ни. Докато новият президент шестваше победно по света, предшественикът му

преглътна поражението си на червения конгрес.

Георги Първанов отказа да се бори за председателския пост в БСП сега. Но пък вероятно така си гарантира, че следващият червен лидер ще се казва Първанов. Към властта вече се протяга и Ахмед Доган. Той откри сезона в село Бял извор, хитът този път е "Отпочинахме достатъчно. Налага се да управляваме, това е положението." Премиерът обаче не се съгласи, че човек, който "мирише на джибри", може да усети и изборния мирис. Още повече, че ГЕРБ са решили първо да построят още магистрали, после премиерът да уважи археологията, и чак догодина ще мисли и за избори. Въпреки това

маргиналите вече се стягат –

РЗС този месец се изживяват като "катализатор на нов тип обединителен процес в дясното политическо пространство", Жорж Ганчев поведе битка с безобразията на последните три правителства, а поизчезналите неонацисти на Расате доста непатриотично подеха кампания срещу българската представителка в Евровизия. Където Софи Маринова далеч не беше най-чалга певицата. У нас за чалга-парче на седмицата успешно се класират напъните на КАТ, МВР и футболния съюз да скрият присъствието на Николай Михайлов на мястото на тежка катастрофа със загинал. Извинение за басните, които ни разказваха три дни, още няма. Иначе след съюза на българския футбол с чалгата, и двете вече приличат на порно филм, само дето в порното музиката е по-добра,

а и вкарват по-често. 

Михайлов не беше единственият, който се опита да се скрие от органите на властта. Братя Галеви продължават успешно да избягват влизането в затвора, а ако се окаже, че просто са се окопали в имението си, дори не подлежат на санкция. Разясненията направи заместник правосъдният министър Деница Вълкова. Пак според нея отсъствието на двама осъдени и законовата липса на възможност за санкции не означавали дупка в закона. Другаде обаче на управляващите им се привиждат дупки. И те се опитват съвестно да ги запълнят. На поредната световна среща на българските медии – този път в Букурещ, председателката на медийната комисия в парламента Даниела Петрова реанимира идеята да има закон за печата. Очевидно незапозната със съдържанието на понятието "редакционна политика", Петрова иска да осигури подпис под всяка статия, но "регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии, но за печата, няма да се създава,

защото това ще е цензура". 

Ако не друго, след Букурещ вече имаме признанието, че държавата е намерила начин да цензурира поне електронните медии. И един друг проект - за нов Наказателен кодекс, също трябва да бъде четен много внимателно. Защото след като ГЕРБ уж се отказа от АСТА, сега "гражданите просто са вкарали цялата полицейщина и всички лобистки поръчки в новия проект. Затова не е чудно, че когато тази седмица Съюзът за стопанска инициатива реши да напусне  Националния съвет за тристранно сътрудничество, основните аргументи вече не бяха свързани пряко с икономиката, а със злоупотребата с власт, която унищожава конкурентната среда, докато вътрешното министерство си прави свой пазар на бизнесинформация, нарушава тайната на кореспонденцията и стимулира приватизацията на националната сигурност. На този фон особено изпъкват Цветан Цветанов и Калин Георгиев, които отидоха на крака и благодариха за

"журналистическата доблест",

след като в един определен вестник беше контролирано изпусната определена информация за търговия с гласове и влияние преди изборите. Май не само варненският кмет живее в някаква своя вселена, до която новините стигат с години закъснение. Кога ли ще научат, че тази седмица добре известното издание Foreign Affairs ни нареди в един списък с Гвинея-Бисау, Бирма, Украйна и Венецуела. В списъка на мафия-страните.