За това защо имаме нужда от нова дума, която да опише случващото се с Римските терми и с поне 10 други ключови места във Варна

Хаберless е опит за превод на иначе така звучната получуждица „безхаберие“.

Звучна, но някак безцветна да опише случващото се с Римските терми и с поне 10 други ключови места във Варна.

Римските терми процъфтявали в края на 2-рото столетие след Христа.

„Историческите и археологическите данни сочат, че през относително мирния II в. Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и на римската провинция Долна Мизия. Към края на века забогателият и процъфтяващ град очевидно е имал средства за огромния за времето си строеж, както и за поддържането на термите. През IV в. градът очевидно не бил вече в състояние да поддържа това твърде скъпо струващо съоръжение. В настъпилите неблагоприятни години термите били изоставени. Последвало частичното им разрушаване и отнасянето на строителни материали и декоративни елементи за вторичното им използуване в строежа на други сгради, между които и малките терми на Одесос от IV век“.

Всяка прилика с други времена, други кризи и други (макар и само по име) западнали градове е случайна. Май версията за „нещастието никога не идва само“ е далеч по-удобна. Без причинно-следствена връзка между кризата, перманентно заселила се във Варна, и свлачището на Термите (рушащата се Спортна зала, порутения Общински детски център, занемарените училища).

Отпускане на пари за укрепване на Римските терми зависи от началника на Археологическия музей. А там пари хронично няма. Нищо, че близо милион струваха само новите витрини на тотално обновения музей. Защо има европари за музеите, а за Термите – не, можем само да гадаем. Щом няма пари в управата на старините, то тогава сумата трябва да бъде гласувана от Общинския съвет. Как така няма пари, когато поне половината от избраниците в местния парламент идваха да чистят Римските терми предизборно? Хайде сега да запретнат ръкави и да дадат по някой лев за консервация на камъните, довели във Варна стотици хиляди туристи.

И понеже ми се вижда унизително да водим този разговор за скромните 15 хиляди лева, съветниците и кметските люде нека помислят как да направят най-ценния исторически обект в града още по-атрактивен и посещаван.

„Сещам се за римските бани в английския град Бат. Далеч по-скромни от нашите. Но пък превърнали се в световна забележителност. Мъже и жени в костюми от епохата се разхождат между руините. На някои от стените се прожектират изображения на възстановки на сградите, които някога са се издигали тук. На други – драматизирани исторически сцени от римски времена. Да не говорим за сувенирите, които можете да си купите от там: цяла индустрия!

Не съм археолог, но все пак си мисля, че има начин Римските терми да бъдат свързани с другия комплекс от разкопки (малките терми на Одесос от IV век) на бул. „Приморски“. Проектът би бил революционен, но дали е невъзможно поне по една варненска улица с разкопки и реставрация да бъде възстановена атмосферата на стария Одесос? Знам, че ще има доводи „срещу“ като подземна инфраструктура, зареждане на магазините, достъп на линейки, пожарни и т.н., но нека не се отказваме преди да проверим всички възможности“, писа по време на кампанията един от кандидатите за кмет.

Сега е моментът да поведе колегите си към изпълнение на тези смели идеи.

Във вторник следобед, докато екипът ни изслушваше и снимаше сагата със свлачището, да посетят Римските терми дойдоха двама чужди граждани, придружавани от преводач и двама известни варненци. След като походи между руините, стопли сърце с възхитените възгласи на гостите, сподели един-два любопитни факта, които научил заради любимото си хоби – историята, единият от двамата "големци" тръгна да си ходи. Почти прекрачил на улицата той се обърна към уредничката с думите: Всъщност, дължим ли ви нещо? Дали билетчето от 4 лева се оказа твърде скъпо или броженията за безплатен вход на балчиклии в Ботаническата градина и на пловдивчани в Античния театър заблудиха видния посетител? Не искам да знам. Както и не искам да видя отново срама, който се изписа на лицето на уредничката.

А сега отново за това защо имаме нужда от нова дума, която да замени някак възрожденското „безхаберие“. То може да опише само чорбаджийското тежкареене, пренебрежението на старата варненска аристокрация, недалновидността на градската бохема, мързела на соцчиновника. Но не и желязно мотивираната липса на интерес, на келепир, на възможности за сладки отчисления. За тази именно комбинация между безхаберието и 30-те сребърника имаме нужда от нова дума в речника. Хаберless.