А земеделският министър се отдаде на мечти: „Ако се отучим да белим и семките, ще заприличаме малко повече на европейци”. Явно Найденов не е разбрал, че европейското при семките не е да не ги ядеш, а да не плюеш остатъците по улицата. И семките обаче не спряха президента Плевнелиев да обяви по CNN, че вече сме по-добре от гърците

„Ти си говедо! Тъпо и безмозъчно. Да, точно така мисля. Оценявам те на кутия каша, пакет чай, една консерва и малко бонбони. Даже не шоколадови. Срещу това подаяние си длъжен да ми дадеш гласа си за пет години.”

С такива листовки тази седмица в метрото на Харков възрастни хора напомняха, че не е лошо да се мисли, преди да се гласува.

Харков, ако сте забравили, е вторият по големина град на Украйна, която си има проблеми с това, което се нарича демокрация. През същата тази седмица у нас министър председателят, в обичайния си стил и без особени задръжки, нарече половината си население „простаци”, защото според неговите представи такъв бил “този, който пуши в заведение”.

Според социолозите, ако изборите бяха през същата тази седмица, той би спечелил с около една трета от гласовете – голяма част на същите тези „простаци”. Всъщност, с репликата си българският премиер искаше да внуши колко здраво е прегърнал идеята за тотална забрана на пушеното, влязла в сила тия дни. Очевидно никой не е посмял да му подскаже, че колкото по-краен е ентусиазмът му, толкова повече се доближава до първия и най-яростен апологет на идеята – Хитлер. Не че пушенето е полезно. Не са полезни обаче, освен цигарите, колите,

тъпите началници, евтините ментета, некъпаните

в автобуса, невежеството, алкохолът, шумните съседи и още милион вредности. Кой ще ги забрани? И кой ще обясни логиката в следната градация – детето ти не ходи на училище – 100 лева глоба, минаваш с колата си на червено – 200 лева, хвърляш си фаса на улицата – 300? Поне главния държавен инспектор Ангел Кунчев обеща, че при проверки „няма да се бием с пациентите”. А земеделският министър се отдаде на мечти: „Ако се отучим да белим и семките, ще заприличаме малко повече на европейци”. Явно Найденов не е разбрал, че европейското при семките не е да не ги ядеш, а да не плюеш остатъците по улицата. И семките обаче не спряха президента Плевнелиев да обяви по CNN, че вече сме по-добре от гърците. Тази седмица това едва ли е белег за особен просперитет, но пък българският президент от известно време много успешно се опитва да отнеме

първенството по бушизми

от самия Буш. Един от опитите му тази седмица беше сравнението между българските и гръцките млади, в наша полза, естествено - "младите българи са в много различна, по-интересна и положителна ситуация, отколкото младите гърци, защото младите българи нямат планини от дълг”. Звучи прекрасно. Обаче можем да се опитаме да познаем кое е по-вероятно – някоя ваша леля да е била слугиня в гръцка къща или вие да сте имали гръцка прислужница. И кое ще се случи по-скоро – новите ни абитуриенти да поемат към гръцките кръчми като персонал, или нас тук да ни обслужват гръцки сервитьорки. Ако се чудите, ползвайте помагалото, наречено „данни на националната статистика”. Според тях през последните десет години най-бързо са нарастнали разходите ни за данъци, заедно с парите, които сме давали за жилището и за здравето си. И ако за десет години доходите ни са се увеличи два пъти и половина,

данъците са скочили почти четири пъти,

домашните разходи почти три пъти, а за дрехи и обувки сме започнали да даваме два пъти повече. Намалял е само делът на парите, които даваме за храна – от 40 на сто до 36 процента. Което пак е между три и четири пъти повече от нормалното за останалата Европа. Сравнението в заплати ще го пропуснем като банално. Не можем да подминем обаче откровението на Цецка Цачева. При посещението си в Кърджали, където работниците в ОКЦ не са си получавали заработеното от януари, тя заяви, че неплащането на заплати все пак не бива да се криминализира, достатъчна била административната отговорност. Макар че не чухме подобни скрупули, когато идеята беше ние да лежим в затвора за неплатени осигуровки и едва ли ще ги чуем, ако решим да не си плащаме данъците. Милост няма и когато говорим за тока. След месец той ще ни струва

още към десет процента по-скъпо.

Според обясненията на шефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев – заради зелената енергия, която поскъпва три пъти. Но в същото време станаха ясни новите преференциални цени, по които държавата изкупува същата тази зелена енергия, за да ни я продаде три пъти по-скъпо следващия месец. И те са доста намалени спрямо сегашните. Вероятно сбърканата аритметика трябва да компенсира данните на Евростат, според които българският ток е най-евтиният в Евросъюза, поне докато не бъде прекаран през покупателната способност на населението. Газта ни обаче е

на рекорна цена в цяла Европа

без всякакви условия. И на онова първоаприлско поевтиняване още не му е дошло времето. Тази седмица, покрай отшумяващия празник на писмеността, президентът Плевнелиев успя да се упражни и върху образователните приоритети за следващите осем години. И откри, че младите българи излизат на пазара на труда към две години по-късно в сравнение с връстниците си, а когато го направят – липсва им практически опит. Наблюдението, макар и закъсняло, щеше да има по-голяма тежест, ако не беше придружено от разказа на сираците от Пловдив, поканени на годишния бал в Бояна. Преди пътуването към столицата лично президентът поръчал да му пратят пълна информация за всички завършващи дома, с което дал надежда, че поне за тези сираци ще има някаква алтернатива, когато излязат от общежитието. Срещу пълните професионални профили на възпитаниците си обаче преподавателите им получили по една бележка с

адреса на пловдивското Бюро по труда

за всеки. Пак през седмицата от стопанската камара съобщиха, че през последните три месеца са закрити 56 хиляди работни места и 27 хиляди малки и средни предприятия. И обвиниха държавата, че иска "да контролира всичко, а трябва да изграждаме общество на отговорни хора“. На което министърът на икономиката отоговори с молба „да опростяваме нещата, а не да ги усложняваме“. След което шефът на камарата Божидар Данев се сдоби с картонче на агент, което вероятно е неприятно, но не толкова, колкото да те обявят на разпродажба, както се случи на Гриша Ганчев. След като започна със захарта и ареста на сина му, тази седмица сагата продължи с обвинение за заплаха за убийство. Според юристи казаното по телефона на трето лице, което една седмица е разсъждавало, преди да съобщи за казаното, не покрива законовото изискване за това престъпление. Още повече, че през същата седмица тихичко се провалиха две също така гръмко започнали истории - Христо Ковачки беше оправдан от Софийския апелативен съд, а Николай Цонев беше окончателно признат за невинен по още едно от делата си. Гриша Ганчев обаче реши да не чака и обяви ликвидация на бизнеса си.

Което определено разчиства място за по-„правилни” бизнесмени,

но едва ли е подходът, който ще накара света да ни признае за пазарна икономика и да се втурне да инвестира у нас. Същите съмнения изказаха преди време и други български бизнесмени – че държавата си прави вторичен пазар на търговска информация, ползвайки не дотам чистоплътни методи. Сега това съмнение се потвърждава до голяма степен от подкомисията за контрол над СРС в Народното събрание. В доклада си депутатите констатират, че вътрешното ведомство вече не си дава особен труд да търси други доказателства и разчита главно на СРС-та, за да си решава случаите. А дори и да не успее – натрупаният масив информация остава. През миналата година разрешените подслушвания са били 13 624. В съда са използвани 747 и съотношението от 1 към 18 едва ли е белег точно на професионализъм. Което не попречи на Цецка Цачева да предложи СРС-та да се използват още по-мащабно - за проследяване на хора, които купуват или продават гласове на избори. Според юристката Цачева трябва само малко да се промени законът, така че изборната търговия да стане тежко престъпление,

за което може да се прилага подслушване.

Нищо, че по време на кампания и на избори само този, който не го мързи, само той не научава къде и колко се плаща за глас. Далеч от определението за професионализъм са и свързаните със случая „Галеви”. Докато двамата братя по оръжие се спотайват някъде, изгоря колата на един от свидетелите срещу тях, а след като дни наред ни разказваха басни, че двамата всъщност не са нарушили закона и ако не друго, то поне ни остава утехата, че ще им приберем гаранцията в бюджета, ако не ги намерят скоро, то тази седмица стана ясно, че стоте хиляди лева са върнати на „братята”, на които съдът е променил мярката за неотклонение в подписка. Само че до сряда, когато това стана ясно на заседението на Министерския съвет, никой от властта

не беше си дал труда да разгледа папката

с делото. Противоречиви сигнали идват и от Дубай, където уж вече бяха вкарали Таки в чувала, и от самия вътрешен министър. Всъщност последното отдавна не е новина. Тази седмица Цветанов обвини нелюбимите си магистрати, че са се продали на Брендо, а само няколко часа по-късно стана ясно, че „певецът” е бивш полицай. Най-професионалния виц на седмицата го написаха в министерствата. В социалното хуморът беше черен – наяве излязоха „официалните цели” на ведомствата и една от целите на социалните за миналата година е била „110 011 починали българи”. А от отчета на целите става ясно още, че сме преизпълнили плана. За тази поне тези графи са махнати. И макар че „официалните цели” трябва задължително да се публикуват, половината ведомства са се разсеяли, а публикациите на останалите показват, че май така е било по-добре. Защото освен плана за умиранията служителите на Тотю Младенов са отчели

проведена 0.5 кръгла маса,

а в спорното министерство са си преброили всичките прессъобщения, но от тях не им е останало време да осигурят екипи на новите ученици в спортните училища и са оставили тази задача за следващата година.

Във Варна транспортните брожения продължават. След замразяването на Синята зона областният шеф на ГЕРБ Павел Димитров поясни, че това е временно състояние и зоната ще я има. Точно обратното твърди съпартиецът му Емил Радев, но според най-голямото опущение май е, че общинският съвет не е съгласувал зоната с областната управа и управляващата партия.

В градския транспорт също става все по-мътно. Частната фирма плаши със стачка, докато общинският превозвач, оказа се, смятал да пусне облигации, без дори да уведоми собственика на фирмата. Д

Дъждът срути поредна част от зидовете на Римските терми, но поне поля саксиите с палми – същите, които Христо Йорданов - член на Кралското градинарско общество във Великобритания, оприличи на

„чесън в мелба”.

Подобна миризма на неадекватност се носи и от отчета на Асен Генов и Константин Павлов, които на своя сайт събират обещанията и деянията на българските политици. Според тях в началото на мандата си Бойко Борисов е обещал 228 неща, три години по-късно е изпълнил 27 и му остават още само 201 за последната година от мандата. Или може би само 200, защото въпреки дъжда тази седмица премиерът отиде на магистрала “Марица”, и както обеща – пресажда блатни кокичета. Или поне даваше съвети, докато регионалната му министърка Лиляна Павлова газеше в калта. Едно президентско обещание изпълни и министърът на икономиката. Тази седмица Делян Добрев назначи Елица Панайотова за изпълнителен директор на новото дружество "София Тех Парк", вече добило известност като

Силициевата долина на Четвърти километър.

Дружеството всъщност още не е е регистрирано. Междувременно Росен Плевнелиев не пропусна да се упражни и върху земетресенията и да провъзгласи Господ за българин, докато разглеждаше графиките на трусовете. И ни просвети, че президентът отива на място, в случая – в Перник, само
"тогава, когато има окончателно и крайно решение на държавно ниво". Какво означава това при едно земетресение, вероятно само Господ знае.

Без малко да се стигне до ”окончателно” решение и за Свиленградската митница, след като тест на служителите показал, че 17 процента са напълно негодни за тази работа, а за други 40 на сто станало ясно, че са „хора с ценностна система, която възприема животът в лъжа за нормален”, както заяви шефът им Ваньо Танов. Някой изненадан? Освен Ваньо Танов? Няколко дни по-късно беше лансирана версията, че митничарите масово преписали и затова допуснали еднакви „грешни" отговори. Така на нас ни остава да се чудим кое е по-лошо – митничарите да са откровено подкупни или само да се опитват да лъжат, но дори

не са достатъчно компетентни, за да препишат

както трябва. Логически сблъсък предизвика и премиерът – след като спря финансирането на неправителствените организации чрез програми и конкурси за бюджетно финансиране, тази седмица той реши, че трябва да бъде създаден поредният обществен съвет – този път за НПО-та. Както пише в стратегията, изработена от чиновниците му, „в момента гражданските организации нямат отговорник”. И за да не ходят сиротни, ще им направят съвет, който „ще следи за изпълнението на Стратегията” и по-важно - „ще одобрява финансовия годишен план за разпределяне на средствата за сектора”. И ще има грижата всяка година да дава оценка кокй как се е справил. Премиерът имаше и друга грижа тази

седмица – мача на бистришките тигри срещу „Две могили”.

Цели четирима министри – на финансите, на транпорта, на земеделието и на спорта, се включиха в агитката, но премиерът отличи само Дянков – защото само той се беше сетил да си донесе плакат и да си доведе мажоретка – една от заместничките си. Докато Борисов риташе, любопитните четяха електронното издание на германския „Тагесцайтунг”. Там се потвържадаваше, че кодовото име SIMO всъщност означа ЦРУ. Същият SIMO беше източникът на бившия посланик Джон Байърли, за да твърди той в изтеклите в Уикилийкс грами: "Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини”.

Не дотам любопитните се развълнуваха много повече от това, че „Бистришките тигри” спечелиха мача. И не усетиха обида, когато капитанът им ги нарече „простаци”.