Нямали сме застрахователна култура и за това ще ни я налагат принудително

Вторичните трусове от земетресението, което удари Перник и столицата, още не са затихнали, но лешоядите не само кръжат, а вече накацаха около плячката.

А тя се нарича: пари от задължително застраховане на частните имоти. Застрахователите веднага ще възразят, че не са лешояди, а са едни самаряни, чиято единствена грижа е хората да спят спокоен сън и да не се притесняват за апартаментите, къщите, офисите си и прочие. Но истината е, че отдавна са калкулирали както броя на частните имоти, така и тлъстите суми, които ще текнат, ако застраховането стане задължително.

По света застраховането съвсем не е лоша дума. За разлика от тук, но как да е иначе, когато работещите у нас компании се старят да я превърнат в такава. Нека оставим на страна всички асоциации с борческото застраховане. В момента говорим за цивилизованото такова. Това означава доброволно, а не задължително, принудително и т.н.

Лошото е, че застрахователните компании искат да печелят по лесния начин. Това става чрез активиране на лобита в политиката, за да бъде прокаран закон за задължително застраховане на имотите. Така печелят и едните, и другите, а народът... плаща.

Трудният начин ли? Просто трябва да убедят хората, че са коректни. Вместо това застрахователите и техните проводници в политиката ни облъчват, критикуват и поучават назидателно, че сме имали ниска застрахователна култура. Не е така! Българинът просто не вярва на тези компании. И как да вярва? Веднага след трусовете стана ясно, че дори и малцината от пострадалите, които са застраховали имотите си, остават с пръст в уста – застраховката срещу природни бедствия не включвала земетресение!? Представяте ли си? Лоша реклама, но това е самата истина.

Добрата реклама е да покажат разрушен имот, чиято полица покрива напълно щетите. И не само един. Дори и такива с по-дребни щети. Тогава хората ще се застраховат доброволно. И масово. Защото ще знаят, че възстановяването на имотите им ще бъде подсигурено финансово. Но за компаниите това е като филм на ужасите. Те оплитат клиентите си в паяжина от условия и клаузи. Само човек с ясновидски способности може да сключи с тях „железен“ договор. Сега дори и да застраховате къщата си конкретно срещу земетресение, а не по общото „природни бедствия“, пак може да не получите обезщетение.

Защо ли? Ами примерно, защото в договора не сте уточнили срещу точно колко по Рихтер се застраховате. Също и на колко километра от имота ви трябва да е епицентърът на земетресението. Може да звучи смешно, абсурдно и прочие, но застрахователите си служат точно с такива хватки. И изобщо не се свенят.
Вместо да бъдат коректни към клиентите си, те предпочитат да платят необходимата комисионна за прокарване на закон, който ще принуди хората да се застраховат. Божа рабта е доколко това ще защити имотите им.

Сравненията със застраховката „Гражданска отговорност“ за автомибилите пък са най-неуместното нещо. Няма нужда човек да е юрист, за да го забележи. Едното е природно бедствие, което се случва независимо от действията на хората, а другото е следствие от човешко действие. Това да е ясно.

От друга страна, ако застраховането стане задължително, то автоматично се превръща в данък. А щом е данък, никоя частна компания няма право да слага такси и комисионни за обслужването му. Е, при „Гражданската“ това беше заобиколено, така че и сега няма да е различно.

По нашите географски ширини явно се вихри силна застрахователна наглост. Ако я измерим по Рихтер, със сигурност ще е от 9-та степен, че и отгоре. Разни политици и застрахователи обаче нагло я маскират като ниска застрахователна култура сред населението. И искат да ни повишат тази култура чрез задължителен данък „природно бедствие“. Но никой не споменава нищо за задължителна култура на коректност от страна на застрахователите. Явно ги смятат за много културни. Но както вече се изясни – колкото повече плащаш, толкова си по-културен.