Избрани Новини
Любов към спорт – има такова нещо!
Пътят към футбола през баскетбола, а защо не и двете
Колко са жените, спортуващи масово? А какво ще кажете за тези, които играят футбол? Е, тук цифрата драстично намалява. А ако попитам някой – познавате ли жена, която да се занимава с футбол и баскетбол едновременно? Масово отговорът ще е НЕ! Е аз познавам....Сега ще се опитам да Ви запозная с нея. Това е Полина Аврамова, която е на 22 години и само преди два дни спечели сребърните медали със своя футболен отбор ФК Варна.
Полина е родена на 4 февруари 1990 г. в град Варна. Учи в основно училище „Цар Симеон 1”. След седми клас решава да кандидатства в спортното училище и подава документи с профил баскетбол. „Една вечер, само няколко дни преди изпитите, съобщих на майка ми, какво и къде смятам да уча. Тя не погледна сериозно на моето намерение, но в последствие разбра, че съм твърдо решена да уча този вид спорт”, спомня си Полина. На изпитите смазва всички конкуренти по безапелационен начин, въпреки нисичкия си ръст. „Изпитите бяха основно в дрибъл с двете ръце около конуси – совалка, бягане на 800 метра, висок скок, дълъг скок, стрелба от тройка, средно разстояние и от наказателен удар. На 800 метра ги бих всички, бях с най-добро време дори и сред момчетата”, разказа още Аврамова, като поясни, че изпитите са били смесени за момичета и момчета.
След като започва да се занимава с този вид спорт Полина бързо придобива популярност в баскетболните среди. Причината е в ръста и, който обаче по никакъв начин не повлиява на играта й, а напротив. Малка и пъргава варненката е сред най-добрите гардове в своята възраст. Аврамова е и може би най-ниската баскетболистка в цялата история на България баскетбол. В момента спортистката е висока 155 см.
За футбола я запалва брат й, който е една година по-малък от нея и по това време тренира в школата на Черно море. В детските си години многократно се е пускала в мачлета с момчетата пред блока. „Играех с брат ми и неговите приятели, които много ми се радваха. Запознах се с едно момиче, което играе футбол, и няколко пъти ходих с нея на тренировките. Един път обаче, момичетата бяха с една по-малко и се наложи аз да вляза в двустранна игра”, сеща се Аврамова. Талантът на младата баскетболистка не остава незабелязан от Елена Пеева, която след тренировката отива при Полина и я кани да стане част от женския футболен тим ФК Варна.
„Така се започна с футбола, който определено ми допадаше, но нямаше как да оставя баскетбола, към който изпитвах страст. За това се опитах да съчетая двата спорта, като наученото от баскетбола ми помагаше и във футбола. Проблемът беше, как да споделя с майка ми новото си хоби, което знаех, че ще й дойде в повече. За това се опитвах да прикрия футбола, но всичко бе до време. Колкото и слабо да е информирана от към спорт, майка ми започна да се усеща. Правеше й впечатление, че освен потник от баскетбола имам и фланелки с къс ръкав. Появиха се калците, бутонките, корите и зеленото по шортите от тревата на стадиона, което нямаше как да се обясни с баскетбола. Така си казах всичко”, сеща се варненката.
Две години играе и футбол, и баскетбол и не пропуска нито един мач. Опитва се да съчетава едните тренировки с другите, без да е в тежест на един от двата отбора.
„Най-хубавото беше, че мачовете ни се падаха в един и същ град. Не знам как ставаше, но ако с баскетбола играех в София в събота, с футбола също гостувахме в столица, но на другия ден. Така оставах да спя в НСА и в неделя излизах с футболния екип”, припомня си Полина.
След като завършва, играе в женския тим на Черно море Одесос, но след една година баскетболният отбор се разформирова. Остават само старша възраст, кадетки и девойки, но Аврамова вече няма право да играе заради годините си. По този начин сега футболът е единственият спорт, който практикува 22-годишната състезателка на ФК Варна, но както самата тя казва, определено ще търси ново спортно хоби, което да запълни дупката от баскетбола. През лятото Полина е аниматор и забавлява туристите с футболните си умения по плажовете на курортите.