Една фотоизложба, вдъхновена от танцовото изкуство,

Най обичам, когато някой ми заговори за "сегашните млади".

Когато се затюхка за "бъдещето на България", сложи под един знаменател всички и също така en gros ги заклейми, заплюе и отрече. И направо ми е любимо като започнем с епитетите - пак по адрес на понякога обърканите ни, понякога странни, за щастие все още бунтовни, по дефиниция будни, малко непукисти и много индигови деца.

Сега ще кажа и какво обичам: обичам да слушам за любопитни деца, за такива, които не им пука за учебния материал, но откриват нови астероиди, за двойкаджии по математика, които издават книги, за непримирими борци срещу тъпите униформи, спечелили обаче състезание по математическа лингвистика.

Ей сега ви стана ясно защо днешният 13 юни беше хубав ден. Днес научих за още едно "странно" дете. За младеж, който не слуша чалга, не се кефи на връстничките-кифли и не е маниак на тема "Завършвам и се махам от България".

Сравнението, което следва, ще ви се види пресилено и помпозно. Но понеже всичко написано дотук е анти - анти-назиданието, анти-клишетата, анти-стереотипите, анти-хейтърите (да си против хейтърите прави ли те хейтър, спорихме в понеделник с малкия ми син). Та понеже до момента не намерих добра дума за нищо, което ни е заразило здраво нас, възрастните, ще си позволя и това своеволие. Когато прочетох за изложбата "Ритъм в картини", се сетих за "Годишните времена" на Вивалди. Аромат, ромон, хлад - и всичко това изразено с прекрасна музика. Това го може само Вивалди. В съвременния превод на 18-годишния Асен Недялков сме от другата страна на вълшебното огледало: звукът, емоцията, трансът са се побрали в перфектна пропорция в серия от двуизмерни изображения.

“Ритъм в картини” е изложба, вдъхновена от танцовото изкуство, четем в официалната анотация за събитието. Авторите показват снимки на младежи, танцуващи на различни места във Варна. Танцът като послание е оценяван и посрещан еднакво добре по всички точки на земното кълбо. Неговият език е универсален, а изразните средства - разбираеми от всички. Всяко движение в ритъма на музиката изразява чувства и емоции, които фотографите Асен и Димо са превърнали в универсален посланик на младежкия дух, от който струи непринуденост, свежест и енергия.

Асен Недялков, 18-годишен. Ученик във Френската гимназия във Варна и член на клуб “Приятели на Европа”– Варна и Клуб по Европеистика, съорганизатор на едногодишната инициатива “Живея в Европа, творя в България”. Сега е асистент във водеща он-лайн медия във Варна, асистент събитиен мениджмънт и промотър за международна компания, от началото на годината е “Младши фотограф” към Tilllate Ltd. В изложбата са подредени и фотографии на Димо Стоянов - 19-годишен, родом от Айтос. Живее във Варна, студент в Икономическия университет. Участник е в “Посока” – сдружение с нестопанска цел в обществена полза с цел подпомагане и ориентация на младите хора в живота. Организирал е младежки спортни турнири, инициативи в защита на околната среда и други студентски проекти. От 2010 г. до момента работи като младши фотограф към Tilllate Ltd.

Изложбата е подредена в МОЛ Варна. Откриването е на 15 юни, петък,  от 19 часа.