Законите за обсъждане на Орлов мост, се множат

Протестиращи българи задръстват центъра на столицата.

Такива кадри видяхме два пъти тази седмица. Записът на архивните, експроприирани в името на поредната политическа дъвка, потвърди правилото за фарса. Повторението на живо – на Орлов мост, беше изключението от това правило. Може би не толкова безрезервно оптимистични, но с много повече самочувствие, за да осъзнават лозунга

„Ние сме държавата”,

сегашните протестиращи искат най-важното – тези от другата страна на лозунга също да разберат кой е държавата. Засега получават само питане – „защо ми затварят Орлов мост”? Протестите и сблъсъците тази седмица започнаха, след като една част от държавата – депутатите, приеха закон в полза на друга част от нея – избрани собственици, и застрашиха природата, която е на всички. Пътем е нагазена конституцията - например, с идеята някой да строи в чужда собственост, без изобщо да пита собственика; да строи в защитени територии или в земеделски земи, при това – освободен от такси, което си е държавна помощ; да сече гори без разрешение, включително и по речните брегове. Така ще бъдат обслужени съвсем не случайните доставчици на инертни материали за магистрали и определени собственици на лифтове и влекове. А цената ще плащаме всички – сега и след години. Откровено лобисткият натиск и

откровеното поддаване на властта

изкараха недоволните на улицата. Властта им казва „еколози” и ги обвинява, че са купени от един или друг олигарх. Полицията им се мръщи, когато ги прегръщат. Тези, които не протестират, не са много наясно защо момчетата и момичетата си докарват беля на главата, вместо да пият бира в парка. Само че щурчетата, които гледаха раждането на демокрацията от вратовете на бащите си и получиха впечатления от света от първо лице, вече не искат да се превръщат в мравки, ако някой ще краде от бъдещето им. Макар че още от декември недоволните настояват за среща с премиера, до разговор се стигна чак преди третата блокада, когато премиерът беше окончателно

изнервен, че „му затварят” моста,

и обеща отстъпки по три от спорните тези, забавяне на закона и нова среща следващата седмица. През първия ден на сблъсъци и недоволство държавните реакции бяха няколко, все с автор Бойко Борисов. Признание - „законът за горите наистина е лобистки, но в полза на скиорите и сноубордистите”; предупреждение – „ако полицай удари протестиращ, ще последва уволнение”; типично нахокване – "когато имаше проблем с АСТА – спряхме го веднага, с шистовия газ – по същия начин. Нека да дойдат, нека да им обяснят нашите депутати." Признанието е отчасти оттеглено в типичното за ГЕРБ движение напред-назад - засега, но нахокването гражданите трябва да запомнят добре. Защото отмененото споразумение

АСТА доста наедро мигрира в закона за хазарта,

например, а клаузите за шистовия газ се променяха в Парламента по същото време, по което премиерът правеше тези изявления по телевизиите. Колкото до наказанията – има ли насилие, трябва да има и виновен, но дали наказаните ще са точно виновните? Защото пак през тази седмица излезе проучването “Мотивация на българския полицай” и от него стана ясно, че почти половината полицаи у нас „знаят за нерегламентиран натиск върху тях от страна на висшестоящите”. Най-често като пример за това полицаите са давали „отказ от поемане на отговорност от висшестоящите”. Докато обещаваше имагинерна справедливост обаче, премиерът едва ли е имал време да мисли за такива подробности. Още повече, че недоволните граждани, или „еколози” – според него, му развалиха рождения ден. А администрацията и съпартийците му така се бяха постарали. Още

за закуска имаше рязане на лента

на Южната дъга. Оказа се, че точно там Борисов е провел собствено проучване – „да видя колко хора ще ме запсуват. И трябва да ви кажа, че в моята социология нямаше нито един такъв случай.” Макар че вероятно това е единствената „социология”, в която успехът се оценява по липсата на сексуални клетви. Колкото до рождения ден, подаръците за генерал-лейтенант доктор Бойко Борисов бяха достойни за състезание с папското яйце – ножичка, кирка с панделка, спортна купа с тигърче, сива торта-магистрала с багерче. Но преходната купа „Небесна Лъчезария” безспорно трябва да бъде връчена на областната управителка на Хасково Ирена Узунова, която се отчете с илюстрация от „Тримата братя и златната ябълка”, защото, също като най-малкия брат, който къса жива плът от себе си, премиерът, „с много жертви от негова страна” работи, за да ни „изведе на горния, светъл свят”. На който горен свят по същото време поредната софийска

глутница кучета надъвка поредния човек,

а най-добрият кмет – Йорданка Фандъкова, за пореден път разказа, че ще има "комплекс от мерки", но нямало как да се случат „за две-три седмици”. Всъщност професор Тачков кучетата го изядоха преди три месеца. А европейски експерти твърдят, че ако се приложи /както трябва/ методът „Кастрирай и върни", четири месеца са достатъчни, за да спадне кучешката популация с 90 процента. Трябва само кучетата да се кастрират наистина преди връщане и да се държат на къса административна каишка собствениците на домашни животни. И да не пропуснем президентския дар за премиера - комплект наколенки. Спортни, не политически. Политическите ги носи очевидно друг, защото Плевнелиев наложи

вето на Закона за съдебната власт

само ден, след като Борисов заяви, че го очаква от него „през следващата седмица”. Съдебните новини тази седмица не бяха малко – „абсолютният престъпник”, бившият военен министър Николай Цонев бе окончателно оневинен по делото "Терем". Софийският апелативен съд оправда бившия изпълнителен директор на „Топлофикация - София" Валентин Димитров. А Окръжната прокуратура в Пловдив няма да образува дело за мушамите в църквата „Света Марина". Логическата последователност там е следната - църквата е недвижима културна ценност от национално значение; всички ремонти и реставрации задължително се съгласуват с културното министерство; в случая това не е направено;

наказани няма да има, може би ще има глобени.

Все пак големият спор беше за Висшия съдебен съвет. Именно за процедурата по неговия избор се очакват сериозни критики в доклада на Европейската комисия. Тази прогноза накара рожденика Борисов да избухне печатно и като изреди родните законодателни успехи, демонстрира на европейците това, което за нас отдавна е ежедневие: "Те ще ни пишат слаба оценка! Айде, бе! За всичко, което е направено у нас, ние сме си заложили живота! С мене вече много по-различно се говори в Брюксел, като ги питам: "Колега, колко тона кокаин сте задържали вие? Колко тона хероин или синтетика. Да ви чуя!

Ми, фа, сол, ла го знам и аз.

Ни-кол-ко!". Без коментар остана друго европейско изявление – на комисаря по медиите Нели Крус, според която проблемът със свободата на медиите в България буди тревога. На срещата в Брюксел, на която Крус първоначално не беше поканена, за разлика от някои местни медийни величия, тя чу някои съвременни български басни – че у нас собствениците на медии нямат контрол върху главните си редактори, а някои собственици дори нямат медии. Започналият там скандал продължи тук с нападки от и срещу Любомир Павлов и Огнян Донев, като големият напън е това да бъде изкарано не боричкане между двете медийни групировки в държавата, а битка за свободата на словото. Засега премиерът не се меси в спора, но набрал скорост на рождения си ден, мина като валяк и през личния живот на министрите си, като използва заседанието на кабинета, за да насрочи дата за сватба на Томислав Дончев. А след като един министър по евроинтеграцията може да приеме хладнокръвно подобно отношение,

кои сме ние, че да се превземаме като „еколози”

и да обсъждаме закони? А те – законите за обсъждане на Орлов мост, се множат. След щедрото съгласие с недоволните от фракинга и приетия мораториум, тази седмица той лекичко беше променен. Според вносителите, колкото да не пречи на конвенционалните проучвания. Според Ангел Славчев - организатор на протестите, достатъчно, за да се заобиколят всички останали забрани. Все пак на Славчев му дали и успокоителен жокер – според депутата от ГЕРБ Диян Червенкондев промяната не била окончателна - „ако вие ни убедите и ни докажете, че сме сгрешили,

отново ще я променим след време.”

Между другото, най-колоритният подарък на премиера може би още не е поднесен – вътрешният му министър Цветанов е на остров Бали и ако развихри фантазията си, нищо чудно яйцето на папата да бъде засенчено. Разбира се, ако на Цветанов му остане време от работа, защото той пътува до другия край на света, за да участва в конференцията „Укрепване на духа на международното партньорство за постигане на най-големи успехи в борбата с престъпленията, свързани с наркотици". И дори успял да разпознае на снимка един от подчинените на Брендо и да го посочи на колегите си като вербовчик на мулета в региона. Което, вероятно, би могло да се свърши и по интернет. През това време

в „Агрополихим” се стягаха за 100 процента съкращения.

Белгийските инвеститори бяха готови да си тръгнат, след като осем години се опитват да получат съгласие за изграждане на ново депо за отпадъци. Проучено отвсякъде, оскъпено, колкото са решили чиновниците по веригата, одобрено от министерството на околната среда, депото чакаше финалния подпис на земеделския министър. Ако подписът се беше забавил до края на месеца, административната процедура от последните осем години трябваше да започне отначало. Световната икономическа криза доведе до 20 на сто намаление на работниците в „Агрополихим”, напомниха от завода, изумени от поразяващата мощ на българския чиновник. Накрая си получиха отдавна и законно уредения подпис - след като скандалът стигна в медиите, а питането за процедурата по масово съкращение – при синдикатите. В началото на лятото

във Варна няма нищо ново.

Чейнджбюрата продължават да се опитват да лъжат, обявявайки курсове през процентни разлики, кръстосани курсове с тугрици и рекламни тефтерчета и какви ли още не дребни хитрини, които зачеркват и без това малкото ни реклама. Джебчийките в центъра продължават да крадат, плът по булевардите се продава още преди да мръкне. Макар че е средата на юни, търговците с временни обекти в Морската градина още нямат отговор на мартенските си молби, а градината е пълна с щандове, които на практика са незаконни. Поне съветниците отхвърлиха поредната идея на кмета как

Варна да заприлича на мечтата на скучния пенсионер,

като затвори кръчмите час преди полунощ, за да няма проблеми с шума. Който всъщност се контролира съвсем отделно. Тази седмица отчитахме и други резултати – от външното оценяване на седмокласниците. Над 55 хиляди деца се явиха на изпитите, напълно грамотни - за 6 по български език и литература, се оказаха петима ученици. А след сравнение с резултатите на същите деца, когато са били в четвърти клас, стана ясно, че след три години престой в училище успехът им е станал по-лош. И още едни факт – на матурите по български език най-добре са се представили възпитаниците на математическите гимназии. Същите, които според новия закон за образованието, трябва или да закрият паралелките с ранен прием, или да загубят време, средства и нерви в бюрократична битка за пререгистране. В същото време в закона е записано, че няма проблем учиниците да преминават от клас в клас с двойки. Но пък не може да се очаква и друго от хора, които, като са писали закона за образованието, са стигнали до невероятните прозрения, че „ученик е

физическо лице, което е записано за обучение в училище”;

“оценяването е процес на поставяне на оценки”; “профилираните гимназии осъществяват профилирана подготовка”; „с изключение на вечерните училища, всички останали училища са дневни”, а една от целите пред четиригодишните деца, като тръгнат на забавачка, трябва да е „придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите и правилата, които произтичат от европейската интеграция”. Което прави повече от очевиден факта, че пишещите закони нямат нужда от деца, които печелят медали от математически и езикови олимпиади. Вероятно защото те са същите, които след това имат самочувствието да вдигнат плакатите „Ние сме държавата”. И защото вероятно на авторите на закони им харесва повече

самочувствието на моделката Харизанова,

която разтръби тази седмица, че ще се пробва като водеща в италианска телевизия и не вижда проблем „да очарова продуцентите” и да спечели кастинга, макар че не знае и дума на италиански. За всички фенове на подобен род очарование тази седмица донесе добра новина – след като оцапа преди две години площада пред “Александър Невски” и изпадна в немилост, чалгата се връща в центъра на столицата – този път направо на жълтите павета. Макар че при еволюцията, която претърпя църковната управа, силиконките можеха да се върнат и пред храма. След поредния скандал с пазаруването на архонтска титла, "за да не се създава съблазън и смущение в обществото" и "в светлината на светата православна традиция"

Светият синод най-накрая... узакони титлата.

И понеже правилата на светското право там не важат, няма да има питания законни ли са титлите преди узаконяването, ще се връщат ли вече раздадените, има ли престъпление от страна на митрополитите. Остава само да се уточни ценоразписът. Готови са и сметките след поредния созополски хит – след като ни налазиха  вампири и таласъми и Божидар Димитров се закани да отмъкне почитателите на Дракула, Националният исторически музей подслони прословутия скелет, прободен с железен кол, а писанията, че щом е „закован”, вече не е опасен, придобиха притеснително сериозен тон. Също толкова сериозно подходи към политическото си бъдеще и Меглена Кунева, която тази седмица обяви, че “създава политическа новост”. Засега фразеологията й е нова като на НДСВ, идеята за партийно строителство – като на ГЕРБ, визията – крадена от СДС’90, а хората, които „ще се борят против политическия картел” –

бегълци от една или друга картелна част.

Риториката на Кунева съдържа обещания, че ще почувстваме държавата „като свой истински подреден и безопасен дом”, а не като място, в което „публичните политики все по-открито обслужват частни интереси, икономиката е монополизирана от приближени до властта, а малкият и средният бизнес са поставени на колене”. Няма отговор само на един въпрос – за нейното участие в тези процеси досега. Затова пък има нов принос към математиката. След дълги сметки и обещания енергийният министър и „Булгаргаз” откриха математика, в която

Х-10 = Х+16.

Защото докато министърът още обещава, че първоаприлското поевтиняване с десет на сто ще влезе в сила, българският газов доставчик поиска увеличение на цените с 16 процента. Последната засега министерска версия е, че десетте процента вървят в комплект с националните интереси по „Южен поток” и ще си ги получим друг път. А след като осмислихме 16-те процента, както обикновено, излезе Ангел Семерджиев, съобщи, че поскъпването няма да е повече от 5 на сто и зачака въздишки на облекчение. След това продължи с изявлението, че "токът няма да поскъпва до края на тази година”. Което означава - на първи юли поскъпването е 10 на сто, през декември може да ни се размине, и така до следващия юли. През това време премиерът Борисов не можеше да скрие възторга си, че ще шием кожени седалки за BMW, като прогнозата му беше, че в Германия „в един момент ще остане само моторите да правят, всичко останало се произвежда в България” и „бавно, полека нещата ще се подобрят”. А

Мусачево ще стане Нови Мюнхен.

Окрилен от тези перспективи, финансовият министър реши, че е време за актуализация на заплатите на висшите чиновници, които сега страдат от върховната несправедливост възнагражденията им да зависят от средната  заплата на наетите в обществения сектор, умножена по три. Предложението е промяната да влезе в сила от следващия мандат на правителството, което ще осигури на сегашните чиновници или по-високи заплати, или поне благодарността на наследниците, която може да се окаже още по-важна, когато дойде ред да се проверява колко от скелетите в гардероба имат нужда от антисъдебен кол.