Пием най-много вода, но лимонадата продължава да е сред най-популярните за българина напитки с пазарен дял 22% от консумацията на всички газирани, а на питиетата с други плодови аромати се падат също 22%. Традиционно висока се запазва консумацията и на коловите напитки –29 на сто, което е почти една трета.

Водата е шампион по консумация на напитки у нас, а тенденцията е да има ръст в края на годината,

на второ място са газираните напитки, съобщиха от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, цитирани от "Монитор". На двете групи се пада 82 на сто от цялото количество изпити у нас напитки без алкохол.

Лимонадата продължава да е сред най-популярните за българина напитки с пазарен дял 22% от консумацията на всички газирани, а на питиетата с други плодови аромати се падат също 22%. Традиционно висока се запазва консумацията и на коловите напитки –29 на сто, което е почти една трета. Все повече интересни са питиета, които са изработени на основата на български билки. Търсят се напитките с мурсалски чай и бял бъз.

Много интересна е ситуацията при натуралните сокове. Повече от 20% от соковете в магазините са направени извън нашата страна. Нашите производители имат силна конкуренцията не само при готовите сокове, но и ползват вносни суровини. За най-популярния вид в света – портокала, доставчици на суровини са Испания и Бразилия. Внасят се обаче концентрати и за другите видове плодови сокове. Българският пазар е много по-различен от световния,най-търсени са соковете от кайсии и праскови, а не както е в останалите държави, където на първо място по потребление са соковете от портокали, следвани от ябълката. 33% от продаваните сокове в България са от кайсии и праскови. При нас тези два плода заемат трето и четвърто място.

Друга тенденция сочи, че българинът пие малко спортни и енергийни напитки. С траен ръст на продажбите може да се похвалят и производителите и вносителите на студени чайове. Бозата връща позициите си. Към 1990 г. е имало драстичен спад в консумацията на тази напитка, но по-късно започва да се увеличава отново производството и. Преди седем години производството на особената балканска напитка е било 800 000 литра, докато през миналата година сме изпили над 1,7 млн. литра. Заради стагнацията има ръст на разтворимите напитки, които са значително по-евтини от останалите.

В същото време обаче се оказва, че у нас обаче пием 4 пъти по-малко млечни продукти от европейците и 9 пъти по-малко топли напитки – чай и кафе. Статистиката сочи, че 61% от употребяваните у нас напитки са безалкохолни, останалото се пада на бирите и алкохола.