Новините тази седмица бяха пълни с протести, бой, медийна /не/свобода и футбол.

Започваме с добрите новини този път – по-малко са,

а и не всяка година Европейският парламент отличава варненец като европейски гражданин на годината. Признанието е за механика Петър Петров, спасил повече от 500 души при потъването на "Коста Конкордия". Ако алтруистичното вече не ви трогва, добра вест има и за вас – бензинът поевтиня с две стотинки, а газта - пет.

Иначе новините бяха пълни с
протести, бой, медийна /не/свобода и футбол.

И не винаги първото, за което се сещате, беше и отразеното в новините. Поне отношенията власт–медии–олигархия стават все по-ясни, след като в сряда големите телевизии показаха как премиерът открива бирена фабрика във Велико Търново, а над главата му висеше надпис „платен репортаж”. Всъщност премиерът е открил доста „правилни” обекти, но

досега поне не ни показваха етикета.

Седмицата предложи и по-сериозни обекти за размисъл на тема „цена”, като струва ли си да имаме парламент, министри и президент, след като премиерът им върши работата. Тази седмица, например, президентът влезе в новините, като подписа поръчаното от премиера вето за промените в Закона за горите. Според президентските мотиви „законът създава основателни съмнения за несъответствие с основните начала на Конституцията и правата на гражданите, за противоречие с правото на Европейския съюз”, което пък поражда въпроси за необходимостта и пригодността на депутатите и съветниците им. А и на самия премиер, който дава поръчките и на депутатите. За да е ясно всичко, премиерът свика среща на властта с недоволните граждани. Първо гражданите бяха нахокани, че не са протестирали навреме, а след приемането на закона на второ четене, с което само се потвърди тезата им, че
докато не блокират Орлов мост, никой не ги забелязва. После президентът беше обвинен от вътрешния министър, че не е разбрал нищо от закона или „може би той

не е имал тези експерти, за да му обяснят".

Избухването на Цветанов дойде след няколко дни на мълчание и беше гарнирано с обвинения, че недоволството гражданите „е използвано с политически или екстремистки искания и донякъде е било в услуга на организираната престъпност и това всъщност е била целта”. Вътрешният министър надмина себе си, след като на прима виста обяви един гражданин за криминално проявен и осъждан, само защото не е бил от правилната страна на сбиването с телевизионен оператор. Извинение след представянето на чисто свидетелство за съдимост от страна на обвинения досега не сме чули, между другото. Което не попречи и на премиера да подхване тезата за „провокаторите”, за които „ви предупредих”. След което Борисов постави най-голямата въпросителна с репликата: „След ветото на президента

аз няма да дам на депутатите да гледат този закон

до тогава, докато не дойдете с ясни предложения.” Сега някой трябва да отговори – какво е България по Конституция, кой на кого „дава” властта и как тя се разпределя. Защото законите се приемат депутатите, в случая представлявани от „Деси” - председателката на горската парламентарна комисия, връщат се от президента, който изобщо не беше в залата, а изпълнителната власт е за да ги изпълнява, а не да ги слага във фризера с аргумента, че законът няма да влезе в сила, защото „няма да бъде публикуван с Държавен вестник”. „Файненшъл таймс”, например, обобщава това като „Ски политика на зиг заг” Докато „еколозите” присъстваха на тази образователна демонстрация по държавно управление, по пътищата имаше контрапротести. Първо беше блокиран международния път край Симитли, после имаше и

коленичене за обща молитва на пътя

край Дупница. Недоволните  от Банско, Разлог и други планински общини се отзоваха на призива на земеделския министър Мирослав Найденов и върнаха спомените от летните недоволства край Иракли преди няколко години, където „лошите еколози” пречеха на поминъка. Тогава не успяха да попречат и сега местните се радват на бетонни клонинги на последната софийска „Младост”, само че без централна канализация. В края на седмицата защитниците на природата бяха организирано докарани и в София – очевидно в работно време, а както си признаха някои – и на общински разноски. Най-внятното сумарно резюме на отговорите им защо са в столицата се свеждаше до

„еколозите да не вземат горите".

Привнесеният отвън втори аргумент беше, че откак има ски писти, хората там продават билетчета и не секат гората незаконно. През това време „еколозите” настояваха за промени в закона, като например в параграф 8, според който инвеститорът вече няма да плаща по 35 хиляди лева на декар, ако иска да прави ски писта, както беше досега. Което си е сериозна загуба за хазната. А премиерът им отговаряше, че не работи в полза на лобисти и олигарси. Явно е пропуснал публикуваната миналогодишна заповед членовете на кабинета и депутатите, както и семействата им да ползват безплатно всички съоръжения в Пампорово. Ако не помните, дружеството е с мажоритарен собственик Цветелина Бориславова. Не мина без лошите комунисти, убития дядо и

неизживяната травма: "Мачкаха ме 25 години,

сега пак през уж демократични процеси ще ни мачкат." От другия край на страната вицето Цветанов поддържаше огъня на властовото недоволство, като изстреля от упор срещу младите на Орлов мост въпроса защо не са протестирали, когато е застрояван Слънчев бряг. Което си е конфуз по две причини – защото показва, че вицето смята трудно и помни малко - не можа да прецени, че днешните недоволни са били малолетни при морския строителен бум и е забравил, че сегашният му партиен шеф беше сред постоянните гости на откриванията, макар че още не режеше лентите. Като съпътстваща жертва минаха „журналистите” – не заради скандала, предизвикан от непрофесионалното поведение на една водеща, която за свое оправдание приведе още по-непрофесионалния довод, че никой не й се сърдел, че "когато интервюирам министър–председателя, ехидно му се подигравам". А заради незнайно откъде изпълзелият призрак на тайните служби. Може би премиерът знае по-добре защо точно това го притеснява в момента, та чак се закани „няма да дадем шанс на журналисти на Държавна сигурност”. Лошото е, че така

ще остане съвсем без приятели.

Така в края на седмицата имаме буря в медийната чаша с мътилка, един замразен закон, което не означава непременно и замразено посегателство срещу гората, както и революционното и почти швейцарско предложение Министерският съвет да внася закони в парламента само след обществено обсъждане. Което малко прилича на прехвърляне на отговорност, изглежда като опция за възникването на кошаревски обсъждачи, издава страх, че алюзиите с русенските екобунтове са добре разбрани и показва, че властта е твърдо решена да не допусне горските вълнения да се превърнат в римейк на “Дишай”, колкото и малка да е вероятността за това.

Вече има и първа жертва –

социалното министерство прибра в чекмеджето новия Закон за детето с всичките му претенции държавата да определя как се гледат деца. Макар че пък министрите пуснаха предложението в закона за спорта, според което хижи и национални спортни обекти ще могат да се дават под наем без търг или конкурс. И щом още на първо четене опозицията се сети, че това е чудесен път за превръщане на хижите в спа центрове, вероятно някой друг си го е мислел, още докато пише закона. ДПС направиха, каквото могат, за отвличане на вниманието с предложението да се разреши агитация на майчин език по време на предизборните кампании, защото със сегашната забрана Конституцията се тълкувала много закостеняло. Дори и да не мине, предложението вече привлече част от огъня, съсредоточен върху премиера, а и електоратът, изгорен от слънцето, докато се опитва да изкара някой лев за зимата, все ще запомни, че ако не резултат, то поне желание са имали техните депутати

да си поговорят на един език.

Макар че проблемът в тези райони все по-малко е разминаването в комуникацията поради майчиния език. На протестите на ОКЦ в Кърджали, например, където работниците се канят масово да напуснат в понеделник, питанията бяха – къде е инвеститорът, обещан от премиера и какво правят за нас депутатите, които ние избирахме. Тази отлив на народна любов в Кърджали поне премиерът можа да компенсира с жеста на русенеца Спиро Янкулов, който вече се разхожда с тунингован Опел с Бойко Борисов на предния капак. Не е ясно само дали новата визия ще опази колата от челни сблъсъци или ще ги провокира. Обширните материали за колата на Спиро вероятно ще станат част от следващия доклад на "Репортери без граници". Макар че и сегашният е достатъчно колоритен в частта си с медийни примери от България. И

съвсем не е ласкателен за нас.

Фамилиарното отношение на пресата и политическата й употреба са посочени като основен пробелм на медиите от Югоизточна Европа в тазгодишния доклад на организацията. За следващия вероятно ще им свършат работа и заглавията за големия футболен сблъсък на бистришките „тигри” с „Лудогорец”, и анализите на мача –            по-подробни и от тези за европейското първенство. А радостта от премиерския хеттрик е достатъчна, за да не питаме кабинетът в отпуска ли беше, докато се правеше на футболна агитка, или получи заплата и за този изключително напрегнат работен ден. Жегата или вълнението са дошли повече на вицето Цветанов, който тази седмица ни съобщи, че ако той беше кадрувал в съдебната система, „сега нещата щяха да са много по-добри". Според него това беше достатъчно, за да ни убеди, че няма и капка истина в твърденията на Любомир Павлов, че

от Цветанов зависи "кой ще остане в прокуратурата,

кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде." Със или без Цветанов като кадровик, съдебната система натрупа още черни точки през седмицата. Особено любопитен е казусът на Ася Пенчева. Русенската журналистка беше осъдена заради свой материал. Тя получава сигнал за насилие над деца в детски дом. Подаващата сигнала държи да се оплаче не на органите на реда, а в пресата. Пенчева обаче си свършва работата както трябва и вместо скандал, служителката, подала сигнала, получава присъда за клевета. След което завежда дело срещу журналистката, твърдейки, че че не е казвала това, което е написано. Логично е, след като в първото дело записите са ползвани като доказателство, да бъдат изслушани и втория път. Не така смята обаче съдийката Ралица Русева - тя не приема записа, понеже не е доказателствено средство, събрано по реда на НПК. Иначе казано, май и

за интервю вече се иска прокурорска санкция.  

Иначе бившият изпълнителен директор на Националната агенция за приходите Мария Мургина беше напълно оправдана от Апелативния съд в София. Сега тя е свободна да поеме по пътя на Николай Цонев, който смята да си учреди партия "Нова алтернатива" – естествено, прицелена в центъра и вдясно, и разбира се, с „потенциални привърженици” – „хора, свързани с бизнеса”. Участие за историята записа и евродепутатът Димитър Стоянов – той обеща политическо убежище на Спаска Митрова, след като македонският съд отсъди в полза на съпруга й правата върху детето им. И ако Стоянов наистина успее да даде политическо убежище в България на една българска гражданка с български документи за самоличност, това наистина ще трябва да бъде записано в историята на правото. Странни идеи имаше и във Варна. При обсъждането на движението в Морската градина едно от предложенията беше от следващата година да бъде разрешен достъпът само на електрически автомобили.

Вероятно те блъскат по-добре

от бензиновите. Друго предложение направи експертът Генчо Георгиев от Министерство на транспорта – да съборим Аспаруховия мост, да го вдигнем с десет метра или да изкопаем тунел под канала, за да улесним влизането на големи кораби. Общото между авангардните идеи е желанието да се прехвърли моста от държавна в общинска собственост – за да можела общината да търси европари за него, но главно, за да го поддържа за своя сметка. Забавно беше и по заведенията, особено когато една вечер мнооого изненадващо на проверка се появи социалният министър Тотю Младенов. Тя беше подобаващо оповестена на сайта на министерството, а ден след това пак на същото място се появиха и отчетите как броят на нарушенията непрекъснато намалява. Оказа се, че основната цел на министъра била рекламата на програмата за стажанти, по която

30 милиона ще бъдат дадени на работодатели,

наели млади хора. Министърът беше гневен, че по заведенията работят толкова младежи, а никой от шефовете им не знае за програмата. Шефовете се сдобиха в любезна покана от типа: "В такъв случай заповядайте в Бюрото по труда утре в 12 часа, за да ви обясним подробностите", а подчинените му – със заплахи за уволнение. А който не го мързеше, се сети, че и Емилия Масларова обикаляше така преди четири години и даже май лансира една идея – да се глобяват и работниците, когато не всичко с документите им е наред. Тъкмо тази седмица Конституционният съд обяви, че глобата за работниците без трудов договор противоречи на основния закон. Краят на сегашната инциатива е още по-лесен за предвиждане – пари по програмата има само за шест месеца. А и за това, което търсят работодателите, май няма нужда от стажантски програми – в обявените места в бюрата по труда

в 78 процента търсят неквалифицирани кадри.

Откровения имаше и на енергийна тема тази седмица. Макар че цените на горивата паднаха с по няколко стотинки, трайната тенденция е да се запазят високи цени, които ще се вдигат още, и според ресорния министър причината е в липсата на либерализация на пазара. Това е все по-любима теза на Делян Добрев, в която втората част е неизбежно свързана с „потенциални находища на природен газ” и евентуалното преосмисляне на забраните за шистовия газ, а финалът е неизменно свързан с независимостта, от която ще сме много щастливи. Засега обаче ние не искаме да сме щастливи. Показва го поредното проучване за индекса на щастието. Личното субективно усещане дали си щастлив ни поставя твърдо на опашката на евросъюза, а като цяло около 30 държави по света са по-нещастни от нас според световното британско изследване. Почти обратното твърдят представителите на Института за социални изследвания и маркетинг.

„Българите не са нещастни,

а се представят за такива”, такъв е изводът на тяхното проучаване, поръчано от Фондация "Credo Bonum". Основател на фондацията е Цветелина Бориславова. И ако за личните ни усещания британските и българските учени могат да спорят както решат, пред цифрите обикновено се мълчи. Тази седмица Евростат излезе с поредната порция депресивни новини за състоянието на българската икономика – на последно място по брутен вътрешен продукт на глава от населението и с покупателна способност с 55 процента под средното ниво за Европейския съюз. Иначе казано – заплатата на българите свършва най-бързо и срещу парите си те могат да си купят най-малко стоки и услуги в сравнение с другите от евросъюза. Например, в сравнение с нас гърците могат да си позволят два пъти повече покупки. На европейско институционално ниво това означава, че хвалбите на Дянков как сме готови за Еврозоната, не са точно истина. Заяви го Европейската централна банка при запитване на националното радио след изявленията у нас, че сме изпълнили всички критерии. Битовото изражение на положението ни най-добре се илюстрира с един атински графити въпрос: "Как се живее с 400 евро?". За тях това е заплаха, а не обещание.