Докато се умилявахме от рисунките и китарата на премиера, някак между другото мина скандалното за всеки министър председател изявление, че е „забранил” на дъщеря си да живее в държавата, която управлява и я е „изгонил обратно”, когато се опитала да се върне

С приказки и сметки за напреднали изпращаме юни – държавните мъже и жени разказват за тегобите си из медиите, а ние тренираме аритметика с 13.

С толкова – 13 на сто, се повишава цената на тока от първи юли, макар че досега всички говореха как увеличението няма да надхвърли десетте процента. Може би

досега в ДКЕВР са смятали на пръсти

и са им донесли калкулатор едва преди внасянето на предложението в Парламента, иначе няма обяснение откъде са се появили тия три процента отгоре в последния момент. Депутатите се скараха за цената, като опозицията искаше защита за „бедните”, а ГЕРБ обвиняваше „предишното управление”. Затова не стана ясно – колко пъти ДКЕВР може да оправдава поскъпването на тока с договорите за „Марица - Изток 1” и „Марица - Изток 3” и колко пъти това обяснение ще минава? И само по един път ли ни калкулират митичните „зелена”, „кафява” и всякаква друга енергия в поскъпванията? А също – защо ДКЕВР се хвали, че вече е въвела всички изисквани от Евросъюза добавки към цената, след като до крайния срок за въвеждането им има още осем години – има бонуси за бързането ли? И кога газът ще поевтинее „от първи април”? И изобщо – има ли някой, който е наясно как точно се образуват цените на ток, вода, парно, газ и прочие монополни благини –

на око, след гледане на боб или по 3.14?

Но пък научихме, че каолинът е другата сериозна ценообразуваща съставка на тока, поне когато го произвежда „неправилен”  инвеститор. Докато ДКЕВР вече /май/ са наясно със сметките, от Националното сдружение на общините още не са съвсем конкретни, но също имат идея – да се въведе данък върху земеделските земи. Очакванията са така държавата да печели 19 милиона годишно. А  скоростта на изнасяне от селата да се увеличи още малко. Ще  става и по-бързо – скоростта по магистралите вече официално е 140 километра в час, като непрекъснато ни дават за пример германските аутобани. Друг германски пример засега остава незабелязан – в част от градовете там набира сила искането скоростта в населените места да е 30 километра в час. А у нас

още спорим за пешеходните пътеки

и за голям успех на правосъдието се брои присъда от две години и половина ефективно за убийство. Получи я шофьорът, който премаза в Русе 12-годишната Николина от Варна. Преди да блъсне момичето, Бюлент Ниязи е вдигнал над 70 и не е обърнал внимание на точно шест предупредителни и забранителни знака, преди да излети над „легналия полицай” и да удари Николина на пешеходната пътека. По-рано е хващан още 18 пъти да нарушава правилата за движение.

Във Варна властите се грижат подобни подвизи да стават все по-трудни – „легналите полицаи” вече се заменят от тоалетни чинии, доста по-трудни за преминаване. Това поне беше сигнализацията за особено голяма дупка пред един от големите магазини тази седмица. Подобни липси на инфраструктура изобщо не смущават ресорното министерство – там силите са насочени към магистралите. Прогнозата на министър Павлова е за „горещо лято, много строене” - толкова много, че чак асфалтът не стига понякога. В други случаи не стига, защото в министерството продължават да избират най-ниската цена в офертите, без да правят

разлика между сметките и фентъзи жанра,

заради което тази седмица прекратиха трети договор с любителите на фантастика. И новината на седмицата се роди на една магистрала – край Попово премиерът се разходи по нов участък, но нито почерпи с питката на домакините, нито ряза лента. А депутатът от ГЕРБ Владимир Тошев дари кръв за 45-ти път, но това не направи впечатление почти на никого, да не говорим за превръщането му в новина. През седмицата падна и голямо врачуване – ще спечели ли някой джакпота.

В Пловдив я подкараха по съкретената процедура - шофьорът на инкасо автомобил изчезна заедно с милион и половина лева. Просто помолил въоръжената охрана да слезе и да му купи закуска. И понеже на охраната не й било за първи път, никой не се усетил, преди колата да изчезне. Всъщност, охранителната фирма

настъпва мотиката за втори път,

след като през април друга тяхна кола реши да заобиколи по черните пътища край Ловеч и й изчезнаха два милиона. Очевидно загубата не се брои за сериозна, след като за три месеца нищо в организацията не се е променило, а МВР щедро им е оставил лиценза.

Щедри бяха от МВР и към Варна – подариха ни тежка техника за борба с масовите безредици. Дали е прогноза, или профилактично предупреждение? В общинската администрация щедростта се изрази в нови щатни бройки – след като от и без това орязаните районни администрации бяха съкратени още хора, сега в голямата община назначават нови десет, в звено „Инвестиционна политика”. Поне има надежда с тях се появи и някаква инвестиционна политика. Раздвижване имаше пак и в общинския съвет, където

от „волята на варненци” не е останало нищо.

Този път Желез  Железов и Ивайло Кафалийски напуснаха коалицията „Синя Варна Утре” и на следващото заседание на съвета пак ще се създава нова коалиция. На последната права е Общият устройствен план на града – с поорязани горски масиви, с няколко вида Морска градина и дори с екстравагантната идея за тунел между Спортна зала и Летния театър. Функциите му не са много ясни, но както каза един от защитниците му - Владимир Тонев, „какво лошо има в това да се мечтае”. Ние, поне засега, можем да си помечтаем как ще се „съживи” Варна, след като транспортният министър обеща „Морска администрация” все пак да бъде преместена във Варна.

Доста по-сигурно е друго предислоциране – до края на годината България ще остане с една военноморска база – в Бургас. Варна ще се превърне в обикновен пункт за базиране. Промените не подминаха и партийните структури във Варна – от тази седмица ГЕРБ има нов областен координатор, след като Цветан Цветанов дойде на неколкократно отлагана партийна визита. Според съобщението Павел Димитров сам е подал оставка, според предварителния анонс на Бойко Борисов – „само по една причина - чувам,

че се превръщат в местни феодали

и започват да се взимат насериозно”. Варненската визита на Цветанов съвпадна и с поредната акция срещу цигарената контрабанда, при която беше арестуван и варненският безнесмен Борислав Манджуков. Направи впечатление, че вътрешният министър говори повече за партийното спонсорство на задържания, отколкото за цигари, поне докато не намеси отново името на Борислав Гуцанов.

Въпреки това тази седмица Цветанов загуби състезанието за словесни изблици. Вежди Рашидов първо обясни, че творците трябва да се уважават, защото „преди изборите хората не се снимат с дървета, а с най-известните творци и интелектуалци”, после демонстрира, поне словесно, близост с роднините по женска линия на продуцента Митовски, а накрая се оплака от черната неблагодарност към властта. „Живеем в страна, където „мерси” няма да има”, обобщи Рашидов протестите срещу Закона за горите, който явно всички е трябвало да приемем като голям подарък от властта. Засега ни се размина, след като премиерът прати със

сериозни /и не много конституционни/ напътствия

земеделския министър в Парламента, за да осигури поръчаното вето - "Найденов, в парламента отиваш, изрично още веднъж декларираш - докато няма 100 процента съгласие, този закон не върви.  Ама изрично, декларативно, никакъв компромис". Докато Мирослав Найденов наставляваше депутатите, премиерът поучаваше европейските си колеги. От него те научиха, че „разбира се, България и Германия са отличници", а всички останали трябва много да се срамуват и много да работят, за да ни настигнат. Нищо, че през това време на конференцията за устойчив икономически растеж в София данните за инвестициите показаха, че за да ги върнем на нивото им от 2008, ще ни трябват поне още осем години и много работещи малки и средни предприятия. Обаче от малките и средни предприятия, създадени през 2004, през следващите пет години са оцелели едва седем на сто. И ако Европа ни настигне по този показател, почти отминалата икономическа криза ще бъде като детска приказка. Икономическата среща беше организирана от президента Плевнелиев, който не се задоволи с промотирането на

технопарк „Четвърти километър”,

но и продължи да настоява, че ще се търси начин Спаска Митрова, /която е българска гражданка/ да получи политическо убежище у нас заради семейните си неприятности. Нас пък обвини, че се оплакваме прекалено много от изборните неуредици, „а не е честно да изнасяме проблема в Брюксел”. Съдейки по идеите за промени в изборното законодателство, и след следващите избори се очертава да постъпим „нечестно”. Макар че ако четем само „официалната” преса, изобщо не е ясно откъде идват тези нечестни недоволници – според редовното проучаване на медийната среда у нас, от януари до май властта получава много похвали и почти никакви критики, а рейтингите на основните политически фигури са между 5 и 9. Седмицата даде и ново изобилие от медийни положителности, които изцяло покриват

наръчника с похвати за отвличане на вниманието

при неизгодни ситуации. Русенската автосапунка продължи да се развива тази седмица. Гордият собственик на „Опел”-а с премиера на предния капак получи покана за партийно членство. Уважени бяха и авторите на тунинга, нищо че премиерът изглежда малко кривоглед и с недостатъчен брой пръсти. Сега Спиро Янкулов смята да си поръча Симеон Дянков отзад, а негов приятел си е харесал Цветан Цветанов. Дали ще им опростят и данъците?

Към политиката се запътила фолкпевицата Бони, стана ясно тази седмица. Тя трябвало да преодолее само една малка пречка – да завърши средно образование. Останалите й силиконови колежки не са толкова амбициозни – доволни бяха и от концерт пред Парламента. За поход към жълтите павета се стягат и все нови и нови партии.  Както е тръгнало, партиите и движенията скоро ще трябва да приемат клауза за двойно членство, защото до изборите няма да остане електорат за регистрацията на всички желаещи. Формированието на Меглена Кунева разкри голямата си тайна – коз на изборите ще бъде

прясно напусналият седесар Найден Зеленогорски.

А председателят на Инициативния комитет Йонко Грозев вече прогнозира коалиция между "България на гражданите"  и „Гражданите за европейско развитие на България”. От „Модерна България” на Борислав Цеков, където се кълнат, че няма да стават партия, лансираха друга екзотична идея – ротация на депутатите, тоест - смяна на половината избраници по средата на мандата. Явно се очаква това да качи мизата за влизане в листата. От „Нова алтернатива” – партията на бившия военен министър Николай Цонев, залагат на по-консервативни идеи - патриотичен либерализъм, за който ще гласуват /подразбира се - и ще бъдат и избирани/ заетите с бизнес, а „ракетата носител за ще бъде ентусиазмът на младите хора”. Не че младите не са свикнали

да ги броят за балами ракети носители,

но напоследък май взе да им минава. Макар че към властта май отново посягат и част от младите – Венци Мицов, кандидат за вицепрезидент, лансира тази седмица новия си проект "S.G.A.N". Ако не помните, двамата със Светльо Витков взеха 1.6 на сто от гласовете на предните избори. Което беше по-добър резултат от този на част от „корифеите” и се случи преди „Орлов мост”. Между другото, проектът им тръгна с клипа „Не ни познаваш", в който Мицов и компания предлагат на властта да се запознае с част от „електората”, който заминава, защото не му е уютно да го броят за „единица” по изборите и за нула през останалото време. Но по ирония на съдбата съвпадна с такъв медиен рейд на самата власт, след който е трудно да разпознаем и нейните лица. Първо председателят на българския Парламент, иначе казано – най-важният човек в държавата - Цецка Цачева, беше сложена на корицата на списание, в което

обикновено гостуват чалга примите на държавата.

И очевидно за не излиза от стилистиката си, списанието беше положило всички възможни фотошопни усилия „парламентарната” им корица да заприлича на всички останали. За текста се беше погрижила самата Цачева. Конкуренцията отвърна на удара, като извади Бойко Борисов. Два пъти. Докато се умилявахме от рисунките и китарата на премиера, някак между другото мина скандалното за всеки министър председател изявление, че е „забранил” на дъщеря си да живее в държавата, която управлява и я е „изгонил обратно”, когато се опитала да се върне. Покрай „госпожица, която ще прибере”, когато свърши с държавната работа, някак незабелязан остана премиерският идеал на жена – вързана на къса каишка в кухнята, без собствено мнение и без възражения срещу „паралелни връзки без чувство”. Колкото до мечтите МВР академията да носи неговото име „ако го убият”, и откровенията за „моите” магистрали и за компанията и уюта, създавани от препарираните животни, това вече си е

чист вопъл за специализирана помощ.

Медийният рейд на премиера продължи и в следващо списание – с още по-мащабни обобщения от типа „целият ми личен живот е с грешки”, "простил съм на всички, с уговорката никога по никакъв начин да не ги виждам и да не ги чувам" и "сърцето ми е пълно с кауза".

Някъде в този момент се намеси и бившият министър председател Симеон Сакскобургготски, който побърза да оправдае Борисов с това, че му е трудно – главно защото „българите прекаляват с очакванията си към властимащите”. Например, очакват премиерът им да не се споменава в едно изречение с фразата „участие в организираната престъпност”.

След като това скандално обвинение изплува от грамите на „Уикилийкс” и стигна до Брюксел под формата на питане, най-накрая премиерът Борисов му даде отговор. Опровержението е бетонирано единствено със следното изказване - не може да е вярно, защото “Шефът на ЦРУ три дни ми е личен гост, развеждам го из София, ходим по ресторанти, по кафета. Изявлението му, което пуснаха от посолството на САЩ, заедно го съчинихме." Което дава още материал за размисъл. Най-вече за електората. Или вече имаме електорален стокхолмски синдром?