След като ошетах няколко екзотични и непокътнати от строителните конгломерати плажове, сега се натъквам на място, наречено „Вълшебния извор”.

Както сама си обещах (а, и на вас), продължавам да посещавам дивите кътчета около Варна.

След като ошетах няколко екзотични и непокътнати от строителните конгломерати плажове, сега се натъквам на място, наречено „Вълшебния извор”.

За разлика от предишните ми дестинации „Вълшебният извор”, това така загадъчно място, се намира не до плажа, точно в обратна посока.

Тръгвам към град Девня, да, той е доста близо до Варна и все пак рядко посещаван от варненци. Може би не ви се вярва, че в покрайнините на гордостта на химическата индустрия, построена от комунистическия гений, има нещо вълшебно, а още повече извор.

Поемам по магистралата за София, отбиваме по пътя за Девня, малко преди да влезем в града забелязвам табела, оказваща десен завой, за да стигна към мястото.

Даже не ми се наложи да включвам GPS навигацията, толкова лесно беше.
Навлизам в гъста гора, изведнъж забравям, че съм на километър от химическите заводи на Девня. Малък тесен път между дърветата ме отвежда до паркинга пред стара къща, изникнала самотна в гъстата гора.

Минавам през висока и масивна дървена порта и се озовавам в двора на ресторант „Вълшебен извор”.

Не си мислете обаче, че някой просто си е измислил това загадъчно име за да върти бизнес. Мястото си има история и истински омагьосан карстов извор, бликащ зад стените на 150-годишната сграда на воденицата.

Мястото в действителност е старо и пази в себе си много истории и легенди, но е грижливо поддържано.

Мирисът на гора и бистра вода се смесва с песните на птичките и звука на воденичното колело. Да, наистина е вълшебно.

Откривам и извора, минавайки по лъкатушеща пътечка. Кристално чиста ледена вода блика от земните недра и дава живот на буйна зелена растителност, приютяваща стотици животински видове. Бистрата вода разпръсква освежаващ хлад и забравям за жегата.

Каменни басейни с живи риби, сред които и огромни сомове се нижат покрай пътечката, която води до зоокъта, приютил разнообразие от животни. Пони, лисица, щраус, патици са само малка част от животните, обитаващи вълшебния извор.

Извиращата вода обикаля това място, минавайки през водоскоци, водопади и под мостчета, превръщайки се в малко поточе, което сигурно намира своите събратя по пътя си, обединява се с тях и се влива някъде в езерото, за да срещне в края на дългото си пътуване морето.

Омагьосана съм, думите не стигат, за да опиша енергията и харизмата на това райско кътче, кой да предположи, че само на 30 километра от Варна има такова място.

Посядам на една от дървените пейки по алеята покрай извора, водата ромоли в краката ми, носи се мирис на скара.

Логично, след дългата разходка в гората да огладнея, а какво по-хубаво място да похапнеш ароматна скара сред зеленината на дърветата и шума на извираща вода.

Избирам си една дебела сянка, поръчвам си студено бяло вино и сочна наденица на гребен. За десерт ми предлагат ледена диня, изстудена в извора, какво блаженство в жегите.

Преди за подобно изживяване трябваше да пътувам чак до Арбанаси, но там отдавна не е вълшебно, а и си нямат извор.

Почивам си в средата на слънчева полянка и се чудя, как всъщност ще опиша този горски оазис, та той е неописуем, най-добре е да го видите с очите си.