Божието тия дни неприятно се свързва с разни архонтски скандали, а елементарното отдавна е ежедневие

Тази седмица ЦЕРН произведе световната  новина – учените откриха частица, достатъчно елементарна, за да се приближава до митичния Божи бозон.

У нас новината май не предизвика достатъчно трепет – Божието тия дни неприятно се свързва с разни архонтски скандали, а елементарното отдавна е ежедневие. И се илюстрира много по-добре със снимка като тази от магистрала „Тракия”, на която една лентичка отбелязва построяването на 32 километра път, а кандидатите да го открият с ножички в ръка са шестима. Води, естествено, премиерът, който тъкмо там сподели новата си мечта: отляво - жито, отдясно - слънчоглед,

а по средата – магистрала.

Пасторално-урбанистичната идилия не можа да предизвика дори цъкане с език сред привикналия електорат, главно защото електоратът беше зает да смята. Пак. Този път новите си сметки за ток, след като заглавикването за „поносимо увеличение” свърши с 13-процентен скок. „Цените на тока са справедливи, но могат леко да бъдат коригирани”, твърди председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Явно не е убедителен, защото няколко дни по-късно депутат с бегла прилика със Семерджиев за малко не отнесе боя от недоволни пенсионери. Енергийният министър вероятно пък е спрял да излиза, след като отсече по бойковски: „Цените вече са факт и причините за тяхното увеличение са съобщени и

няма какво повече да се говори по темата.”

Колкото до прословутото поевтиняване на газа от първи април, Добрев оповести, че проблеми няма – то можело да се случи „във всеки един ден до 15 ноември”. И тъкмо мислехме, че сме си взели порцията токови удари за шестмесечието, от стопанската камара обявиха апокалипсис за следващите години. Според Божидар Данев сега ни очаква поскъпване на всички стоки, „тъй като бизнесът е принуден да вземе превантивни мерки”, в следващите две – три години цената на тока ще се вдигне с 33 процента, а до 2020-та скокът за населението ще бъде 113 на сто. Ако и ние не вземем превантивни мерки. Протестите засега са вяли, но при този темп на смятане едва ли ще е така задълго. Премиерът този път се нагърби с ролята на добрия и призова да се помисли как ще помогне държавата на бедните, за

„да не усетят това поскъпване на тока".

Обещание за компенсации чрез социални помощи даде и финансовият му министър. Накрая обаче излезе социалният и стана ясно, че няма да има никакви помощи, просто към парите на онези, които и без друго имат право на социална подкрепа, се добавят по 7 и 80 през петте зимни месеца. Разбира се, и през тази седмица продължи търсенето на виновните за поскъпването. Премиерът посочи соларните паркове – като отговорни не само за цената на тока, но и за глобалното затопляне. Аргументът му беше „едни фермери ми казаха”. Други фермери обаче, заедно с експерти от БАН, например, казват друго за фотоволтаиците и глобалното затопляне. А самите виновници от Българската фотоволтаична асоциация, като посмятаха известно време, заявиха, че те ще получат на слънчевата енергия

70 милиона лева по-малко,

отколкото ДКЕВР е заложила и съответно – ще събира от нас с 13-процентното увеличение. А къде отиват парите е въпрос, който вълнува не само производителите на зелена енергия. От Асоциацията на зърнопроизводителите също не смятат, че жегата около фотоволтаиците идва от високата температура край тях - безразборната поява на зелените централи насред ниви е големият проблем на земеделието, твърди Радослав Христов. Но бавното, методично и вероятно непечелившо въвеждане на ред очевидно не е подходящо поле за изява на родната власт. Покрай житото имаше и други новини тази седмица – реколтата е с рекордно качество, но по-скромна като количество, съобщиха производителите. Нито това, нито новите цени на тока обаче сломиха оптимизма на земеделския министър – Мирослав Найденов прогнозира, че хлябът няма да поскъпне. Но от Федерацията на хлебопроизводителите вече предупредиха –

„задава се по-скъп хляб наесен”.

А ние можем да си го гарнираме с онези „950 милиона повода за усмивки”, които "Файненшъл таймс" откри на борсовия пазар, след като България продаде държавните си облигации за 950 милиона евро. Симеон Дянков се опита да обясни едновременно колко е добър резултатът, колко е лош поводът – покриване на „заема на Милен Велчев” и в същото време – как този добър резултат е последица от действията именно на предшественика му. Но в жегата нямаше кой да обърне внимание на тия дребни разминавания. Здравният министър се опита също да вкара оптимизъм с изявленията си, че са договорени по-високи отстъпки за цените на лекарствата. От подробностите обаче става ясно, че и отсега нататък те ще зависят от

добрата воля на производителите,

защото след като веднъж лекарствата са регистрирани в позитивния лекарствен списък, дори и да няма договорени допълнителни отстъпки, държавата ще е длъжна да плати договореното по списъка. Около парите за здраве имаше и друг спор тази седмица – Конституционният съд определи като противоконституционно прехвърлянето на пари от бюджета на здравната каса към министерството. Според съда идеята с парите от здравни вноски да се субсидира чиновническата дейност на министерството не отговаря на закона. Което не означава, че взетото ще се върне. Просто няма да вземат остатъка, но според тълкуванията на ГЕРБ „практически касата не би трябвало да може да ги изразходва през тази година“. „Преведени”, думите на здравната министърка май означават, че

едни здравни вноски ще бъдат замразени

и няма да се да дават, дори ако някой има нужда от лечение. И изобщо, обясненията на властта за големите успехи и малките проблеми с дълбоки корени в миналото все повече напомнят историята на двама приятели от тази седмица -

Валери и Иван от Петрич катастрофираха с мотор, а на разбора в болницата първият спорен въпрос бил „кой караше”. С гасенето на Витоша всичко е ясно – „ние” гасихме, доброволците пречеха, а накрая премиерът предупреди, даде краен срок, отиде на място и огънят спря. Развоят беше класически за ГЕРБ - като се започне с обещанията на Цветан Цветанов огънят да бъде загасен "в основни линии" още през първия ден, мине се през тридневните заклинания на Мирослав Найденов, че „няма разрастване на пожара” и се стигна до ценните напътствия на Бойко Борисов как „ще се опитаме да изкараме нагоре шланговите инсталации и

лекичко ще го настъпим

в следващите моменти". Допълнително Найденов се оправдаваше, напълно безпочвено, със законови пречки да пусне техниката в гората, а в Израел се чудеха защо първо им искаме помощ, после им я връщаме неизползвана. Още от първия ден започна размяна на обвинения кой е предизвикал пожара, а експертите потвържават човешката намеса. Вместо да отправи ясно искане да се открие кой се опита да запали Витоша, навръх полицейския празник МВР шефът се оплака на партийния си началник, че често не оценявали труда му, а Борисов побърза да го успокои, че „журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти”. Стана ясно, че на мафията служат тези, които критикуват МВР, остана открит въпросът за каква журналистика става дума в обратния случай – когато в полунощ премиерът си поръчва медиите за шест следващата сутрин, за да ги заведе на гасенето на пожара и да им се накара. Почти

като „моделките” на Хамстера.

Витошкият пожар спря планираните екопротести – много от участниците бяха на Витоша, за да помагат. Но ефектът „Орлов мост” продължава. След като спортното министерство лансира идеята да даде част от хижите, за да бъдат „развити”, естествено беше туристите да скочат. Дори без окупации министърът си прибра идеята обратно. И друг протест имаше тази седмица – част от така наречените патриоти излязоха срещу гей парада. Евродепутатът Слави Бинев, например, се аргументира така: „Във всеки демократичен свят има избор. Един избира да е архонт, друг - гей.” И продължи по по-болната за него тема: "Братя Георгиеви също са се занимавали с търговия на оръжие, но никой не ги маха пред университета. Така е и при мен." Определено е така – едни дават за университет, други за чалготека вътре. Но

поне не искат паметник.

А може би трябва. Това ще бъде материалният израз на процесите, чийто резултат е създание като почти малолетната Зоя Маринова. Девойката простосърдечно си призна по телевизията тази седмица, че е готова на всичко, за да е известна. Под „всичко” тя разбира да остане без нищо по себе си директно в ефир. Едни архонтски паметник ще бъде обяснение и защо малката Маринова е добре дошла в медиите, за разлика от поредните момчета и момичета, които се връщат с медали заради знанията си по математика или физика, но не искат да се събличат по телевизора. Разбира се, вярно е също, че малката Маринова никога не би се сетила и да пита нещо повече от това

кога да започне да се съблича.

А останалите питат. Тази седмица, например, питаха, но никой не отговори – защо след всички протести и обещания за контрол отново има починал млад човек, пребит в Студентския град. И какво стана с унищожената организирана престъпност, та край Разлог беше като на война, докато лихвари си разчистваха сметките, а загина невинна жена. Вътрешният министър, който би трябвало да знае отговорите, беше зает или да се оплаква, че медиите не го обичат достатъчно, или да изразява изненада, че участниците в „най-мощната” хакерска група са „изключително високо интелектуални личности и познават добре информационните технологии”. Поне избягалият шофьор на открадното инкасо се появи, макар и без джакпота - Георги Енев се предаде сам на полицията, но парите ги няма. Протести имаше тази седмица и във Варна. Блокирано кръстовище, няколко арестувани, сепнати общински съветници,

чудене кой е този Иван Станчов

и недоумение защо пък гражданите да могат да говорят в съвета – това е краткото обобщение на протестите срещу застрояването на Морската градина. Те се случиха в момента, в който Общият устройствен план беше внесен за гласуване и мнозина твърдяха, че вече всичко е ясно и няма нужда да се вълнуваме излишно. Оказа се, че не е било излишно – накрая съветниците се отказаха от деленето на Морската градина на няколко вида и приеха, че там не може да се строи. Разбира се, в порива към популизъм в списъка попаднаха и някои местности, които и най-запалените еколози не биха приобщили към градината, докато други горски масиви, предвидени за застрояване останаха без внимание, но защитниците на зеленото не смятат да се отказват. Въпреки трогателната

маневра за игнориране на протестите

в съобщението на ГЕРБ-групата, че решението за забраната идва, след като „лично премиерът Бойко Борисов е консултирал новия Общ устройствен план”. Още по-трогателни бяха опитите на кмета Кирил Йорданов да обясни, че зслугата за спасяването на Морската градина е негова и е готов лично да оглави „бунт на варненската общественост, ако там тръгне строителство". Което щеше да е наистина невероятна новина... някъде през 1999. „Алея Първа” удобно остана извън дебатите поради решението на държавата да продаде тази част и да я извади извън скоби за всякакви протести с постоянните си твърдения, че там всичко е наред. Тази седмица общинските съветници имаха доста работа и без гражданските протести. Първо трябваше да се оправят в спора на две общински фирми и

малко нагазиха закона,

като се опитаха да лобират за общинската охранителна фирма, изгонена от общинските пазари. Според шефа й – защото под носа на охранителите от централния пазар изчезнал цял павилион. После дойде ред на новата серия от транспортната сага – в общинската фирма-превозвач влиза пореден нов борд, разплитането на бъркотията „Синя зона” остава за друг път, покупката на частната транспортна фирма е отказана, а накрая стана ясно, че Европа няма нищо общо с искането за сделката. В държавата работната седмица приключи с още законови промени - в Закона за трансплантация. Предвижда се живите донори на органи да бъдат компенсирани с до две работни заплати, които да покриват свързаните с донорството разходи. Идеята е европейска, заплатите ще бъдат обаче за всеки според държавата. Което създава сериозна дилема – дали да пазим черния дроб, за да изтъргуваме част от него за 540 лева, или да сипем по още едно, за да преглътнем новините.