"Да бъдеш цвете никак не е лесно, поникваш и внезапно разцъфтяваш, а после трябва да се бориш честно.” Не е лесно. Но то и да си тиква не е лесно.

В маранята тази седмица не само температурите продължиха да вървят нагоре.

И индексът на тържищните цени спря да отчита поевтиняване, както друга година по това време. От жегата или от желание конституционните съдии да не останат безработни, депутатите пак приеха юридическа безмислица – който не си плаща за здраве, да не може да си продаде колата или лозето. МВР продължи да се хвали с разбити канали и хванати партийни протежета, но според доклада на прокуратурата тази година ведомството на Цветанов е регистрирало по-малко престъпления и е разкрило по-малко престъпления, а намалението се дължи главно на отказа на гражданите да заявяват за битови посегателства, защото не очакват резултат.

Не мина без рязане на ленти и бравурни заглавия „Стигаме по-бързо до морето”, зад които се крие просто възможността на

софиянци да стигнат до Бургас с едни час по-бързо.

Властта от София и тази година обаче предпочита заградения уют на Евксиноград. Ерата ГЕРБ влезе в историята тази седмица. След като в началото на мандата образователният министър Сергей Игнатов обяви, че учебниците са пълни с глупости, три години власт по-късно той е на мнение, че не образованието е толкова лошо само по себе си, “всъщност то е на нивото на състоянието в страната”.  И за да пооправи нещата, Игнатов реши да вкара ГЕРБ и Бойко Борисов в учебника по история на бъдещите единадесетокласници /които, какво съвпадение, с новия учебник ще получат и избирателните си права/. Така с оправданието, че учебникът не е само по история, но по обществени отношения, абитуриентите ще имат да назубрят една глава за Тодор Живков, една за „след това” и урок за ГЕРБ. Всъщност през септември от мандата ще остава още година, от календарната година – още тримесечие. Та може ли някой да припомни

на кое точно казваха история?

Някои медии се добраха до спорните текстове и така научихме, че "Важен елемент в развитието на партийно-политическата структура е учредяването на 3 декември 2006 г. на партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България), регистрирана няколко месеца по-рано като гражданско сдружение." Пак там децата ще разберат, че „победата на парламентарните избори на ОДС през 1997 г. (с 57.1%)” е  „убедителна”, а представянето на ГЕРБ на последните избори „(от 39.7%)” е определено като "внушителна победа". Сега да му мислят учителите по математика. През седмицата, между другото, зачестиха и горските пожари. Някой май взема мерки от много история да не излязат и партизани. Усещането за историчност не подмина и самия Бойко Борисов. „Имаме министри, които ще останат в историята като едни от най-добрите в дадената сфера”, сподели той тази седмица с комсомолците от ГЕРБ. Сред най-добрите, естествено, попаднаха Цветан Цветанов, Симеон Дянков и Делян Добрев, между които

електоратът се опитва да раздели и своите благодарности –

че по селата местните бандити вече убиват за два лева, че догодина „може би” ще ни компенсират с 3-4 процента заплатите, а токът вече скочи с 13 на сто. Другото, което премиерът държеше да запомнят младите му фенове, беше, че „няма по-демократично правителство в България от това, което управлява”. Примерите - "ГМО – забранени със закон, АCТА, шистовият газ, та до Закона за горите". Явно в учебника си политика премиерът е стигнал до постулата „ако не можеш да го опровергаеш, просто го подмини”. Та ако ви причуват някакви протести, привижда ви се някакъв Орлов мост и се сещате за едни вратички, оставени у нас за приемането на АCТА, преди евродепутатите да ги затръшнат, объркали сте се... И докато премигвате объркани, оглеждайте се по плажа за бързо претичващи министри.

Мирослав Найденов се закани на продавачите по пясъка и предупреди, че лично смята да пообиколи плажовете.

„Обикновено където се появя, бягат от всичко, намаляват и цените, но в случая ще изчезнат“, закани се той. Във Варна явно не е идвал, защото алъш-веришът си върви направо спокойно. А най-любопитното е, че при опитите за проверка търговците с какви ли не болести се ползват със съчувствието и помощта на същите ония, които след това тичат по спешните центрове и повтарят мантрата „няма ли най-сетне някой да направи нещо и да въведе ред”. Но ред няма и по най-високото в държавата, стана ясно за пореден път.

Тази седмица депутатът от ГЕРБ Румен Стоилов призна официално, че има израелски паспорт. Последният път, когато проверявах в Конституцията, член 65, алинея 1, още си беше там и още започваше така: „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство...”. Но седмицата изтича и все още никой не е проявил официален интерес към

погазването на основния закон.

През други закони се опитва да мине друг депутат от ГЕРБ – небезизвестния Лъчезар Иванов. Този път той иска да стане доцент. И докато медиците коментираха, че е единствен кандидат, че обявената тема е за друга специалност, а публикациите му – недостатъчни, накрая се оказа, че основните, подписани „Л. Иванов”, са не негови, а на професор Любомир Иванов, бивш директор на Националния център по опазване на общественото здраве и съветник по здравните въпроси към КНСБ в момента. Далеч от този битовизъм се издигна Вежди Рашидов. Тази седмица министърът на културата обави, че „в нормална държава щяха да издигнат паметник на Бойко Борисов”. От което стават ясни наведнъж две принципни положения – че

България наистина не е нормална държава,

щом за министъра на културата й „нормална” означава държава, в която Върховният вожд се извисява над централния площад. И оттам нататък вероятно следват - портрети във всяко училище, кратък курс по история на ГЕРБ и гербономика в университета, където се влиза след препитване върху тезисите на партията, отваряне на „Белене” /не АЕЦ-а/ и пращане на останалите недоволни да строят магистрали. Същият този модел за паметник, между другото, тази седмица сам, доброволно и в прав текст призна, че е извършил престъпление по смисъла на два текста от Наказателния кодекс – 143: „Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване

или злоупотреби с властта си,

се наказва с лишаване от свобода до шест години.” и 282: „Длъжностно лице, което… превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години… Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години… За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години…” Дотук се стигна, след като премиерът Борисов прие среща с двама блогъри, очевидно раздразнен от идеята им за „Бойкометър”, който не отчита достатъчно ентусиазирано изпълнените от премиера обещания. Там Борисов /по време на видеозапис/ признава, че целият разговор, в който той настоява шефа на митниците Ваньо Танов да спре проверката в завоза на Михаил Михов, си е напълно истински, били редактирани само „някои цинизми”. Покрай другото,

Борисов признава, че е бил наясно с подслушването

на телефона на Танов, което също не е най-добрата практика за въвеждане на ред в собствените редици. Остават отворени два въпроса – колко още такива разговора е водил българският премиер и какво е ставащото в момента – хвалба на самозабравил се човек или просто напомняне, че е далеч над закона. Докато електоратът още гледа на него като добрия юнак, лош удар получи премиерът от американското посолство – след хвалбите по вестниците, че "шефът на ЦРУ три дни ми беше личен гост, развеждах го из София ", в официален отговор на също официално питане научихме, че „директорът на ЦРУ е бил в България на официално посещение”. Накриво дипломатически стъпи и вътрешният министър тази седмица – от Сикрет Сървиз му подарили сувенирни копчета за ръкавели, а той

побърза да се издокара с рекламните материали.

И ако опитите за посягане към историята и ума на децата все още не будят достатъчно тревога, то уволнението на един съдия предизвика нещо твърде странно за разбиранията на евросъбратята ни – магистрати излязоха на протест срещу съдебен орган. Дотук се стигна, след като Висшият съдебен съвет уволни дисциплинарно, от втори опит, председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Основанието е забавено с четири години и осем месеца написване на мотивите по дело за отвличане, поради което то е било прекратено заради изтичане на абсолютната давност. Което е нарушение. Обаче никой друг нарушител не е наказан толкова сурово, в разрез с правото, че никой

не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо,

и без да е потърсен за обяснения. Но пък и няма друг съдия, който да съди вътрешния министър. Премиерът Борисов, който досега не възразяваше срещу непремерените изказвания на вътрешния си министър и натиска над Тодорова, сега видя в уволнението й „провокация против огромните усилия, които ние полагаме за подобряване на представата за България”, а Цветанов побърза да го повтори. След което бърз обрат претърпя позицията на правосъдния министър и Диана Ковачева вече смята, че „Висшият съдебен съвет трябва да намери начин да преразгледа решението си за съдия Мирослава Тодорова от гледна точка на обективността”. Което е също толкова груба намеса, колкото и самото решение, но очевидно в изпълнителната власт вече са загубили спомен, че има и термин „разделение на властите”. Протестиращите съдии захвърлиха юридическата предпазливост и нарекоха станалото

„просташки акт и административен фашизъм",

а в социалните мрежи призоваха за солидарност – не с уволнената Тодорова, а с „един от последните бастиони на държавността, такава, каквата ни се иска да бъде”. Далеч от политическите страсти за малко внимание и помощ помолиха пациентите с хронична бъбречна недостатъчност. Здравните чиновници рискуват здравето и живота им с поредното „спестовно” решение, според което в една и съща група в позитивния списък са сложени лекарствата с краткотрайно и с дълготрайно действие, които обаче не са взаимозаменяеми. Но сега касата ще плаща сто процента само за едно от тях – най-евтиното, т.е. краткотрайно, и който има пари, ще ходи пак в чужбина за хапчетата, които му трябват, а който няма – тихичко ще си прави последната равносметка в

малкото време, което касата му отпуска.

Изненадващо или не, но и шумно рекламираният колективен трудов договор в здравеопазването не беше подписан. Причината стана внесен в последния момент текст, според който повишение на заплатите ще има, само ако се осигури финансовата стабилност на болниците. Което синдикатите едва ли могат да направят. Министър Атанасова декларира, че е „изненадана”. Всеобщата надежда е тя да остане още по-изненадана, след като Конституционния съд отхвърли връзването на социалните осигуровки и сделките с имущество. Макар че премиерът Борисов вече се изказа в смисъл, че предложението било „адекватно” – „било, каквото било, тарикатлъкът приключва”. Което вероятно първо трябва да бъде адресирано към неплащащите работодатели, защото те са главният виновник за липсите в бюджета на касата, а накрая и без друго прецаканият работник ще се окаже в невъзможност да си продаде старата кола. Освен

ако не внесе и дължимото от шефа –

парите, които работодателят му вече е откраднал веднъж от него. А и нали се сещате, че дори и да сте най-изрядният платец на здравни осигуровки и ви предстои сделка, каква опашка ви очаква, докато се сдобиете със заветната бележка. Нищо, че редовно ни засипват с обещания, че няма да ни искат една и съща информация по десет пъти и че ще имаме електронно правителство. „Чудото” ще се случи към 2015-та – така поне обеща президентът Плевнелиев във Варна. Той беше тук на почивка, и понеже, както сам призна, „с десет бодигарда на плаж” не е много забавно, реши и да поработи. Поради това във Варна заработи първата подвижна Стена на плача – изнесена президентска приемна. Само от един час в нея стана ясно, че „системните грешки”, които докарват хората до отчаяние, са прекалено много, а съветите, които получават – прекалено академични на фона на личния им опит. И макар че президентът така и не разбра каква е разликата между

„идентичните” случаи на моряците от „Хера” и „Ина”,

все пак има смисъл да се вслушате в посланието „ако не искате корупция, не давайте подкупи”. Извън президентските напътствия, във Варна тази седмица и ВиК ни изненада – не с авария, защото те вече са част от пейзажа /като онази до новия храм „Свети Прокопий”, която вече е хронична и изцапа обувките на кмета и на президента/. Изненада ни с идеята да ни увеличи цената на водата с почти 12 процента. Аргументите са много, нашето опасение – едно – че и с новата цена ще се намерят извинения да няма обновление и всичко, освен сметките, ще си остане по старому. Добра новина в аванс имаше за градския транспорт – тази седмица беше подписан договорът за интегриран градски транспорт. По него ще ни купят 70 нови автобуса. Обаче може ли да са климатици? Или с вентилация?

А поне прозорците да се отварят?

Защото в момента лятната българска столица вози летните столичани и гостите им в подвижни сауни, голяма част от които дори нямат отварящи се прозорци. А нечие проучване на района било доказало, че климатиците не са изгодни. Договорът за новите автобуси беше подписан от министър Лиляна Павлова, която вече накара кметската администрация да смята по-внимателно, когато иска пари за ремонта на булевард „Трети март”. При сегашното й посещение сумата от 12 милиона вече беше спаднала на 9, но Павлова не хареса и тези сметки и ще се наложи упражненията по изваждане на каквото/когото /не/ трябва, да продължат. В същото време свлачището на „Трифон Зарезан” получи признание, че е най-опасното в България, младоженци го използваха като фон за сватбените си фотографии и липсва само туристическа

фирма, която да поеме туристите – екстремисти

и да запълни малко бюджета. Божият пастир на епархията митрополит Кирил сведе до нашето внимание, че "Откриването на "божията частица" ме тревожи, има много по-важни въпроси, към които човек трябва да насочва вниманието си". Вероятно е пропуснал, че ако нямаше кой да си „отвлича” вниманието към такива тревожни въпроси, още щяхме да си умираме от чума, а върхът на лукса щеше да е позлатената рикша. И понеже лятото, музиката и любовта вървят неизменно заедно, седмицата се оказа подходяща и за раждането на нов партиен хит, прочувствено изпят от очевидна кандидат-герберка. Соня Иванова разцепи интернет с песента „Да бъдеш гербер не е лесно”. Както стана ясно, текстът й – без гербера, е малко краден от агент Тенев , а

„герберът” цъфнал вътре по-късно.

Тенев недоумява възможно ли е певицата да не знае, че има авторско право, но пропуска, че момичето може да се е надявало да й погостува Асен Блатечки. Като не може Бойко Борисов... Макар че наистина си е доста нагло да пееш краден текст, в който пише: "Да бъдеш цвете никак не е лесно, поникваш и внезапно разцъфтяваш, а после трябва да се бориш честно.”
Не е лесно. Но то и да си тиква не е лесно.

*„Сънувах странен сън -
всички ние бяхме големи жълти тикви,
които спокойно си растяха в задния двор
на естрадната музика.
Един ден стопанинът дойде, огледа ни,
откъсна ни, наряза ни на парчета,
поръси ни хубаво със захар,
изпече ни в една фурна,
натовари ни на една талига
и тръгна по белия свят да ни продава.
Мене ме продаде на две момчета с кожени якета -
те ме опитаха и ме изплюха - не обичали сладко.
В този миг аз се събудих и изкрещях:
Не е лесно, не е лесно да си тиква.”
Група ЕРА