Как минава денят на една светска кифла, в колко става, къде ходи, колко харчи, кога и къде си ляга? Отговорите са тук

Често ме питат, как минава денят ти, какво прави днес, похвали се с нещо…

Нима си мислите, че като съм „светска кифла” правя кой знае какво по-различно от „обикновените кифли”? Ама моля ви се, кифлата си е кифла, била тя и светска. Е, лошо е, когато „обикновената” си повярва, че е „козуначена” или не дай си боже „с мармалад”.

Аз по принцип се смятам за „меденка любимка”, ама това си е мое мнение, не съм забелязала някой да го споделя.

Иначе денят ми минава безгрижно, ако не броим моментите, когато се кача на кантарчето, когато се видя в огледалото или пък редакторът на сайта ме насмете за правописни грешки...

Ставам сутрин рано, около 12 (плюс – минус, час – два / предимно плюс, де). Първо пия кафе, после след час – два си мия очите, зъбите, ако не ме домързи и косата. Ами така де, какво е това нещо, всеки ден коса не се мие, започва много да се омазнява.

Сещам се за една приятелка, която се миеше с веро. Според нейната философия било много полезно за растежа на косата, понеже имало нитрати във верото, а щом растенията растат по-бързо от нитратите, това важи и за косата. Щом питаш, ще ти кажа, да, блондинка беше...

Но, не всички дни от седмицата са ми еднакви, понеделник и четвъртък се налага да работя, лоша работа, ей това най го мразя, да трябва да правя нещо, а работа, направооо, не ми се говори.

Ама какво да се прави, трябва да радвам слушателите, има хорица, които за това живеят, чакат с нетърпение да ме слушат по радиото, как да ги разочаровам, сърце не ми дава. Слава богу, че е само два пъти в седмицата, за час. Преди, като имах предаване всеки ден, направо изнемогвах.

Иначе, ако не съм в радиото, взимам лаптопа, хавлията, шапката и на плажа. За какво ли го взимам тоя лаптоп... а, да сетих се, за да пиша за ВарнаУтре.бг.

Ама то и с плажа не е лесно, раздали са ми поне десет карти за отстъпка, къде да отида по-напред, не е лесно. Както и да е, където са „кифлите”, там съм и аз.

Вечер си лягам рано, към 5 – 6 сутринта, малко след като се прибера от дискотека, понякога си лягам преди да се прибера, ама какво да се прави, като не мога да отказвам.

Уикендите са ми като делниците, много динамични, не се различават с нищо. И така минава денят и седмицата на една „светска кифла”, която се мисли за „меденка любимка”.

А, забравих няколко важни неща, които свършвам между другото - шопинг в мола, „кафета-мафета” и малко „цъкане във фейса”. И моята не е лесна, ама не се оплаквам, като знам, че има и по-зле, представете си, ако бях брюнетка...