Ако нещата продължават както сега, след 10-15 г. в България ще има едва около 2000 души, които да се занимават с наука

Европейската комисия да наложи вето на структурните фондове, предназначени за България,

докато правителството не започне адекватно да финансира научните изследвания и образованието. Това поискаха на среща с евродепутати в Брюксел млади учени от БАН.
Те са изчислили, че България се нуждае от поне 1 милиард евро за наука през следващите 7 г., за да може да прави достатъчни инвестиции в модернизацията на научните изследвания у нас. Ако нещата продължават както сега, след 10-15 г. в България ще има едва около 2000 души, които да се занимават с наука (10 000 сега), а научните публикации ще намалеят 300 пъти. За това предупреди председателят на дружеството на младите учени в БАН Петко Тодоров. Той посочи, че за разлика от Белгия, която е с приблизително същото по брой население, годишно се защитават над 1400 патента, докато у нас - 29.

България е сред държавите, които инвестират най-малко в наука и образование и страната се нуждае от допълнително европейско финансиране в тази област. Ивайло Калфин, който беше домакин на кръглата маса с учените от България,  призова правителството да договори с ЕС нарочна оперативна програма за финансиране чрез европейските фондове на изследванията и иновациите. Засега в плановете за разпределение на средствата от ЕС за 2014-2020 г. има пет програми, но науката и образованието не са сред тях.
"България се нуждае от толкова големи инвестиции в тази област, че дори и правителството да имаше политика за това, средствата, които страната може да си позволи да задели, няма да са достатъчни", поясни Калфин.
Той добави, че ако в изследванията и иновациите спешно не се направят големи инвестиции, България няма да се приближи към останалите европейски държави, икономиката й ще изостане безнадеждно.
Евродепутатът изтъкна, че финансирането на науката е от жизнено значение за развитието на модерна икономика в България и за подобряването на качеството на живота у нас. Той даде за пример Франция, където за наука отиват 7% от БВП, и Великобритания, която затяга колана на националния си бюджет с 85 млрд. до 2020 г., но въпреки това увеличава парите за образование и наука. В България пък парите за това намалели от 4,2 на 3,2% от БРП, а във фонда за научни изледвания през 2009-а г. е имало 100 млн. лева, при 14 млн. сега, след 2 години - 2010 и 2011-та, с 0 лева.


Калфин, който е докладчик на Европейския парламент по дългосрочния бюджет на ЕС, предупреди, че Съюзът гледа на науката и на изследванията като на основен начин за възстановяването на конкурентоспособността на европейската икономика, и затова планира в следващия бюджет да похарчи повече средства в тази област. Но кандидатстването за тези пари ще е по-трудно, тъй като ЕС предпочита да концентрира средствата в най-силните научни центрове и в тези с голям потенциал. За тези еврофондове ще се състезават едновременно всички държави. За да има полза от европейското финансиране, то трябва да е подкрепено от национална политика в тази област, иначе парите изтичат в пясъка, посочи Калфин.
Младите учени се оплакаха още от липсата на платени стажове за студенти и докторанти, от остаряло научно оборудване, от липсата на интерес у бизнеса към инвестиции в наука и от недостатъчен интерес у младите към научна кариера.
На кръглата маса младите учени представиха научни разработки в областта на пътната безопасност, подобряването на организацията на движение в градския транспорт, намаляването на разходите за поддръжката и ремонта на автомобили и патентното дело.

Даниел Любенов от Русенския университет представи своя апарат Vbox, който измерва опасната зона за спиране на автомобили при различни настилки и атмосферни условия. Чрез него може да се изчисли къде да се поставят пътни знаци и легнали полицаи, така че да се намали броят на произшествията и евентуалните жертви.
 
Павел Стоянов от Русенския университет представи система за оптимизация на движението на градския транспорт чрез бус ленти и режим на светофарите.
 
Михаил Милчев от Русенския университет показа първите резултати от изследването си за намаляването на разходите за поддръжка, диагностика и ремонт на МПС. Те показват, че заради лошите пътища у нас най-честите повреди на автомобилите са на амортисьорите, кормилния накрайник и шарнирите. Милчев е разработил метод, чрез който собствениците на бизнес автопаркове да се насочват към различни видове сервизи - специализирани, фирмени и общи, в зависимост от типа повреда, така че да намалят разходите, които правят за ремонти и да съкратят техния срок. Правилният избор на резервни части - за предпочитане оригинални и на сервиз, могат да намалят разходите до 30-40 на сто при повреди на окачването. Тези поправки могат да се направят и в обикновен сервиз, тъй като са елементарни, където разходите за труд са по-малки. Младият асистент обаче съветва диагностиката и ремонтите на двигателя да се правят в оторизирани работилници, тъй като там по-лесно намират повредите и ги отстраняват.