На последния парламентарен вот в чужбина са гласували 156 000 българи=

В нито един от внесените и одобрени и от управляващите, и от опозицията проекти за промени в Изборния кодекс не се предвижда създаването на район „чужбина” за вота догодина,

заяви в интервю за Дарик Стефан Манов, който от години живее и работи във Франция, но активно отстоява правата на българите зад граница. според него приетите на първо четене промени в изборното законодателство не са отчели исканията на сънародниците ни.

Манов подчерта като особено важно на изборите догодина да се облекчи процедурата за откриване на избирателни секции зад граница - процедура, която сега била ненужно усложнена и демотивирала българите там.

На последния парламентарен вот в чужбина са гласували 156 000 българи и това е повече от гласувалите в 21 избирателни района в страната. Всички тези гласове обаче не са за кандидати за народни представители, а само за политически партии - няма поименни листи с кандидати за депутати и респективно няма избрани народни представители от район „чужбина”, обясни пред Дарик Стефан Манов.

„Нещо повече - гласовете на българите в чужбина се преливат в страната по сложно математическо правило и водят до изкривявания на вота на хората, гласуващи в малките избирателни райони”, допълни той. Манов припомни протестите на хора от Смолян на изборите през 2009 г., които бяха недоволни от това, че политическата сила, взела най-много гласове, взе най-малко мандати там. „Това се дължи на действащата в момента избирателна система, която остава непроменена, ако съдим по последните обсъждани промени в Изборния кодекс”, посочи българинът, който живее от години във Франция.

В чужбина няма и независими кандидати, което е също нарушаване на принципа за равно избирателно право, смятат още живеещите зад граница българи. Така един независим кандидат за депутат не можел да се възползва от гласовете в чужбина. В политическата класа има съпротива срещу подобна промяна. Позиции в подкрепа на създаването на нов - 32-ри избирателен район „чужбина”, е имало от много политически сили, но до момента подобно предложение беше внесено официално единствено от „Новото време” в техния проект за Избирателен кодекс в 39-тото Народно събрание.

Отвъд проблема с гласовете от чужбина, според Стефан Манов има принципен казус за справедливото райониране и разпределяне на гласовете в страната. Има райони, които излъчват четири депутата, други тринайсет - това водело да различна тежест на гласа на хората. „Така се получават абсурди, които макар и математически обосновани, са неразбираеми за хората - като например депутат във Видин може да бъде избран с 2000 гласа, а в друга област с 15 000-20 000 гласа депутат да не може да бъде избран. Това се дължи единствено на не еднаквите по размер райони и техният голям брой”, обясни Манов.

Район „чужбина” щеше да има 9 депутати на последните избори. Ако се проиграят резултатите от последните парламентарни избори през 2005 и 2009 г., избирателен район „чужбина” щеше да има съответно 5 депутатски мандата и 9 мандата, посочи още сънародникът. „Наличието на такива мандати по никакъв начин няма да промени бройката на избраните депутати от различните партии, т.е. числеността на парламентарните групи остава непременена”. „Единственото, което ще се случи е, че вместо народен представил да бъде избран от Видин с две хиляди гласа, той ще бъде избран от условно казано район „Западна Европа” с девет хиляди гласа, подадени за същата партия там”, уточни Стефан Манов.

По думите му подобна промяна е нужна не е само, защото българите от чужбина искат това, а защото „България има грубо казано сметка да им подаде ръка, за да бъдат те нейните представители зад граница”. Защото в днешния глобализират свят една държава може да наложи своя модел, да изнася стоките си и опирайки се на диаспората си по света, аргументира се Манов.

Сънародниците ни настояват да се облекчи процедурата за откриване на секции зад граници.

Българите в чужбина, обратно на българите, живеещи в страната, трябва активно да заявят желанието си да гласуват, за да се открие избирателна секция, поясни Манов. Той изрази учудване как при наличие на данни в ГРАО за българите, които имат настоящ адрес в чужбина, те не се използват, за да се облекчи процедурата. „Настоящ адрес в чужбина са декларирали към 610 000 български граждани - тези данни бяха използвани на последните местни избори за т.нар. забранителен списък, защо да не ги използват като данни за откриване на секции?!?”, попита Стефан Манов.

Иначе като ще има „активна регистрация”, сънародниците ни искат тя да е максимално облекчена.