Основен недъг в работата на полицията е  некомпетентността и слабата професионална експертиза

Корупцията и политическият натиск са най-съществените проблеми в работата на институциите, свързани с правораздаването в България – полиция, следствие, прокуратура и съд,

сочи  междинният доклад на агенция "Алфа Рисърч" по проект "Усъвършенстване на работните процеси в съда", финансиран от фондация "Америка за България", пише Дневник. Проучванията са по поръчка на сдружение "Програма за развитие на съдебната система".

Подозренията в корупция засягат почти еднакво и трите институции (62-68% от анкетираните), докато политическият натиск, особено сред хората, които са били страни по дела през последните години, се свързва най-силно с прокуратурата (55%), сочат данните. Около 45% обаче виждат такъв натиск и върху съда и разследващите органи.

Извън тези общи проблеми като основен недъг в работата на полицията те открояват некомпетентността и слабата професионална експертиза (25%), на прокуратурата – липсата на прозрачност (30%), а на съда – тромавите бюрократични процедури (34%). Две трети от анкетираните са на мнение, че през последните пет години, откакто България е член на ЕС, не се наблюдава промяна нито в ефективността, нито в безпристрастността, нито в справедливостта на съда. Според данните им 23% смятат, че състоянието дори се влошава.

Най-значимо влияние върху устойчиво негативното мнение за правораздавателните институции оказват т.нар. знакови дела, широко отразявани от медиите. Доминира мнението, че се работи "на парче", по конкретни "политически поръчки", а не принципно и обективно. Формира се усещането, че целта на тези дела е не постигането на справедливост, а заблуда на общественото мнение, коментира от "Алфа Рисърч". Убедеността, че истинските престъпления и престъпници остават ненаказани, обуславя разминаването между очакванията и оценките за издаваните присъди – според 40% от пълнолетните граждани издаваните присъди никога не са справедливи спрямо извършените престъпления.

Ниското доверие към ефективността и безпристрастността на правосъдната система тласка гражданите към отказ от правосъдие. 44,6% изпитват недоверие към резултатите от обжалването като коригиращ механизъм. Почти половината анкетирани (49%) не биха сътрудничили на правораздавателните органи, ако станат свидетели на престъпление. Правосъдната система започва да се възприема като нещо чуждо и далечно на обикновения човек. Очакванията за мерките, които биха могли да подобрят работата на съдебната система, очертават едно базисно обществено съгласие - борба с корупцията в системата (72%), но под него - сериозно разделение. 56% смятат, че намаляването на корупцията може да се постигне с повече контрол върху съдебната система, други около 40% - с повече прозрачност, персонална отговорност и по-ясни правила при назначаването на съдии и прокурори.

Представители на европейските институции, както и омбудсманът Константин Пенчев са единствените говорители по проблеми, свързани с правосъдието, които се ползват с по-висока степен на доверие, отколкото недоверие (25-29% доверие и 19% недоверие). Като цяло обаче гражданите разпознават като най-чести говорители по темата вицепремиера Цветан Цветанов (90%), премиера Бойко Борисов (88%) и главния прокурор Борис Велчев (75%).