„Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.” Алберт Айнщайн

Тази седмица Варна влезе в новините с автобус-подводница, в страната под чертата на бедността вече е близо една трета от населението, а премиерът Борисов почти достигна широтата на мислене на Айнщайн.

Като страничен ефект бълбукането и процентите под чертата на бедност се увеличават. А светът е Олимпиада, както гласи добре известното клише. Почти толкова клиширани са вече и скочилите разходи, страховете от тероризъм, недоволството на местните, особено подсилено от факта, че никой извън големите корпорации не може да печели, като залага на олимпийските символи.

У нас данните за бедните са на КНСБ и като цифри изглеждат така –

с по-малко от 205 лева на месец

у нас оцеляват почти 27 на сто от хората или към 600 хиляди семейства. Прогнозата е, че до края на годината издръжката на домакинствата ще скочи с още 80 лева. Сметката включва поскъпналия ток, но не и новите ценови висоти, покорени от бензина и дизела, и то в дните на световно поевтиняване на петрола. Финансовият министър вероятно не чете местни анализи, защото гордо обяви, че след три години борба е успял да балансира бюджета, при това при пълна прозрачност на разходите. На езика на местните това звучи като три години вдигане на разходите без промени в доходите и изчезнал резерв. А банките, седмици след успокояващите прогнози на Дянков как предстои падане на лихвите, започнаха да ги вдигат. Земеделският му колега сам си коригира прогнозите – от убеденото „хлябът няма да поскъпва” тази седмица Найденов вече е на „има

обективни предпоставки за повишаване цената на хляба”

Там причината е в зърното и тока, а за другата му прогноза – за поскъпването на месо и мляко – във фуража и тока. „Важно е обаче да следим тази тенденция по цялата верига, за да не допуснем спекулативно повишение”, смята Найденов, като се придържа към партийната линия на кабинета – да вярва, че програмите и стратегиите могат да заместят знанието, и да ни обяснява постфактум защо става все по-зле и как това всъщност съвпада с прогнозите им, че ще става все по-добре. Всички по веригата също говорят за обективните предпоставки, но са приятно разсеяни за факта, че една от тези предпоставки е търговската надценка на хляба, която, според хора в бранша, достига до 40 процента от цената. По другата болна тема – цената на тока, отиващият си американски посланик Уорлик вече премина към откровен лобизъм. Тази седмица той обяви, че „цената на тока е справедлива,

трябва да преглътнете повишаването й”

Причината била, че фирмите тук искали да ползват ток и технологии, а проблемът ни – независимостта. „Темата за добива на шистов газ не е затворена за мен и има още какво да каже по този въпрос”, заяви американският посланик, от което става ясно, че независимостта е по-скоро в контекст „от кого да зависим”, а не толкова „да сме независими”. Премиерът пък натърти на новата си любима рецепта – санирането, като лек срещу високи сметки, както и на любимото си старо извинение – че тройната коалиция е виновна за цената на тока. А изгоненият бивш енергиен министър Трайчо Трайков предупреди, че ни очакват и още токови удари, след като бяха приети поправки в закона за горите, които поощряват производството на ток от биомаса. Цената за изкупуването му Трайчев нарече „гротескно скъпа”. Към гротеска отиват и обясненията за това какво ни се случи в Бургас. Българската жертва

Мехмед Кьосов продължава да не съществува за властта,

избрана да защитава всички нас като български граждани. И колегата му Виктор Андонов, спасил „своите” над 50 пътници от атентата, също се мярна само медийно за кратко. Депутатката Калина Крумова получи повече внимание – след като превежда цяла нощ на лекарите и на изпадналите в шок израелци, тя получи благодарности от израелския екип и български обвинения, че си е направила пи ар покрай атентата. Макар че това може да бъде наречено лесен начин да поработиш за кариерата си само от човек, който не е влизал никога в шокова зала. Тази седмица се навършиха и пет години от връщането на медиците ни от либийския ад. Основният им инквизитор – полковник Джума Мишри, днес е един от генералите на новата власт, с която външното ни министерство общува охотно. А приказките за

търсене на съдебната отговорност

отдавна са забравени. Пак от външното министерство бързо и категорично заявиха след атентата в Бургас, че българската външна политика „в никакъв случай не е провокирала терористите”. А обвиненията, че сами сме си разградили двора с политиката си по отношение на разузнаването, Николай Младенов отхвърли с типичната за ГЕРБ арогантност – „Това са пълни глупости.” На този фон е любопитна фразата на премиера: „подобна информация за подготовка и извършване на този терористичен акт не е постъпвала в България и няма подобна информация, с която да е боравила съответната специална служба в страните по света.” А защо не е имало наша собствена? Изобщо през седмицата ставаше все по-трудно да определим какво от това, което знаем,

не е в десен „калинка“

Започна се с това, че било "некоректно публикуването на факти, без те да бъдат потвърдени от Министерството на вътрешните работи или други компетентни институции". В същото време нямаше Кризисен щаб, който освен другото, да координира и информацията. Най-малкото, за да не допуска българската версия на сайта на МВР да се хвали с протоколи за сътрудничество в деня на атентата, а информацията за бомбата да е само в английската версия. И за да не оставя президента ни да приветства всичките земни кълбета с реплики от типа: „Ние сме длъжни да дадем шанс на всички хора по цялата планета да си свършат работата. Разследването се води много глобално в много държави и чрез много институции”. По отношение на отговорността глобалното дирене до момента е показало, че новообявилата се групировка „Основата на джихада” не е автор на атентата. Търси се кой е. Междувременно ГДБОП отбеляза и успехи – два дни след бомбата те

успяха да разбият сайт за точене на музика

Добре е, че всички служби са единни в позицията, че атентаторът не е местен, както и „мозъкът” на операцията. Което май не е вярно за бомбата, която според една работна версия може да се окаже с пълнеж от някой зенитно-ракетен комплекс “Двина”, предивиден за утилизация. Макар че няма кризисен щаб, който да удържи премиера Борисов, когато реши да говори – пред съветника на Обама Джон Байдън министър председателят първо предупреди, че предвид маршрута на атентатора можело да се окаже „не че България не е надеждна граница за Шенген, а че шенгенското пространство не е надеждна граница за България”. А после

обяви България за страна „със смесено население”

Но пък един кризисен щаб щеше да обясни кой кого издирва с поредицата различни фотороботи, нарочени все за атентатора, и щеше да разграничи обоснованите предположения, които биха помогнали на разследването, от медийните и други бесове. Според тях вече имаме един почти слаботелесен атентатор, един към сто килограма, един умствено изостанал, един с руски и един с арабски акцент, един фанатичен шахид и един, който хапва палачинки преди атентата. Щабът можеше да предотврати и развяването на американската шофьорска книжка, която изглежда като извадена от терористично „Монополи“. Но пък ако е вярно, че с въпросното нещо някой се е разхождал из Европа и България цели пет години, то въпросите за сигурността имат отговори, които май е по-добре изобщо да не чуваме. Кризисен щаб в Бургас можеше да спести други конфузи – като събирането на половината кабинет на мястото на инцидента, което

би било голяма грешка, ако имаше втора бомба,

и е голяма пречка, когато трябва да се разследва местопрестъпление. Оттам нататък идва редът на службите, които май са избутани в ъгъла, защото израелските им колеги дойдоха веднага, донесоха си и техниката, а на връщане си прибраха всичките сънародници – и убити, и ранени, въпреки факта, че ранените всъщност са свидетели, на които би трябвало да предстои разпит. Всъщност, вътрешният министър Цветанов каза, че ранените са разпитани, преди да отпътуват, но пък твърде много нова информация дойде след разпитите им Израел. Цветанов каза и друго – че експертите му са събрали „сто чувала” доказателства. Сега остава и да са годни за употреба след този количествен рекорд. Забелязва се и една отчетлива

липса на въпроси към концесионерите

на летището за мерките за сигурност, за наличието на подходящ персонал и обучение, за охраната на рисковите контингенти. Можем само да се надяваме, че различните посоки, странните реплики и мъглата са димна завеса пред едно високопрофесионално разследване. Иначе можем само да чакаме чуждите експерти да свършат работата. Макар че изобщо не е казано, че техните интереси съвпадат с нашите. Доста по-лесно е да прогнозираме един друг ефект – най-вероятно е да последна нов опит за въвеждане на още ограничиния, подслушвания и раздувания на щатове. Макар че Бургас показа точно обратното – можеш да имаш най-много полицаи на глава от населението, най-много подслушани разговори и виедокамери на всеки ъгъл, но когато ги ползваш не за да пазиш права, а за да нарушаваш свобода, дори постфактум не можеш да разбереш какво ти се е случило. Достоен завършек на темата сложи премиерът Борисов. Преди да връчи награди на бургаските лекари, дошли да спасяват ранените, той успя да влезе в новините с репликата

"Къде е тоя, якия касапин?"

Лекарите изглеждаха смутени, министрите – ухилени. Но пък явно подобни дебелашки шеги твърде успешно отвлякоха вниманието от други култови реплики на седмицата. Като тази на министър Цветанов, който на въпрос: „На кого да вярват хората – на вашия отчет и посочените множество акции или на оценката на Европа?”, успя само да отрони: „На европейските институции.” Което направо си беше отговор на вота на недоверие. Дебатите по него бяха очаквано скучни, накрая – за пети път, кабинетът нямаше проблеми да оцелее. Оживление предизвика само Яне Янев с призива си към опозицията "на Цветан Цветанов приживе трябва да направите паметник”. Мотивът – че няма министри на тройната коалиция в затвора само защото Цветанов не е пожелал. Всъщност гледахме представлението на още един мъничък фюрер, който не иска да си спомня, че присъдите ги издава съдът, а не вътрешния министър. Очевидно

не иска да си спомня и какви ги е говорил

в началото на октомври миналата година - „РЗС категорично настоява министър-председателят Бойко Борисов да отстрани от правителството Цветан Цветанов, който е основният виновник за днешната криза и вече представлява пряка заплаха за националната сигурност.” В Парламента приеха Закона за горите, някои поправки продължават да са спорни, но обществена енергия за довеждане на исканията докрай явно вече няма. Но пък беше премахната възможността при смъртен случай – на пътя, или при трудова злополука, да има съдебно споразумение. Поредното заседание на Министерския съвет роди и поредните словесни бисери. Кабинетът първо беше против да плати за прибирането на измамените берачи на боровинки от Швеция, после се разбра, че за връщането на злополучните работници ще бъдат дадени 170 хиляди лева от бюджета. Което си е покана към някои хора,

и без това предприемчиви при усвояването на помощи,

да развият нов бизнес. А идеята, че подгонен от глада, можеш да заминеш някъде само срещу едни голи обещания, кара премиера да открие вече констатираното от Айнщайн. „Човешката глупост минава всякакви граници на моменти”, казва Борисов пред министрите. Те не възразяват. И си е така – макар че някои ги държи цял живот, а други ги обзема през около две години, когато посягат към бюлетините. Отговор защо все пак се отпускат парите, дава външният министър – „бързата реакция в момента ще смекчи евентуалните политически последици". Това обяснява защо в други подобни случаи – с български моряци, задържани или бедстващи в различни точки на света, например, подобна реакция няма. Те са „частни случаи”, защото не могат да се съберат на тълпи на нечий площад и да провокират политкоректността. Едни такива

недоволни моряци протестираха във Варна

тази седмица, като към екипажа на „Ина” се присъединиха излъганите от други кораби, а новини за поредните проблеми – този път от Мексико, дойдоха през седмицата. И друг протест имаше във Варна – с кратка блокада на кръстовището пред общината неправителствени организации отбелязаха три години от първия си опит да заинтересуват държавата с проблемите около продажбата на държавна собственост за проекта Алея първа. Реакция още няма. През седмицата държавата, или поне министрите, проявиха щедрост и към президента. След няколко години на обвинения, че президентът /Първанов/ харчи прекалено много, сега кабинетът реши, че президентът /Плевнелиев/ няма достатъчно бюджет за пътувания. И гласува

почти един милион допълнително

Опозицията, след очаквано не успя с вота на недоверие, успя да се изложи и по-малко очаквано. Социалистите шумно оповестиха възможността за чат с лидера Станишев, но тези, които отделиха време, писаха и питаха, получиха все един и същ отговор от някоя си Maq Georgieva – „blagodarq za pismoto! shte go pro4eta i otgovorq pri parva vazmojnost!” Можеше поне да е на кирилица. Не беше добра седмицата и за Варна. Докато подписваше споразумение за финансиране в Бургас, премиерът Борисов директно обвини варненския кмет и екипа му в мързел, докато други „са познати в Брюксел, знае се, че работят перфектно, и проектите се одобряват”. Поучението продължи със сравнение: „Не мога да не дам пример в разликата между Бургас и Варна. Вече е видима разликата между тези два града.” От една страна – разликата ние я усещаме много преди да я открие Бойко Борисов, от друга – варненският кмет беше по-скоро избор на Бойко Борисов, отколкото на варненци, така че ситуацията е като онзи ученически тъпизъм

„да бутнеш баба си по стълбите

и да я питаш защо е паднала”. Вътрешноградският скандал беше свързан с Летния театър – първо шефката на ТМПЦ Даниела Димова го поиска за управление, после стана ясно, че идеята била на кмета, подразнен, че му дават да подпише документи за плащане на наем за общинска сцена. На въпроса защо все пак се е плащал наем, от кметските реплики стана ясно, че, първо, плащането е ставало „ами ей така“, и, второ, никой служител не можел да знае всичко, което се случва на работното му място. А Димова приложи познатия от транспортната схема финт – докато е част от общинско дружество, театърът не можел да ползва европейски пари. За транспорта се оказа не точно така, за театъра не можахме да проверим на практика, защото след скандала имаше спешна партийна сбирка на ГЕРБ и искането дори не влезе за обсъждане в Общинския съвет, а беше отложено „за друг път”. На фона на тези вълнения в съвета

тихо се разпадна групата „Синя Варна утре“

Не мина и без водни аварии през седмицата, на потърпевшите от тридневното безводие миналата седмица пък дадоха указания как могат да се възползват от правото си на десет процента отбивка от сметката. И докато в петък всички чакаха почивката в края на седмицата, водата буквално помете настилка и камъни зад паметника на „Почивка” и потопи почти до покрива един автобус. Спуканата тръба се оказа гаранционна, сега софийските майстори трябва да дойдат и да си я поправят, докато регионалната министърка продължава да настоява за уволнението на варненския ВиК шеф. Което може и да добър ход, стига да може да го смени с Хари Потър, защото друг няма да помогне след 20 и повече години повтаряне, че тръбите във Варна са за смяна и никаква работа за подмяната им. И докато автобусът, който стоеше като 

голяма зелена подводница в голямата варненска локва, 

определено е варненската новина на седмицата, то националната номинация далеч не е толкова атрактивна. Но пък е доста по-сериозна като знак. През година 2012-та КРИБ - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, най-голямата работодателска организация в страната, поиска узаконяване на безплатния труд. Идеята на работодателите е да наемат много стажанти, но да плащат само на тези, „които са допринесли за добрите резултати на предприятието”, както и да подписват договори с млади хора до 25 години на минимална работна заплата. На този фон можем само да цитираме един форумен воин-защитник на кабинета и ГЕРБ, възмутен от критиките към властта и Бойко Борисов – „Който не е доволен, може да напусне страната. Никой не го спира. А тези, които само мрънкат и не допринасят нищо за подобряване на нещата, хулят родината с обидни думи, трябва да им се отнеме гражданството и бъдат експулсирани от БГ. Такива хора без грам патриотизъм и 4уждопоклонни4ество могат да си изберат друга държава и

да не се прибират пове4е в България”

Другият вариант е да запушим или течовете, или поне пробойните на зелената си подводница и да спрем да доказваме на всеки вот, че Айнщайн е бил прав.
-------
„Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.” – Алберт Айнщайн