Без шикалкавене: спираме с колите в Морската

На сесията на Общинския съвет в четвъртък кметът трябваше да отговаря

колко от хората, притежаващи пропуск да влизат в Морската градина до кортовете, наистина играят тенис или са родители на трениращи деца. Кметът чинно обеща да провери и да отговори.

Дебатът за фалшивите пропуски и злоупотребите с тях избухва периодично. Но това не го прави по-малко абсурден. Защото верният въпрос тук е: За кой дявол трябва трениращите да паркират колите си по алеите? Нали отиват да спортуват - защо да не загреят с 50 метра гладко ходене? С какво те са по-важни от стотиците майки с колички, които трябва да търсят място за паркиране из околните улици, за да разходят отрочето си в един от малкото паркове на града?

Всъщност именно тук е заровен ключът от бараката: тенисът е аристократичен спорт, а поради липсата на аристокрация във Варна той е запазена територия за местните бизнесвелможи - корабособственици, ресторантьори, вносители, предприемачи, производители... Не случайно името на клуба е "Черно море Елит". Няма как да накараш цялото това VIP войнство да крачи с бодра стъпка и ракета в ръка през парка. Няма и кой да ги накара след като вътре те делят една и съща съблекалня с кметове и зам.-кметове (за справка: стартовите списъци на турнирите, публикувани на страницата на клуба).

В събота привечер деца и родители опитаха да спрат влизането на коли в Морската. Главният треньор на клуба ги упрекна в лош тайминг: Той тъкмо бил изпратил поздравителна телеграма за победата на Гришо, а те...

Обясненията на същия този клубен шеф за това защо колите трябва да стигат до сами кортовете, звучат меко казано нелогично. Сред доводите му, разбира се, не става дума за VIP-клиентите. Затова пък децата, които тренират тук, са щедро извадени на амбразурата: те са 300, дори 400 - малки, беззащитни, нападат ги ексхибиционисти, апаши крадат ракетите им, родителите (в частност майките) се тревожат и се налага да ги водят с коли до стълбите към съблекалнята. Дори да трябва малките тенисисти да минават през шпалир от охранители пак си заслужава пред хаоса и обидата, които нанасят на стотици хиляди варненци колите по алеите около кортовете.

Не съм от любителите на ходенето пеш, нито пък съм фен на вечните екоакции в Морската, но за колите по алеите съм склонна да заема доста крайна позиция: те нямат място и на крайбрежната алея. Не мисля, че заведенията там ще загубят от липсата на транспорт. Аз лично съм от хората, които избягват много от тях именно заради неспирния поток от коли буквално край масите.

Варианти за предвижване винаги могат да се намерят: влакчета с екогориво, колелета под наем, електромобили - няма нужда да откриваме топлата вода, достатъчно е да видим как са го измислили в Брюж, в Брюксел, в Лондон, в Бургас...

Ето, например, обсерваторията в Гринуич, където всеки ден се качват хиляди туристи, за да видят прословутия нулев меридиан, разделящ света на източен и западен. С кола или автобус тук се стига на поне 2 километра от обсерваторията, с корабче по реката - на 2,5 км, а с метро - на над 5 км. Нататък се върви пеша. По баир - нагоре. Преди 4-5 години имаше влакче, което возеше туристите от Морския музей нагоре по хълма до обсерваторията. Пътуването беше безплатно - всеки можеше да остави дарение за услугата, колкото и ако реши. После влакчето изчезна и тълпите от туристи тръгнаха нагоре пеша. Не съм чула или прочела за рязък спад в посещенията на Гринуичката кралска обсерватория.

Така че, господа, без шикалкавене: спираме с колите в Морската. Снощният протест беше само началото - не съвсем организирано, лошо разгласено. Не мина и без произшествия. А и с подобни спорадични изблици едва ли ще бъде постигнато много. Единственото решение са постовете от доброволци на всички входове всеки ден от 7 до 22 примерно. Нека да покажем на общинарите какво трябва да направят. И да е ясно за каква цел става дума, а не под общия протестен знаменател да стоят все по-дребни и лични каузи и каузички, все по-косвено свързани с парка.

* Пълното интервю с главния треньор Огнян Илиев можете да видите тук. Въпреки обвиненията, че няма да го публикуваме, тъй като "изпълняваме поръчка".  Често (винаги, когато си позволим да не сме във възторг от методите им) и протестиращите ни обвиняват в същото: че изпълняваме поръчка на техните опоненти. Подобно равновесие може само да ни радва. А вие чуйте интервюто - внимателно, открай докрай.