ДАНС-проверки и замразени цени на основните храни – седмицата можеше да изглежда добре и за България. Ако не бяха мартенските спомени за липсата на ефект от едни замразени бензинови цени

Граждански протести, кметски присмех, извоювани решения – за Варна седмицата можеше да изглежда добре.

Ако не беше един /не/двусмислен корпоративен подарък за представител на журналистическата гилдия. ДАНС-проверки и замразени цени на основните храни – седмицата можеше да изглежда добре и за България. Ако не бяха мартенските спомени за липсата на ефект

от едни замразени бензинови цени. 

Добрият командир се придържа към Моралния закон, Моралният закон кара народа да е предан, а пълководецът трябва да е мъдър, искрен, великодушен, мъжествен и точен. Така може да изглежда един бегъл подбор от "Изкуството на войната". Съсобственикът на дружеството "ТИМ" Марин Митев обаче избра друг цитат на Сун Дзъ, когато прати екземпляр от настолното четиво на корпоративните мениджъри - "Този, който не можеш да направиш приятел или не можеш да го победиш,

по-добре не се занимавай с него!" 

Днешните корпоративни мениджъри – фенове на Сун Дзъ, по правило пропускат моралната компонента от военните му проповеди, а в конкретния случай усещането за заплаха е твърде еднозначно. И твърде многозначително за процесите, обещанията и договорките, които се крият под кориците на подобен подарък.

Иначе седмицата беше добра за варненци, които отказаха да приемат, че Морската градина постепенно ще се превърне в градски булевард. През миналия уикенд те блокираха входовете на парка, през този вече могат да видят как се подготвят бариерите и загражденията, които да ограничат автомобилното нашествие. Кметът Йорданов се опита да иронизира, като покани недоволните под прозорците си, за да поискат и по-хладно време, но когато група интелигентни граждани шумно настояват

не за друго, а за спазването на закона, 

дори у нас това не може да бъде подминато. Поне при определени обстоятелства – например, когато вече си се престарал – умишлено или не, в прилагането на друго извоювано решение – запазване на градината от строежи, и когато този, който те е сложил на кметския стол, наскоро те е нарекъл „мързелив”. Така още в началото на седмицата имахме нови правила за колите в градината, обявени пред вътрешния министър и гарнирани с обяснения, че това за мързела „няма нищо общо с това, което имахте възможност да чуете". Не мина и без обещанието, че „всичко останало ще ви го каже министър-председателят при първа възможност във Варна”. Първата възможност ще настъпи на 15 август и едва ли някой се съмнява, че ремонтът на „Генерал Колев” се точи случайно толкова време. Докато обаче във Варна кметът обещаваше скоро да се уверим в премиерската любов,

самият премиер играеше „мачле” –

бистришките му „тигри” ритаха срещу пловдивския „Локомотив”, който вече имаше нов собственик. Срещу един милион Веселин Марешки получи правото да общува с премиера по нов начин, поднови скандално приключилото си преди три години партьорство с Яне Янев и РЗС, но отказа да зарадва варненските си политически опоненти, като бързо опроверга, че следващата му цел е кметският стол в Пловдив. Огласените засега планове на аптекарския бос включват влизане в парламента с партия–носител, а може би и мястото на Кирил Йорданов. Признанието, че миналата година „мачът” във Варна е бил срещу Йорданов, а не срещу ГЕРБ или Борисов, може да не е много премерено политически, но определено дава храна за размисъл на тези, които ще редят новия изборен пасианс.

През седмицата продължи и друга гражданска инициатива - ДНЕС представиха поредното проучване, според което Варна е добро място за живеене според 65 процента от гражданите. Което е приличен резулатат, но от друга страна за една година тези, които мислят така, са станали с 9 на сто по-малко. По-малко от 4 пишат варненци на състоянието на града си, а 4.20 – на Кирил Йорданов. А 

44 процента биха сменили кмета, ако могат. 

Кирил Йорданов се опита да се шегува и с тези резултати, на част от присъстващите пък повече като шега им прозвуча неговата констатация, че варненци наричат инфраструктурата на града проблемна, просто защото още нямало избрани фирми, които да я поддържат. Въпросното „още”, между другото включва и безкрайните оспорвания, заради които из градските миниджунгли плъзнаха змии, освен разбитите улици и тротоари. В края на седмицата към недоволните се присъединиха и част от художниците, които 

уж бяха получили обещание за финансова помощ,

за да организират „Август в изкуствата” – една от малкото раздвижени прояви на артистичните среди, която привлича главно млада публика и ненатрапчиво представя творби, които са провокативни, без да предизвикват недоумяващо повдигнати вежди. След като организаторите му получиха обещание за 30 хиляди лева черно на бяло и поканиха гости, кметът изведнъж реши, че тези пари ще бъдат дадени на местни творци и изобщо не коментира нито внезапната промяна в позицията си, нито некоректността на подобна смята на правилата в последния момент. Недоволството на организаторите – не толкова заради парите, колкото заради момента, който ги лишава от всякакви възможности за реакция, не намери особено широк отзвук. Може би защото по същото време се коментираше и друго недоволство – на превозвача "Транстриумф", че съветниците не разгледаха искането им

градският билет да стане лев и 20.

Междуградските превози вече реагираха на „повишаването на цената на горивата” и вдигнаха билетите. А Комисията за защита на конкуренцията ни успокои, че конкуренцията е добре защитена, няма никакво картелно споразумение при определянето на цените на горивата, поради което не ни трябва да ги знаем и затова цените на едро не трябва да се публикуват. На което енергийният министър Добрев реагира с упрек, че са необходими "не анализи на документацията, трябва да се сравняват цените на горивата в България с цените на останалите страни от Европейския съюз. Ако в съюза цените падат с 5 стотинки, трябва да падат и у нас". След което потребителят на дребно си повтори за пореден път „а дано, ама надали”, защото никой не очаква от министър Добрев да превърне изреченията си в действия. Неуморен беше и колегата му Мирослав Найденов.

„Цената на хляба няма как да стане два лева”,

беше лайтмотивът му тази седмица. После вдигна летвата – „Няма как хлябът да стане 1 и 80 – 1 и 90 за килограм”. Бихме се зарадвали, ако прогнозите и данните му – за цената на зърното и фуража, например, или за часта на тока в цената на хляба, или лутанията му как да подпомага родния бизнес, бяха се запазили едни и същи за повече от месец. Те обаче странно варират в изявите му, така че това, което е сигурно за хляба, е че търговците засега няма да го продават за повече от лев и 70, независимо колко по-малко струва. Като се погрижи за хляба, земеделският министър мина и на другите стоки. Първо ДАНС отиде да провери защо основните храни са толкова скъпи. Не оспорваме, че храната на населението е въпрос на национална сигурност, обаче дали си представяте

ФБР да рови във фактурите за сирене,

за да реши дали магазините не могат да го продават по-евтино? Може би ДАНС трябваше не да плаши собствениците на големите вериги, а да провери къде наистина отиват субсидиите за земеделие. Макар че това може би е неприлично предложение през седмицата, през която прословутото дело САПАРД беше върнато на стартовата линия и ще започва отначало. А резулатът от проверката беше очакван – всеки по веригата прехвърли вината другиму, контрата остана в джоба на купувача, а собствениците предпочетоха да замразят по списък цените на някои основни храни, вместо да предизвикат още визити на ДАНС. Между другото, някои от така замразените „социални цени” са доста над това, което може да се намери на свободния непроверен пазар, който

сам се регулира на принципа „има купувач – няма купувач”.

Докато проверяваше големите, платежоспособни и вероятно склонни към бъдещо спонсорство търговски вериги, ДАНС пропусна да провери други сигнали. В сезона на публикуване на всякакви отчети и справки за минали периоди стана ясно, че същото загрижено за нас Министерство на земеделието дава по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за поддържане на Фейсбук страница, Туитър акаунт на Програмата за развитие на селските райони и за писане на коментари в интернет. Като отчетем, че регистрацията и ползването на тези интернет благини са безплатни, явно парите отиват за тези, които творят чудеса в съдържанието. То обаче, поне засега, има към шейсетина последователи общо. Колкото до замразените за три месеца цени, вероятно новината щеше да е добра, ако вече не бяхме играли тази игра през пролетта с цената на бензина, от което

видими ползи и резултати не видя никой,

освен пи-арите, които си напълниха папките с материали за отчитане. Повече надежда има за болните - 50 лекарства поевтиняха тази седмица, някои с над 80 процента. Което не означава, че имаме чудо – други лекарства, включително за раково болни, съвсем изчезнаха, а при една определена група се появи поредният Параграф 22. Част от лекарствата за онкоболни, финансирани от касата, вече не се внасят, болниците са задължени да купят други на тяхно място, но тях държавата не им ги плаща, защото не са в списъка на касата. Така болните и болниците плащат, а касата трупа някъде резерв – за премии и за показна благотворителност с наши пари, най-вероятно. През седмицата излязоха нови данни за

безработицата – официално над 12 процента,

а според „Подкрепа” най-големият инвеститор в държавата са гастарбайтерите, които вкарват в страната милиард и половина лева годишно. Затова не е много обясним оптимизмът на премиера Борисов, че „до две години някой голям германски завод за автомобили ще пренесе производството си у нас”.

Известно развитие имаше темата „Бургас” през тази седмица. Кой е атентаторът все още не е известно, което май все повече отдалечава версията за шахида. От Варна министър Цветанов оповести, че поне е известно как изглежда лицето на човека с бомбата, което вече било изпратено и на партньорските служби. Те едва ли изпълнени с особен оптимизъм обаче, защото на същата среща, на която обещаваше успехи по разследването в Бургас, министърът на вътрешните работи каза и друго – „Полицията

работи по определени версии

за убийството на варненския бизнесмен Йордан Харасимов, има кръг от лица, които представляват оперативен интерес”. Проблемът е, че взривът, убил Харасимов, беше в края на февруари, а министерската реплика от края на юли обикновено я ползват репортерите за край на материалите по такава тема до два дни след взрива. След това редакторите им я изхвърлят като нещо старо и подразбиращо се. Но пък подобни неща обясняват защо в края на тази седмица и от Германия ни казаха „не” за влизането ни в Шенген.

Продължава и Олимпиадата. Йордан Йовчев доказа, че е голям мъж, но това ние го знаехме и преди Лондон. Президентът Плевнелиев отиде да погледа, заведе и сина си, както и задължителната охрана, а изборът му как и къде да си прекара времето,

изобщо не бяха в тон с кризисното време

и поведението на повечето други държавни глави. Разбира се, с това не привлякохме особено внимание, нито дори и със странната покана към кралицата да посети България, след като покрай юбилея й стана ясно, че програмата й е пълна поне до стотния й рожден ден.

Много повече медии на острова се вълнуваха от визитата на Владимир Путин – първа след седемгодишно прекъсване. Големият спортен форум трябваше да послужи за затопляне на отношенията, влошени от гоненията на олигарсите, присъдите на Ходорковски и убийството на Литвиненко.

Не мина без скандал и този път обаче – заради съвпадението на визитата с делото на трите грешници -пънкарки от "Пуси Райът". Те вече пети месец чакат присъда заради „молитвата” за спасение на Русия от Путин, изпълнена в любимия храм на руските политици - катедралата "Христос Спасител". В Лондон Путин коментира скандала с репликата „надявам се, че те сами ще си извлекат поука". У нас пък подаряват книги.