Ескимоска олимпиада: Златен медал за най-разтегливите уши

Животът

05-08-2012, 12:43

Снимка:

Facebook

Автор:

ВарнаУтре

Всичко от Автора

Ловци на бели мечки се надяждат с лоени топки за гордостта на селото

Докато водата в басейна кипеше от световни рекорди,

а пистата на Олимпийския стадион в Лондон едва започваше да пари под шпайковете на лекоатлетите, мразовитата Аляска се оказа най-горещото място в Северна Америка. Там ескимосите проведоха своята Олимпиада. Форумът, чието официално име е World Eskimo Indian Olympics, се провежда винаги в края на юли. Тогава риболовът приключва и време за старта на зимния ловен сезон.

За разлика от Игрите на барон Пиер дьо Кубертен, логото на индианците от необятната ледена шир е от шест, а не с пет преплетени кръга. Те символизират единството и разбирателството между племената в Аляска. Точно 6! И тази година традиционният и неотменен домакин Феърбенкс с население около сто хиляди души набъбна до един милион заради зрителите и туристите.

Едва 8000 бяха щастливците, наблюдавали финалните битки на живо. Достъпът до залата във втория по големина град в Аляска пък бе оценен на десет долара. На Ескимоската Олимпиада спортистите демонстрират сръчността си в състезания, съхраняващи традицията и фолклора на Аляска. Някои от битките биха предизвикали стомашни позиви и у най-коравия мъж.

Например яденето на топки от китова мас. Състезанието изисква сръчни ръце, здрави зъби и поносимост към трудносмилаема храна. Като извадена от дневника на Маркиз дьо Сад е и надпреварата по дърпане с уши. През месестата част на слуховия орган се прекарва канап и всеки съперник се опитва да откаже другия, провокирайки търпимостта му към  болката. Ушите са ключови и във вдигането на тежести. Това е причината ветераните да са клепоухи, а видимата част на слуховите им органи да приличат на свински пържоли.

Числовото изражение на първоначална тежест е 450 кг. В развоя на битката се трупат килограми. В момента рекордът по вдигане на тежести с уши е закован на 8 кг. Най-много публика събира хвърлянето с одеяло, съшито от тюленови кожи. Корените на дисциплината са от китоловството по арктическия бряг. От векове ескимосите изстрелвали по вертикала най-лекия от групата, за да съзре на хоризонта кит или косатка. В състезателна обстановка стремежът също е за най-висок полет. Приземяването става без сгъване в коленете, а рекордът е 4 м. Игрите не минават и без надпревара за най-висок шут.

През първото десетилетие в ескимоските състезания участват само мъже, но с включването на дамите се увеличава и броят на дисциплините.  Първата дама, пробила в тройката, е в състезанието по дърпане с уши – през 1998 г.  Най-ценни са титлите по дране на кожа от тюлени. Естествено естетиката и мрънкането на природозащитниците не позволява олимпийките да доказват научените от детство умения върху мъртви животинки. Обектът на тяхната спортна злоба отнасят „облечени” пластмасови манекени.

Няма как финалът на свирепите битки да не бъде увенчан и с конкурс за красота. Най-достойната получава короната „Мис Ескимо”. Първата победителка е 15-годишната Телма Антила, но тя за малко да не излезе на подиума, защото за първи път облича бански по време на конкурса.

Дебютното издание на Ескимоските игри е през 1961 година - във Феърбенкс, като част от местен фестивал. Успехът на проявата я прави традиционна и е от причините за светкавичния прогрес на щата Аляска. Подобно на класическите Олимпийски игри, шампионите на Ескимо Олимпикс са приемани от своите като герои. И тазгодишните първенци ще получат покани за гостуване при известни телевизионни водещи с рейтинга на Опра Уинфри. Битките са отразявани от екипи от цял свят, чак до Япония.

Иначе Ескимоските олимпийски игри имат функция и на селски събор. Ескимосите и индианците, повечето живеещи в резервати, предлагат стоки, рекламират продукти, показват носии. Обменят информация за ситуацията по родните места. Поддържат се, подновяват се или се създават нови приятелства, пише dnes.bg.