Антропологът Валери Личев за нещастието на нашенеца

Несигурността и разпадането на социалните отношения в обществото са основните причини българите да се определят като нещастни,

коментира за БТА антропологът доц. Валери Личев.

Според доклад за световното щастие българите са сред 10-те най-нещастни народи в света през 2011 г. В същото време тази година Институтът за социални изследвания и маркетинг излезе с данни, че българинът не е нещастен, а по-скоро предпочита да се представя за такъв и да не споделя щастието си по различни причини - от страх, от завист, от суеверие или защото не смята, че останалите обичат да слушат за чуждите успехи.

Валери Личев смята, че по-скоро "атомизацията" на обществото, липсата на пълноценни междуличностни връзки и на сигурност за бъдещето са причината хората да не се чувстват
щастливи.

“Да, има един страх, който може да бъде разгледан като породен на езикова основа - плод на суеверието, че назоваването на нещо може да има причинно-следствени последици”, съгласява се ученият.

Освен суеверието експертът вижда и други мотиви.

“Ако човек се определи като щастлив, той ще афишира емоционално превъзходство над другите, които е много вероятно дабъдат раздразнени от подобен тип откровеност. Така би могъл да
събуди тяхната прикрита агресия, която да се прояви като завист”, обяснява Личев.

По думите му щастието става толкова по-проблематично, колкото по-силен е разпадът на междуличностните отношения

“В стабилна среда /неслучайно на Запад говорят за "устойчиво развитие/, човек може да проектира успешно своя живот и да живее съобразно собствените си проекти. В несигурна среда като българската обаче, дългосрочни планове не могат да бъдат правени”, коментира още Личев.