59% от българите нямат пари за непредвидени разходи

Лошите кредити удариха застраховките.

Насочването на банките по-скоро към събирането на задълженията, отколкото към отпускане на нови заеми спъва развитието на животозастраховането у нас. Това стана ясно от думите на управителят на "ING Животозастраховане" Николай Стойков. Той обясни, че полиците "Живот" у нас могат да се разделят на три основни сегмента. При личните, където хората сами решават да си купят и финансират подобна застраховка, се наблюдава относителна стабилност и те нито растат, нито намаляват. При полиците, чието сключване банките изискват задължително при отпускане на кредити обаче, има спад. "Този тип животозастраховане е доста уязвен от ситуацията на пазара, тъй като дългосрочните потребителски заеми и ипотечното кредитиране не са в подем, което пряко влияе и на сключването на нови застраховки "Живот", обясни Стойков. Известно развитие обаче се наблюдава в третия сегмент - работодателските застраховки. При тях собствениците или шефовете на дадена фирма или компания купуват групови или индивидуални полици за служителите си. Така, от една страна, те пестят от данък, а от друга - дават бонуси на работниците си. Напоследък обаче работодателите в определени браншове в България са започнали по-често да купуват такива полици. Чрез тях те целят задържането в компанията на ключови свои служители, разкри още Стойков.
59% от българите не могат да покрият непредвидени разходи, показва изследване на ING, проведено още в Холандия, Гърция, Испания, Румъния, Словакия, Полша, Чехия, Турция и Унгария. Въпреки пословичната си пестеливост обаче по този показател нашенци сериозно изостават от останалите европейци, 43 на сто от които разполагат с "резервен фонд" в семейния бюджет. Причината за тази разлика са по-ниските доходи у нас, тъй като изследването показва, че основната финансова грамотност у нас е 66%, колкото е и в Европа.