Избрани Новини
Как да се опази статуквото от чужди партии
Нищо че през 2009 г. Марешки заяви пред медиите, че лидерът на РЗС се опитал да го изнудва с “шестцифрена сума” за място в листата за Европейския парламент и след като отказал, бил изваден от там
пише в свой коментар за в. „Труд” Антоанета Цонева. Само табелата “Частен клуб” вече я няма на постройката, за да не вади очите на регионалния министър.
Това е да си в “А” отбора на БГ политиката и да правиш услуги на премиера, купувайки закъсали футболни клубове. Можеш да имаш къща на плажа, която да действа като фитнес клуб с толкова високи цени, че той да не се посещава, а ти да си пребиваваш там спокойно. Хитро и арогантно, нали.
Освен къща на плажа и верига аптеки Марешки има и партия. Малцина знаят името - “Либерален алианс” се нарича. По някаква причина във вътрешнопартийното допитване сред членовете на РЗС именно тя излиза като най-желан техен партньор за парламентарните избори. Нищо че през 2009 г. Марешки заяви пред медиите, че лидерът на РЗС се опитал да го изнудва с “шестцифрена сума” за място в листата за Европейския парламент и след като отказал, бил изваден от там.
В настоящия политически сезон, в “А” група, както Янев я определя, ще има две битки на предстоящите избори - между ГЕРБ и БСП, от една страна, и между РЗС и подкрепящите ги партии и Кунева, от друга. Извън “А” група остават останалите партии, като по думите му “в селските групи загрявка ще играят един куп политически мимици (мимове - б.р.)”.
Според Янев, Марешки би постигнал по-големи резултати в градовете извън Варна. Имал влияние и в други региони, където е крупен работодател - Шумен, Разград, Пловдив, Ловеч, Кърджали. Регионалните лидери трябва да имат повече възможности да реализират потенциала си, обяви Янев, презентирайки новото политическо партньорство.
Авторката припомня предишната визия на Янев, според която регионалните партии не трябва да могат да се регистрират за национални избори- поправки внесени от него в Закона за политическите партии и приети от НС на първо четене. Неговият законопроект целеше според мотивите му прочистване на политическия пейзаж от партиите фантоми, замърсяващи средата, разпиляващи гласове, манипулиращи вота, представляващи икономически кръгове и прокарващи криминално влияние в местната власт. Радетелят за чистота и подреденост на политическия терен си е поставил и “супернационални” цели - да препречи изобщо лесното сдружаване на хора в политически формации. Понеже нали и сега има твърде много партии, защо да се появяват още.
Като припомня мнението на управляващите по различни текстове от законопроекта на Янев, Антоанета Цонева прави извод, че Янев и управляващите играят в един отбор-например по текстовете за наименованията на партиите и за “субсидията следва депутата”, представляваща всъщност форма за купуване на народни представители, да отпадне, но едва в следващото Народно събрание. Защото ако това стане сега, ГЕРБ няма да може да сглобява мнозинство в парламента.
На свой ред ГЕРБ връща РЗС в играта, като се ревизира в негова полза определението за парламентарно представена партия. Така РЗС ще има свои представители в изборните комисии. Партията на властта адмирира всякакви форми на ограничаване на сдружаването за политически цели, предложени от Янев, твърди Цонева и дава примери с идеята да се вдигне двойно първоначалният брой на членовете на партиите на 5000; да се праща списък в Сметната палата, удостоверяващ платения от всеки встъпителен членски внос; на учредителното събрание да присъстват минимум 1000 души (сега се искат 500); подписките при учредяване да се проверяват от ГРАО; областният управител да регистрира и води на отчет областните и общинските структури и техните ръководства; съдът да не регистрира партии, чиито публични изяви той оценява като противоконституционни и др.
Изводът на Цонева е, че ако правиш опозиционна партия, а не присъдружна на властта и областният управител нещо не те харесва - дали няма да си имаш проблем? ДАНС и ГРАО дали не биха могли да те препънат силно, ако започнеш да изглеждаш като алтернатива на управлението?
„Замисълът е да се укрепи статуквото, а не да се прочисти политическият живот. Защото ако беше обратното, Янев, който толкова се възмущава от маргиналните политически субекти с неясни политически платформи и явни икономически интереси, нямаше за отрицателно време да вкара “Либерална алтернатива” в “А” дивизията на националната политика”, завършва авторката.